Тръгна пазарният тест за LNG терминала край Александруполис

До 14 декември трябва да стане ясен интересът на търговците към съоръжението, в което България смята да влезе като акционер

Терминалът ще приема танкери за втечнен газ, ще съхранява и регазифицира доставките

Започна първата фаза на пазарен тест за разпределяне на капацитета на бъдещия терминал за регазификация на втечнен природен газ (LNG) край гръцкия град Александруполис, съобщиха от проектната компания за реализация на съоръжението "Газтрейд".

Фазата "Изразяване на интерес“ е тръгнала на 30 октомври и няма обвързващ характер. Компаниите с интерес да купуват суровина от LNG терминала могат да подават заявление до 14 декември, 17 часа атинско време. Кандидатите няма да плащат такса за подаването на документи в процедурата, която няма обвързващ характер, а цели да провери интереса на търговците към бъдещото съоръжение, обясниха от дружеството, което разработва проекта.

Намеренията за пазарен тест бяха обявени през май 2018 г. след среща между "Газтрейд" и гръцката и българската държави компании ДЕПА и "Български енергиен холдинг", които се очаква да се включат сред акционерите в дружеството. В момента негов мажоритарен собственик е гръцката фамилия Копелузу, а 20 процента са на от една от големите международни флотилии с танкери за превоз на втечнен газ – "ГазЛог". Преди дни българският премиер Бойко Борисов по време на форум в Гърция ЕС – Арабски свят съобщи, че на 2 ноември след среща във Варна с гръцкия му колега Алексис Ципрас се очаква да бъде взето решението за включването на държавните енергийни компании на двете държави в LNG проекта.

Плановете на "Газтрейд" са да изгради офшорна плаваща платформа за съхранение и регазификация (FSRU), където ще може да се приема, съхранява и регазифицира втечнен природен газ. Платформата ще е на 17.6 км навътре във водите на мореко край Александруполис. Предвижда се и система от подводни и надземни газопроводи, чрез които природният газ ще бъде доставян до гръцката национална газопреносна система (NNGTS), а от там и до крайните потребители в Гърция, България, Сърбия, БЮРМ, Турция, Румъния, Украйна и Унгария.

Терминалът ще разполага с номинален капацитет за регазификация и изход към системата в размер на 530 милиона стандартни кубически фута на ден, което се равнява на 600 000 нормални кубически метра на ден (5.5 млрд. куб. м годишно). Максималният технически капацитет за регазификация и изход към системата ще достига 800 милиона стандартни кубически фута на ден или 950 000 нормални кубически метра на ден (8.3 млрд. куб. м годишно). Втечненият газ, доставян и съхраняван в терминала, ще се регазифицира и предава системата за пренос на природен газ с дебит в съответствие с изискванията на ползвателите на проекта и отговарящ на спецификациите на съответната преносна система за природен газ (качество, налягане, температура и т.н.). Съществува и възможност за бъдещо включване в газопреносната система на Трансадриатическия газопровод (ТАП), посочват от "Газтрейд".


За България и съседните ѝ пазари проектът ще доставя природен газ през интерконектора Гърция-България, чието пускане в експлоатация е планирано за 2020 г.

Целта на проекта е да осигури алтернативен източник за доставки на газ за пазарите в Югоизточна Европа и да предложи на региона сигурност на доставките, диверсификация на газовите маршрути и източници, гъвкавост на цените и по-висока конкуренция. Изграждането на терминала ще задоволи допълнителното търсене на газ в региона в средносрочен и дългосрочен план, ще даде достъп до втечнен газ и ще допринесе за премахване на изолацията на пазарите, като ще увеличи проникването на газовия пазар, посочват още от проектната компания. 

Тръжната процедура за изграждането на проекта е стартирана през септември тази година, като се очаква строителството да започне през второто тримесечие на 2019 година. Предвижда се пускането в търговска експлоатация да се осъществи в последното тримесечие на 2020 г.

Плановете са проектът да бъде финансиран със собствени средства, чрез търговски банки и средства от акционерите, като има възможност и за съфинансиране чрез публични средства. Публични средства могат да бъдат осигурени по гръцката Програма за публични инвестиции - частично чрез държавно участие в проекта и чрез Европейския съюз/Европейския фонд за регионално развитие в рамките на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020. Проектната компания вече е кандидатствала за такова съфинансиране, става ясно още от съобщението ѝ.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес