Въздухът трепери. Доган (пак) щял да сменя властта

Въздухът трепери. След продължително заседание с участието на почетния председател на ДПС Ахмед Доган, Централният съвет на ДПС "задължи" партийното ръководство, всички структури на движението, кметове, депутати и евродепутати "да водят политика на демонтаж на коалицията с националистическите партии", съобщи в петък лидерът на партията Мустафа Карадайъ.

"Преформатирането на властта е неизбежно, дали чрез предсрочни избори или по друг начин, то е задължително", заяви Карадайъ, без да уточнява какъв е "другият начин".

Предстоят разговори със социалистите, чийто лидер Корнелия Нинова обяви след червения конгрес миналата събота, че иска оставка на кабинета "Борисов 3" и предсрочни избори. Първата стъпка на БСП е да внесе вот на недоверие към правителството и за целта покани ДПС да се присъедини към искането.

На пръв поглед правителството няма от какво да се притеснява, тъй като ГЕРБ и "Обединени патриоти" имат 122-ма народни представители, а за да бъде свален кабинетът, са нужни поне 121 гласа, с които БСП и ДПС не разполагат, дори към тях да се присъединят десетимата депутати от "Воля".

Ситуацията обаче има и някои не толкова очевидни измерения.

Първото е, че целите на БСП и ДПС в този мач не съвпадат напълно. Първостепенна мишена на БСП е партия ГЕРБ и социалистите твърдят, че са алтернатива на "модела Борисов". Тоест, втората политическа сила търси директно противоборство с първата, за да заеме нейното място, евентуално след избори. Така че Нинова може да разглежда като успех всяко клатене на настоящия кабинет, стига да не се повдига въпросът с кого би управлявала, ако случайно дойде на власт.

Целта на ДПС е да извадят националистите от управлението и единствените им претенции към ГЕРБ се изчерпват с това защо са в коалиция с "Обединени патриоти" .

Преформатирането на властта в сегашния петпартиен парламент би означавало, че ако иска да остане на власт, ГЕРБ трябва да се коалира с ДПС и да привлече подкрепата на "Воля", тъй като е ясно, че Нинова няма да се завтече на коалиция с ГЕРБ, след като превърна отказа от "колаборация" с Борисов в най-важното си политическо кредо. Другият начин е Бойко Борисов да формира ново правителство, само на ГЕРБ, което да е правителство на малцинството и да разчита на подкрепа от ДПС и "Воля" или на тематични коалиции, според случая. Подобен вариант устройваше Борисов в миналия парламент, в който имаше осем партии и можеше да лавира. Сега обаче няма как да замаскира подкрепата на ДПС.

Ситуацията не е никак комфортна обаче и за БСП. Пришиването към ДПС не е помогнало на никого, а тъкмо обратното – влече само негативи. Последното правителство с мандат на БСП – това на Пламен Орешарски, което бе съвместно с ДПС, падна едва преди три години след "депесарски шут", от който социалистите все още не могат да се опомнят. А като се има предвид, че оттогава насам БСП усърдно се конкурира с "Обединени патриоти" на националистическия терен и проповядва същата патриотарска риторка, червените избиратели едва ли биха подкрепили съюз с ДПС срещу "патриотите".

Представете си само какъв вой и врява ще вдигнат самите "Обединени патриоти" в следващите часове и дни, след като любимият им архипротивник ДПС се е самозадължил да ги свали от власт.

В този смисъл не е сигурно, че социалистите няма да се зарадват повече на евентуален неуспех на преговорите с ДПС за общ вот на недоверие към кабинета.

Освен всичко друго, стои въпросът дали ДПС наистина иска да извади от управлението цялата коалиция "Обединени патриоти", като се има предвид, че две от партиите в нея – "Атака" и ВМРО, показват сериозно старание в обслужването на бизнес интересите на депутата от ДПС Делян Пеевски.

И след като стана дума за въпросния политик, решението на ДПС да сваля или преформаторира правителството се оказва поредна удобна топка за Бойко Борисов, който за сетен път ще има повод да декларира, че той няма нищо общо с Пеевски.

Това би бил и подходящ старт за Борисов в една нова предизборна кампания, ако случайно се стигне до първия посочен от Карадайъ вариант – предсрочен вот.

Като цяло ситуацията си остава все така перверзна, защото в настоящия парламент съществува негласен сговор и почти пълно съгласие по въпроса, че статуквото, което обслужва модела, символизиран от въпросния депутат от ДПС, не бива да се пипа. Клетвите на всяка от парламентарните сили, че иска, ама най-много от всичко иска да се пребори с корупцията по върховете на властта, вече са само за "Лека нощ, деца". Смелостта на "алтернативата" БСП стига дотам, докъдето започват интересите на "КОЙ" – независимо дали става дума за икономиката, съдебната власт или медиите.

Въпреки тази стабилност на интересите обаче, трусовете около управлението са налице. Откакто е съставен новият парламент, държавата се движи от скандал към скандал и от "гейт" към "гейт", независимо дали става дума за "суджук-гейт", "ЦУМ-гейт", "кум-гейт" и т.н.

При това положение за ГЕРБ ще става все по-трудно да удържа на натиска. Като се има предвид, че ДПС разполага със сериозни лостове за влияние в службите, прокуратурата и медиите, ако намеренията са наистина за преформатиране на властта, не е изключено да се инспирира някакъв нов сериозен гейт, който да убеди Борисов да вземе "правилното решение" или пък ГЕРБ да се опита да атакува със същото.

Какво следва от всичко това? На първо време – още повече шум и политически сблъсъци в парламента и по телевизионните студия, а иначе – все същото.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари