Всеки втори с хипертония е с лош контрол на кръвното

Зле контролираното кръвно в комбинация с вредни навици и затлъстяване отключват и други болести

Всеки втори с хипертония е с лош контрол на кръвното

Всеки втори българин с лекувана хипертония е с лош контрол на кръвното си налягане. Въпреки че по-голяма част от хората у нас знаят за медицинския си проблем и се лекуват в сравнение с тези по света, те са с по-висок риск от развитието на различни хронични заболявания като сърдечно-съдовите, диабет, бъбречна недостатъчност и др. Това показват основните изводи от глобалното проучване - "May measurement month", осъществено от Международното дружество по хипертония (International society of hypertension) през 2019 г., в което България се включи за първи път. Резултатите бяха оповестени от проф. Арман Постаджиян по време на научния конгрес "Артериале 2020 - кръгът от таргетна органна увреда до клинично изявено събитие", което се провежда в София от 31 януари до 2 февруари.

В проучването са включени 1.5 млн. души от 90 държави, сред които и България. Изследването у нас бе проведено от Българската лига по хипертония. То обхвана 21 области на страната – всички без Кърджали, Разград, Кюстендил, Ловеч, Враца, Монтана, Видин. В него взеха участие близо 160 медицински специалисти, позиционирани в 150 пункта, като бяха обхванати 3678 души на средна възраст 58.8 години.

Общо 2589 или 70.39% от всички участници в скрининга у нас са се оказали с хипертония. Това означава, че те или са били на терапия за високо кръвно или измерената му стойност по време на скрининга е била над 140/90 mmHg.

671 от установените хипертоници са били новодиагностицирани и не са знаели, че имат високо кръвно. Останалите 1981 или 73.77% са били наясно със състоянието си. Въпреки че делът им е по-висок от средния за света – 59.5%, наличието на добър контрол над хипертонията у нас е по-нисък.

997 от установените хипертоници на терапия или едва всеки втори (48%) е с добър контрол на артериалното си налягане, срещу 60% средно за света. След включване на данните за измерено артериално налягане по време на скрининга процентът на добре контролираните хипертоници на терапия спада – 35.57%, е по-малък от този на хората с високо кръвно на терапия без добър контрол - 38.51%.

В същото време българите с високо кръвно, които се лекуват, са повече, отколкото средно за света. 74.08% са хипертониците у нас на терапия съответно срещу 55.3%.

Лошите навици, затлъстяването и високото кръвно водят до други заболявания

Една от основните причини за тези диспропорции е нездравословният начин на живот, който водят българите, смятат специалистите.

20.3% е делът на пушачите, а 30.7% на консумиращите алкохол поне веднъж седмично сред участвалите в скрининга българи на средна възраст от 58.8 години. За сравнение средно за света тези проценти са 12.3% и 7.5%, каза проф. Постаджиян. Хората с наднормено тегло у нас са се оказали 38% срещу 28.6% средно за света, а със затлъстяване – 23%, срещу 11.5% за света, показват още данните.

За съжаление картината не е по-различна и сред по-младото население. Ако извадим процентът на хората между 40 и 50 години, които са с наднормено тегло, пушат или пият, цифрите за някои показатели дори са по-лоши, допълни проф. Постаджиян.

Лошият контрол на артериалната хипертония в комбинация със затлъстяването и останалите вредни навици обаче водят до съществени рискове за здравето на всеки човек. Те повишават опасността от появата на диабет, бъбречна недостатъчност и дори инфаркт или инсулт. Данните от изследването го потвърждават.

11.5 е процентът на скринирините българи с диабет срещу 8.5 средно за света, 13.8% от сънародниците ни са преживели инфаркт срещу 4.6 за света. Два пъти повече са и българите с прекаран инсулт – 6.4%, срещу 3.2% средно за света. 

