За фактите по случая "Полфрийман"

Предсрочното условно освобождаване на австралийския гражданин Джок Полфрийман взриви обществото по напълно нелогичен начин. Нелогичен, защото става дума за процедура, която съществува в законодателствата на почти всички държави от векове и която навсякъде се развива по много сходен ред. Предпоставките за прилагането ѝ са посочени изрично в закона, а съдилищата всеки ден постановяват актове, с които освобождават хора, осъдени на "лишаване от свобода".

Много институции, организации и граждани развяха предсрочното освобождаване на Полфрийман като несправедливост, срещу която те са готови да се опълчат. Целите, които стоят зад обругаването на българския съд, са многообразни и до голяма степен очевидни. Въпреки вече изразените позиции, необходимо е да се разсъждава и върху пренебрегнатите факти.

Новината за условното освобождаване на Полфрийман провокира остра обществена реакция срещу съдебния акт и персонално срещу съдиите, които го постановиха. Свидетели сме на лавината от необмислени, неинформирани и откровено неверни коментари, елементаризиращи темата.

Тя бе допълнително подхранена от поведението на администрацията на затвора. Широко бе тиражирано твърдението, че началникът на затвора е представил на съда седем страници становище против условното предсрочно освобождаване на Полфрийман.

Необходимо е това становище да бъде проверено, за да не се подхожда със сляпо доверие. Би било съмнително съставът на Софийския апелативен съд просто да игнорира седем страници обоснована позиция против предсрочното освобождаване на затворник.

Позицията на затвора

Мотивите на Софийския апелативен съд за Полфрийман са развити в единадесет страници. От тях е видно, че няма нито едно твърдение или възражение на прокуратурата, на администрацията на затвора, на защитата или на самия осъден, което да не е било обсъдено от съдебния състав. Няма нито едно доказателство, което някоя от страните по делото да е представила и съдът да не е взел отношение.

Трябва да се знае, че становището на началника на затвора не е единственото писмено доказателство в процеса по наблюдение и оценка на поведението на Полфрийман по време на изпълнение на наказанието му. Освен него, по делото са представени плановете за изпълнение на наказанието, съставени от експертната администрация към затвора. Докладите, в които е отразена работата с него, оценките, които са му били поставяни през годините, наказанията, които са му били налагани, наградите, които е получавал.

Това са всички писмени доказателства, въз основа на които би трябвало да бъде изготвено и обсъжданото становището на началника на затвора. Съдът е анализирал всички тези данни, включително представените от затвора доклади за поведението на осъдени. Съдът е обърнал специално внимание на обстоятелството, че за едно от тези наказанията си Полфрийман е сезирал Европейския съд по правата на човека. Резултатът е, че България е била осъдена да му заплати обезщетение за нарушаването на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Безспорна е позицията на съдебния състав, че от това наказание не може да се прави извод, че Полфрийман не се е поправил.

По отношение на останалите наказания, съдът изрично е посочил, че те няма как дори да бъдат обсъждани. Причината е, че от изтърпяването им е изминала повече от една година и според закона, те трябва да бъдат заличени от досието на осъдения, а той да се разглежда като ненаказван.

Награди

От докладите на администрацията на затвора съдът се разбира, че в периода 2009 – 2018 г, Полфрийман е получил общо 13 награди за добро поведение. От тях съдът установява, че Полфрийман се е включвал във всички достъпни и предлагани от затвора курсове.

Съдът е анализирал задълбочено докладите за 2018 и 2019г. от които е видно, че в тях има само позитивни фактически данни за поведението на Полфрийман. Съдът си служи с изразите, използвани от самите автори на докладите. Няма собствени интерпретации на заключенията на затворническата администрация, изготвила докладите.

Определението на съда съдържа и дословни цитирания на различни части на докладите за поведението на осъдения. Съдебният състав обръща внимание на обстоятелството, че в доклада на затвора за 2019г., за Полфрийман пише дословно: "…Приема напълно отговорността за извършеното, разбира мотивите за него, признава вредата, която е причинил на жертвите“.

Съдът се е спрял и на критичните оценки за Полфрийман. Те се основават на факта, че той е създавал проблеми на администрацията във връзка със защитата на правата си по предвидените от закона начини. Австралиецът е подавал жалби и сигнали до различни български и чуждестранни правозащитни органи и институции. Тези сигнали не могат да се разглеждат, като укоримо поведение на осъдения, а тъкмо обратното.

Въпреки всичко това, непрестанно се внушава, че съдът се бил позовал на представената по делото характеристика за Полфрийман от страна на Българския хелзински комитет и един пастор. Фактът е, че съдът се е позовал основно на експертната администрация на затвора.

Внимателният прочит на определението на съда разкрива, че позицията на БХК съдържа точно пет реда във връзка с вече описаните от затвора характеристики на Полфрийман. Те съответстват на отразеното в докладите на експертната администрация към затвора. Съдът е обсъдил и тези характеристики, защото те са доказателство по делото и в този смисъл, е длъжен да го стори, за да обобщи, че те съответстват на отразеното в докладите.

Позицията на затвора

Становището на началника на затвора против освобождаването на Полфрийман не намира опора в данните за изпълнението на наказанието и за напредъка, който е отбелязал осъденият по пътя към своето превъзпитание. Ето защо съдът е отбелязал, че становището е вътрешно противоречиво и необосновано, поради което той не би могъл да се съобрази с него, защото това би направило необоснован и противоречив съдебния акт. Ето защо, както фактическите, така и правните изводи на САС, са напълно правилни и изцяло обосновани.

Внесеното от главния прокурор искане за възобновяване на делото, е процесуално недопустимо, защото чл. 419, ал. 1 НПК изрично посочва, че това определение не попада в кръга от актове, които подлежат на такава проверка. По същество е и напълно неоснователно. Чл. 440 НПК изрично посочва, че съдът се произнася с мотивирано определение. Твърденията за наличие на основания за отвод по отношение на съдия Калин Калпакчиев, са също неоснователни, защото видно от протоколите от проведените съдебни заседания по делото, съдът по никакъв начин не е ограничил процесуалните права на страните.

Анализът на постановения съдебен акт показва, че българският съд се е позовал само и единствено на закона и фактите по делото, както изисква конституцията и атаките срещу него са истински кръстоносен поход срещу остатъците от законността в България с непредвидими негативни последици за цялото обществото.

*Тервел Георгиев е доцент и доктор по Наказателно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и адвокат към Софийска адвокатска колегия.