Вендета, игра на тронове, комисия за картелите. Как парламентът "пропука" бетона около шефовете в КЗК

Възможността за скорошна смяна на състава на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) вече изглежда по-реалистична, след като парламентът гласува в четвъртък промените на първо четене.

ГЕРБ, по време на чието управление КЗК бе ползвана като инструмент за политически поръчки, обвини мнозинството, че търси "вендета" и че смените се правят, за да бъдат назначени определени хора, близки до сегашната власт.

"Има такъв народ" отвърнаха, че в момента България има Комисия за защита на картелите, а не Комисия за защита на конкуренцията.

Мандатът на сегашните членове на КЗК беше увеличен с 2 години буквално в "12 без 5", в края на правителството на Бойко Борисов, преди парламентарните избори през април 2021 г. Председател на КЗК е Юлия Ненкова, която е майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков. Ненкова бе и заместник-кмет на София по времето, когато бившият премиер Бойко Борисов беше столичен кмет.

Смените идват въпреки "против" от ГЕРБ и ДПС

Депутатите приеха на първо четене поправка, която връща срока на мандатите на ръководството на комисията от 7 на 5 години. Проектът бе приет със 141 гласа "за", 67 "против" и 1 "въздържал се" от "Продължаваме Промяната". Подкрепата дойде от всички управляващи партии и от "Възраждане". Очаквано, против бяха ГЕРБ и ДПС.

Поправките запазват броя на комисарите на 7, но зам.-председателите стават двама, докато до момента е един. От председателя отново ще се изисква да е юрист с поне 10 години стаж. Двамата му заместници трябва да имат поне 7 години стаж и да са магистри.

От вендета до игра на тронове

Александър Иванов (ГЕРБ-СДС) заяви, че ГЕРБ няма да подкрепят законопроекта, защото прилича единствено на "някакъв тип вендета". Той оправда удължаването на мандата на удобната на ГЕРБ комисия с твърдението, че това станало в съответствие с европейска директива. Защо е това бързане, след като мандатът на сегашния изтича след година и половина, попита той.

Отговори му Екатерина Димитрушева (ПП). Няма никакво изискване в европейското законодателство за конкретен срок на мандата на органите, които се грижат в държавите членки за защита на конкуренцията, каза тя. По думите ѝ по-краткият мандат се откроява и като по-добра практика в ЕС. "Връщането на петгодишния мандат е стъпка към връщане на нормалността и е една добра практика", заяви тя.

Мартин Димитров от ДБ каза, че трябва да има устойчивост на мандатите, но в случая е точно обратното - злоупотреба с това правило, защото предишните управляващи не са имали право веднага да издигнат същите хора в КЗК за нов мандат и за да заобиколят това, са удължили мандата им.

"През 2020 г. колко претърсвания на място са извършили КЗК?", попита риторично той. И отговори - една проверка са извършили тези хора и обясняват това с Covid.

"Как да хванеш картели, злоупотреба с господстващо положение, без проверки на място? Единственият ти вариант е някой да дойде сам да се предаде", коментира Димитров.

"КЗК беше превърната от тях (ГЕРБ- б.а.) в комисията за защита на картелите", заяви той. "Така че целият вой тук е защо "нашите хора", които покровителстваха нашите бизнеси и превърнаха държавата в огромен картел, трябва да бъдат махнати. Защото са вредни", каза Тошко Йорданов от ИТН.

Крум Зарков (БСП) коментира, че "играта на тронове в българската политика често се превръща в игра на мандати". Ефективна и независима ли е КЗК е, за съжаление, риторичен въпрос, следователно този закон е необходим и трябва да бъде приет, заяви той. Нека да приемем този законопроект и да направим наистина примерна процедура за номинация и избор на качествени, независими и признати експерти, призова Зарков.

На ръба на скандала

В последните две години регулаторът блесна с крайно непоследователните си решения по ключови сделки, които веднъж спира, а друг път пуска и буквално се движи по ръба на скандала.

Скоростно бе одобрено например придобиването на "Нова Броудкастинг груп" и на вестниците на Делян Пеевски от собственика на "Виваком" - "Юнайтед груп". В миналото КЗК спря придобиването на "Нова телевизия", когато кандидат купувач бе собственикът на "Теленор" Петр Келнер. Мотивът бе "господстващо положение, което може да бъде засилено". Когато братята Кирил и Георги Домусчиеви купиха същата телевизия през фирмата си "Адванс Медия", опасност от господстващо положение вече нямаше.

Драматични обрати имаше и покрай придобиването на ЧЕЗ от "Еврохолд". Сделката финално бе одобрена от антимонополната комисия през ноември 2020 г. Точно година преди това обаче КЗК не позволи на застрахователния холдинг да купи енергийния бизнес на ЧЕЗ в България с мотива, че може да придобие господстващо положение на енергийния пазар. През юли 2020 г. обаче Административният съд София отхвърли постановената от КЗК забрана заради допуснати груби нарушения и принуди антимонополния орган да се произнесе наново. Този път решението бе положително.

Комисията наложи и глоба от 124 590 лв. на веригата за детски играчки "Хиполенд" непосредствено след големите протести в центъра на София срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев преди 2 години. Конкретно, санкцията дойде след "Великото народно въстание" на 2 септември 2020 г., когато собственикът на "Хиполенд" Мариан Колев се възмути публично от полицейското насилие. Той разказа, че двамата със сина му са били напръскани от полицията със спрей по време на протестите.

Първо съдът отмени тази глоба, но преди седмици нов състав я върна.