Тунис на кръстопът след второ политическо убийство

Полицията в Сиди Бузид, централен Тунис, използва сълзотворен газ, за да разпръсне антиправителствени демонстранти, предаде Франс прес в понеделник.

Полицаите прибегнаха до сълзотворния газ след като демонстрантите пред сградата на местната власт, които скандираха лозунги срещу управляващата ислямистка партия "Ан Нахда", започнаха да ги замерят с камъни.

Хиляди души се стичат на протеста в Сиди Бузид - люлката на бунта, довел до свалянето на президента Бен Али през 2011 г., предаде Ройтерс. "Много от протестиращите идват с тояги и изглежда ситуацията ще ескалира", каза местен жител за агенцията.

Опозиционни лидери казват, че може да съставят алтернативно "правителство на спасението" и ще обсъдят тази идея по-късно в понеделник.

Тунис, страната, която даде начало на движението "Арабската пролет" през 2011 г. и бе най-светлата му надежда оттогава, от петък е на кръстопът след убийството на втори опозиционен политик за по-малко от шест месеца, коментира в понеделник агенция ДПА.

Мохамед Брахми, лидер на малка лява националистическа партия и депутат, бе застрелян пред дома си в столицата Тунис в четвъртък. Нападението създаде усещане за "дежа вю". Както и Шокри Белаид, който също бе убит пред дома си през февруари, Брахми бе застрелян от нападатели на мотоциклет.

Реакцията на смъртта му също е подобна. Семейството на жертвата и опозицията незабавно обвиниха управляващата ислямистка партия "Ан Нахда", че носи политическата отговорност. Партията отново категорично отхвърли обвиненията.

Вътрешният министър Лотфи Бен Жеду обвини радикалните ислямисти и за двете нападения. На пресконференция в петък той  заяви, че двамата мъже били убити с един и същ 9-милиметров полуавтоматичен пистолет и съобщи име на заподозрян.

Стремежът бързо да се посочи виновен обаче не успя да смекчи шока и гнева от затварянето на устата на още един критик на управляващите.

Политическото насилие продължава да е рядко явление в Тунис, който се гордее с традицията си на толерантност. Убийството на Белаид бе първото политическо убийство от 1961 г.

Съблюдаващият исляма Брахми не бе толкова яростен критик на управляващите ислямисти, колкото светски настроеният Белаид. В последните дни обаче той подкрепи призиви за разпускането на парламента, който закъснява с една година в изготвянето на конституция и организирането на нови избори.

"Поздравления за вас, "Ан Нахда" и тройката. Вие накарахте да замлъкне един свободен и честен глас", каза вдовицата на Брахми в четвъртък.

Шокът от смъртта му се увеличи от факта, че той бе убит на 56-ата годишнина от провъзгласяването на републиката. "Убиха републиката", заяви бившият тунизийски синдикален лидер Нажет Мизуни, който преподава право в университета Париж-8. В думите му отекна шокът, който разтърси страната и живеещите в чужбина тунизийци.

В редица интервюта лидерът на "Ан Нахда" Рашид Гануши срещна трудности да убеди тунизийците, че правителството най-много губи от това нападение. Партията вече бе отслабена от убийството на Белаид. "Ан Нахда" се вкопчи във властта въпреки масовите антиправителствени протести, но само след като отстъпи на исканията ключови министерства да се поемат от независими лица.

През последните седмици напрежението отново нарасна след като опозицията се възползва от разгрома на "Мюсюлманските братя" в близкия Египет, за да увеличи натиска и тунизийският им съюзник да се оттегли от властта.

"Египет - ето това беше истински преврат. Морси бе избран с пълен мандат. В Тунис правителството трябваше да е преходно, обаче още са тук две години по-късно!", изтъкна Мизуни.

Много от отправените към "Ан Нахда" критики са като отправените към "Мюсюлманските братя" - авторитаризъм, неспособност да се поддържа общественият ред, провал в икономическата област.

"Проблемът е същият като в Египет. Първата фаза - свалянето на диктатора и произвеждане на свободни избори, постигна успех. Втората започна много зле", каза пред френския в. "Либерасион" тунизиецът Хамади Редиси, автор на книга за съвременния ислям.

Според Кадер Абдеррахим от парижкия Институт за международни и стратегически отношения "днес Тунис е като носеща се по течението лодка, която още не знае в каква посока ще поеме".

Страната, похвалена от Запада като относително стабилен контрапример на Египет, е достатъчно силна да избегне капана на насилието, каза той. Трябва обаче и управляващите, и опозицията да изберат по-консенсусен подход.

"Или мнозинството депутати да заемат позиция и да решат, че парламентът вече не е легитимен и колективно да подадат оставка с цел придвижване към нов процес, който е съсредоточен единствено в организирането на избори, или да кажат "може и да не работи идеално, но криво-ляво си работи и засега ще се опитаме да се задоволим с това и в такъв случай ще трябва да действаме отговорно", предложи той.

Дебатът по легитимността на управляващите отклони вниманието от влошаващата се икономическа криза. Близо един милион души от население 10,7 милиона са безработни. Има опасност убийствата да осуетят усилията по възстановяването на изключително важния туристически сектор.

"Ако скоро не настъпят видими промени в социално отношение, има повод за истинска тревога. Смятам, че нещата могат да излязат извън контрол именно по социалните въпроси", предупреди Абдеррахим.