Циркът "Сидеров" програмирано ще смачка една наистина добра идея

Имунитетът на депутатите в този му вид е не само напълно излишен, той е вреден. И поредният цирк около лидера на "Атака" Волен Сидеров показа това. Проблемът обаче е друг. Той е в безпардонния начин, по който ГЕРБ се готви да злоупотреби с една добра идея, за да подмени разговора за два тежки скандала – изборните нарушения и случилото се в "Арена Армеец". В ръкава на партията се крие и шансът за подмяна на темата за съдебната реформа.

Защо обаче отпадането на имунитета е добра идея? Той първо е напълно излишен и второ е вреден.

Излишен е, защото няма нито един случай, в който да е помогнал на репресиран несправедливо български опозиционер (да не говорим, че нямаме много такива). Ако имаме един политически услужлив главен прокурор, който предпочита да работи с управляващите, имунитетът не е спасение. Главният прокурор иска, а парламентарното мнозинство сваля защитата от наказателно преследване.

Обратното е по-опасно. Ако имаме главен прокурор, който не работи с управляващите, той може да поиска имунитета на депутат, но политиците да решат да предпазят своя човек от правосъдието. Това не е добре.

Имунитетът не спаси никого от Иван Татарчев и Никола Филчев. Няма да спаси никого и от Сотир Цацаров. Самите магистрати, без значение колко важни дела гледат, не се ползват от подобен имунитет. Защо тогава им е на депутатите?

Имунитетът не пази от подслушване. МВР и ДАНС имат отдавна разработени схеми за контрол. Образува се дело срещу неизвестен извършител или срещу някого от обкръжението на "правилния човек" и той сам пада в капана. Кетчърите на Цветан Цветанов показаха на цялото общество как може да се правят нещата. Скандалът "Галерия" от времето на Сергей Станишев също.

Като цяло депутатският имунитет е юридически анахронизъм. Той е въведен в конституцията през 1991 година заради страховете на едва стъпилата на краката си българска опозиция от твърде силните останки на тоталитарната партия. Сега България е член на НАТО и ЕС. Всеки българин има право да търси правата си пред Европейския съд по правата на човека, ако не получава справедливост в България.

При добра воля политиците биха могли да решат въпроса бързо и ефективно. Имунитетът в сегашния му вид отпада. Така народните представители ще могат да бъдат арестувани, ако бъдат заловени на местопрестъплението, без значение дали става дума за леко или тежко наказуемо престъпление. Те не са в парламента, за да вършат престъпления. Полицията ще получи възможност да работи срещу парламентарните хулигани, вместо да се стряска от всяка размахана депутатска карта.

За всички други случаи в конституцията може да се запише, че дело срещу народен представител се образува само с изрично разпореждане на главния прокурор. Така отговорността ще се носи на най-високо ниво и ще има гаранция, че изпълнителната власт в лицето на МВР няма да има решаващата дума. По подобен начин е организирана и подсъдността за висшите представители на държавата, които отговарят на първа инстанция пред Софийския градски съд. Наистина не можем да допуснем случайни дознатели в този процес.

Трябва да се запази неприкосновенността на депутатите само за изказаните от тях позиции в сградата на Народното събрание. Забравихте ли как Цветан Цветанов се отърва от делото за клевета, заведено от съдия Мирослава Тодорова? Пак беше имунитетът.

Защо обаче имунитетът все още го има? Още по-важен е и въпросът защо ГЕРБ се сети за него точно сега.

Поведението на Волен Сидеров из центъра на София безспорно е добра възможност да се заговори за имунитетите. Още в понеделник ГЕРБ обяви, че стартира инициатива за отпадане на имунитета. В сряда партията подкрепи създаване на специална комисия, която да реши как да процедира със Сидеров. Комисията вероятно ще се мота седмици, вместо да приключи нещата още днес (комисията все пак препоръча взимането на имунитета на Сидеров и Чуколов по скандала в рамките на деня-бел.ред.). ГЕРБ изглежда не бързат. Парламентът можеше да се събере извънредно още миналата седмица. Цялата държава ще говори за един заподозрян в хулиганство човек, вместо за изборите или съдебната реформа.

Процедурното задължение за създаване на тези проучвателни парламентарни комисии е още един много солиден аргумент в полза на отпадане на депутатския имунитет. Обществото определено има полза подобни случаи много бързо да бъдат изкарвани от полето на политиката и да бъдат вкарвани в съдебната зала. Там им е мястото. Няма разумно обяснение защо политиците да имат върховна компетентност над прокуратурата по наказателните дела, че да могат да ги спират. Още повече в последните десет години парламентът се занимава предимно със случаи на хулиганство, която някак все имат връзка с хората от "Атака". Темата е любима, защото е удобна.

Полза от разговора за имунитета на Сидеров, както преди, така и сега, имат самият Сидеров и повечето парламентарни партии.

За ГЕРБ този цирк е шанс да се говори за нещо друго. За ДПС арестуваният "враг" вече няма да е толкова страшен. На тази партия Сидеров е нужен в парламента, а не в килията, защото само тя би искала да пази хората си от него. ДПС няма нужда от повече държава в казуса "Сидеров". За БСП това е шанс да говори, каквото ѝ падне. Социалистите вече показаха признаци на старческа амнезия и се обявиха против отпадането на имунитета, който бил гаранция срещу политическа репресия. Същата тази партия се обяви против съдебната реформа, която има за цел да направи прокуратурата по-отчетна и въпросната репресия по-малко вероятна. Сега те обясняват как се цели едва ли не подмяна на държавния ред.

Лидерът на "Атака" също има полза. За него пак се говори като за жертва, чу се нещо за Народен съд, а това хваща вяра в полето на маргиналното.

Дебатът около една смислена идея трудно може да се случи в по-абсурдна среда, което води до извод, че тя ще бъде употребена и смачкана.