Унижението Украйна

В печалните хроники на "примирията" фиаското, разиграло се тази седмица в Южна Украйна, ще бъде сред най-унизителните. За президента на Украйна Петро Порошенко, когото приятелите му принудиха да даде съгласие. И за Ангела Меркел, Франсоа Оланд и президента Обама, които заставиха Порошенко и позволиха оттогава Владимир Путин да нарушава примирието.

Украйна сега плаща с още изгубена територия, но скоро може и на НАТО да му се наложи да си плати.

Още преди преговарящите да напуснат стаята в Минск миналата седмица, руските войски и техните подставени бунтовници засилиха атаката срещу железопътния възел Дебалцево. Порошенко протестира, но сепаратистите обявиха, че градът не бил част от примирието.

Украинските войски бяха принудени да отстъпят волю-неволю под обстрел от всички страни с неизвестен брой убити или пленени.

"Очевидно е лошо да губиш", изчурулика Путин за отстъплението по време на посещението си при автократичния си колега в Унгария. "Но животът не спира".

Освен ако не си украинец, убит по време на не-примирието.

Резултатът е, че Путин отново разшири руската периферия Новорусия в Украйна. Сега може да реши да затвърди тези придобивки и да изчака без да предприема действия за известно време. Това предвиди лобито на Запад за помиряване с Русия още преди година, когато Путин заграби Крим.

След това той се насочи към Луганск и Донецк. След примирието от септември неговите войски и подставени бунтовници напреднаха по Азовско море към Мариупол. Скоро обстрелът на този ключова пристанищен град ще започне отново. Междувременно Пентагонът твърди, че руски войски и оръжия продължават да влизат в Украйна.

Но Оланд е непоколебим в отдадеността си на илюзорното примирие.

"Четиримата лидери се съгласихме да изпълняваме стриктно всички предвидени в примирието мерки", обявиха от кабинета на френския държавен глава в четвъртък след конферентен разговор с лидерите на Украйна, Русия и Германия.

"Нарушенията, наблюдавани през последните дни на примирието, бяха осъдени." Обърнете внимание, че не се посочва кой обаче е извършителят, което съответства на пасивната политика.

Що се отнася до САЩ, държавният секретар Джон Кери натисна руския външен министър Сергей Лавров в сряда "да спре руските и сепаратистки атаки срещу украински позиции в Дебалцево и други нарушения на примирието", както го каза говорителката Джен Псаки.

Тя добави, че "ние не смятаме, че то (примирието) е мъртво".

От време на време, на фона на тази самозаблуда, някой западен лидер е готов да признае една по-тежка реалност. Последният е британският министър на отбраната Майкъл Фелън, който заяви в четвъртък, че тактиката на маскирана инвазия, която Русия използва, за да дестабилизира Украйна, представлява "много реална и непосредствена опасност" за балтийските държави, които са членки на НАТО.

"Притеснен съм заради Путин", каза Фелън, цитиран от "Лондон Таймс". "Обезпокоен съм за натиска му над прибалтийския регион, за начина, по който тества НАТО."

Той трябва да е притеснен още повече след последното унижение в Минск. Главорезът в Кремъл иска една Велика Русия, над която да може да господства. Той иска Западът да бъде сплашен и да не му пречи.

И, наблюдавайки как западните лидери го молят за милост след Минск, той може да види ясен път, по който да получи и едното, и другото.