За и против масовите тестове за коронавирус

"Тествайте, тествайте, тествайте" - повтаря Световната здравна организация (СЗО). Но кого и защо да тестваме. Стратегията за масови тестове е ефикасна в държава като Южна Корея, но не може да бъде прилагана еднакво навсякъде при сегашното състояние на нещата.

Това е мнението на експерти, цитирани в сряда от агенция Франс прес.

"За да победим, трябва да атакуваме вируса с агресивни и целенасочени стратегии - да тестваме всеки подозрителен случай, да изолираме всеки потвърден и да откриваме и поставяме под карантина всички в близък контакт", каза в понеделник генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус.

Той призна обаче, че такава е теорията. Но на практика "някои страни нямат капацитета да приложат тези агресивни мерки".

"Всичко зависи от равнището на развитие на държавата - казва пред АФП специалистът по обществено здравеопазване и епидемиология Антоан Флао.

"Най-добрата стратегия зависи тясно от етапа, на който е епидемията, и от наличността на тестове", написа американският епидемиолог Марк Липсич в анализ на в. "Вашингтон пост".

Използваните сега тестове RT-PCR дават възможност да бъде казано, че един болен е заразен, малко след като се направят. Те се основават на генетичен анализ. Проба се взима от носа на пациента. Резултатът е готов след няколко часа.

Южна Корея беше дадена за пример с масова кампания (около 300 000 теста), изолиране на заразените и технологично проследяване (с видеонаблюдение, използването на банковата им карта или смартфона) за откриване и изследване на контактните хора.

Тази стратегия беше ефикасна и в Сингапур. Това позволи да бъдат избягнати мерките за изолация, възприети вече от други държави, които са със сериозни социални и икономически последици.

"Идеята за масови тестове е фантастична на теория, но специализираните лаборатории не растат по дърветата - написа в Туитър филипинският специалист по заразни болести Едсел Салвана. Той дори определи като престъпно указанието на СЗО за "тестове, тестове, тестове", което не се съобразява с "контекста" във всяка държава откъм ресурси и пари. Има страни, където дори лекарите нямат адекватни защитни средства.

Достъпността на тестовете не е само проблем за бедните държави. Във Франция и Испания те също са ограничени. Там проблемът е по-скоро с реактивите, отколкото с машините или обучения персонал, казва Антоан Флао, който е директор на института по световно здравеопазване към университета на Женева.

Подобен проблем в Южна Корея и Сингапур няма, защото те бяха изложени на епидемиите от ТОРС и БИРС през 2002 г. и 2015 г. и са по-добре оборудвани заради тях, а и си направиха изводи, казва френската вирусоложка Ан Гофар.

"Трябва да мислим за производствената ни политика в бъдеще. Германия, която тества много (160 000 седмично), изглежда по-автономна", добавя тя.

За да бъде ефикасна, подобна стратегия трябва да бъде въведена бързо. След като не изследва масово населението в началото на епидемията, Франция може да го направи в края на изолацията. Това може да бъде улеснено от нови тестове, наречени серологични.

Те са по-лесни от RT-PCR, но целта им не е същата. Те откриват антителата, за да определят дали е имало контакт с вируса. По тях работят няколко екипа по света. Тези тестове са подходящи за хората, които не могат да работят дистанционно. Ако са имунизирани, те могат да се върнат на работа, пише Франс прес.

Трябва да се преценява ситуацията и не само на досегашната фаза от пандемията, а като се мисли за бъдещето ѝ развитие, добавя агенцията.