Защо и как лошо контролираната хипертония поставя в риск здравето, обясняват специалистите:

Проф. Арман Постаджиян, Началник на отделение по кардиология в УМБАЛ "Св. Анна":

Артериалната хипертония е най-разпространения контролируем рисков фактор, който обичайно предхожда и отключва множество други отклонения в метаболизма, които при съпътствъща артериална хипертония имат по-агресивен ход. Традиционно отчитаме големите съдови събития (честотата на инфаркт и мозъчен инсулт) като показатели, отразяващи контрола на заболяването.

Съвременни проучвания обаче акцентират върху ранни промени в прицелните органи, като етап, предхождащ клинично изявените събития. Подобни промени включват начални етапи на когнитивни нарушения, на съдовото, бъбречно и сърдечно въвличане, които трябва да се познават с оглед навременна и адекватна превенция. Това е и основна цел на провеждания научен симпозиум, в който освен теоретична има предвидена и значима практическа част с обучения за оценка на съдовата функция. 

Проф. Цветалина Танкова, Началник на Клиниката по Диабетология в УСБАЛЕ "Акад. Иван Пенчев":

Артериална хипертония се среща два пъти по-често при хора със захарен диабет в сравнение с хора с нормални нива на кръвната захар. Наблюдава се при около 30% от пациентите със захарен диабет тип 1, и при 50 до 80% от пациентите със захарен диабет тип 2, при които се съчетава и с други кардио-метаболитни рискови фактори. От друга страна, захарен диабет се наблюдава 2.5 пъти по-често сред лица с хипертония в сравнение с хората с нормално артериално налягане.

Отдавна вече не се говори само за контрол на нивото на кръвната захар при захарен диабет, а за контрол на всички съпътстващи диабета сърдечно-съдови рискови фактори, вкл. и артериалната хипертония. Добрата новина е, че новите групи медикаменти за лечение на захарен диабет тип 2 имат множество плейотропни ефекти, като водят и до снижение на артериалното налягане.

Проф. Борис Богов, Клиника по нефрология в УМБАЛ "Александровска":

Хроничните бъбречни заболявания (ХБЗ) са едни от най-разпространените медицински състояния на зрялата и напредналата възраст, особено в развитите страни, където застаряването на населението им отрежда едно от първите места сред причините за смъртност. За България статистиката сочи, че 12.89% от населението страда от едно или друго хронично бъбречно заболяване. Болестността у нас е почти двойно по-висока от повечето западноевропейски страни, където тя е в диапазона 6–8%.

Според статистически данни за нашата страна 38% от случаите на хронични бъбречни заболявания възникват на фона на захарен диабет, а други 28% - на фона на артериална хипертония. С други думи, 2/3 от болестността от хронични бъбречни заболявания се дължат само на две заболявания – диабет и хипертония. От своя страна, ХБЗ е свързано с нарастване на сърдечно-съдовия риск, като повечето пациенти с ХБЗ в крайна сметка умират поради сърдечно-съдови причини. Сърдечно-съдовият риск нараства успоредно с понижението на гломерулната филтрация под 60 mL/min.

Артериалната хипертония е едно от най-честите хронични заболявания. Високото кръвно налягане е сред водещите причини за прогресивно увреждане на бъбречната функция. Хроничната бъбречна недостатъчност, независимо от произхода ѝ, налага стриктен контрол над артериалното налягане, за да бъде отложено във времето пристъпването към заместителна терапия като хемодиализа или трансплантация.

Резултатите от няколко проучвания демонстрираха 4 пъти по-висока честота на терминалната бъбречна недостатъчност при хора с артериално налягане над 210 mmHg (за систолно) и над 120 mmHg (за диастолно). Анализ на няколко клинични проучвания показва, че стабилизиране на бъбречната функция се постига при овладяване на систолното артериално налягане до 110-129 mmHg или средното артериално налягане до 90-95 mmHg, независимо от вида антихипертензивна терапия.

Съвременните нефролози препоръчват пациентите с хронично бъбречно заболяване да се стремят да поддържат артериално налягане под 130/80 mmHg.

Споделяне

Още по темата

Още от Общество

Как смятате да прекарате Коледа и Нова година?