Закъсняла справедливост не е справедливост

На 5 април 2006 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) постанови Тълкувателно решение, с което на практика принуждава всички жертви на престъпления да не изчакват наказателния процес, ако искат да си получат обезщетенията за вреди.

Върховните съдии трябваше да отговорят на въпроса дали висящият наказателен процес, в който не е бил предявен иск за обезщетение на вреди от престъплението, спира давността за получаване такова обезщетение. С други думи - дали ако разследването на едно престъпление продължи повече от 5 години, пострадалият трябва да заведе иск за обезщетение пред граждански съд или може да изчака внасянето на обвинителния акт в съда, за да поиска обезщетение в хода на наказателното дело.

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС реши следното:

"Ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност."

Това означава, че когато петгодишният давностен срок изтича, докато наказателното производство все още е във фазата на разследването, пострадалият трябва да заведе делото си за вреди от престъплението пред граждански съд по реда на Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК). Само така исковата молба би спряла погасителната давност за обезщетението. А докато приключи наказателното производство, гражданското дело ще бъде спряно.

Ако пострадалият от престъплението не предяви иск пред граждански съд в рамките на петгодишния давностен срок, той губи шанса си да получи обезщетение.

Истината е, че това тълкувателно решение облагодетелства извършителите на престъпления, в някои случаи застрахователите, и захранва с повече държавни такси съдебната система, но за жертвите от престъпления то има изключително негативен ефект. То отнема на пострадалия предимствата от предявяването на граждански иск в наказателното производство, където той, в качеството си на граждански ищец, не дължи държавна такса по искането си за обезщетение и същевременно би могъл да се ползва от доказателствата, събрани от прокуратурата. От друга страна, когато гражданските претенции се разглеждат заедно с наказателното обвинение от един и същ съдебен състав, това дава толкова търсената процесуална икономия.

В резултат на решението на ВКС, пострадалите по висящите наказателни производства, под страх от изтичане на петгодишната погасителна давност, ще трябва да предявят претенциите си за претърпените от тях вреди пред граждански съд. Това на практика означава, че те трябва да заплатят държавна такса (4 % върху стойността на предявения иск) и да събират доказателства за престъплението срещу тях и виновността на дееца. Макар че най-вероятно образуваното гражданско дело ще бъде спряно до приключване на наказателния процес, тъй като съгласно чл. 222 от ГПК: "Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца."

Така по отношение на висящите наказателни производства, по които все още не са изтекли пет години от извършване на престъплението, тълкуването на ВКС ще доведе до разглеждане на едни и същи въпроси от две съдилища и ще натовари пострадалите от престъплението с държавни такси и адвокатски хонорари за две дела.

Последиците от волята на касационните съдии обаче ще бъдат пагубни за пострадалите от престъпления по висящи наказателни производства, които са надхвърлили пет години. Тълкувателното решение с обратна сила ще погаси гражданските им претенции за вреди от престъплението. Така пострадалите от тежки умишлени престъпления на първо място ще носят физическите и емоционални белези на посегателствата срещу тях. На второ място ще бъдат засегнати от бездействието на държавата, в лицето на държавното обвинение, които години наред само са имитирали разследване, без да осигурят ефективен и бърз наказателен процес. На трето място, те ще бъдат лишени от възможност да предявят претенциите си за имуществени и неимуществени вреди, ако не са ги предявили междувременно по граждански ред.

На фона на съобщените от прокуратурата данни за десетки хиляди забавени наказателни дела, тази несправедливост придобива чудовищни размери.

От друга страна, извършителите на престъпления фактически получават гражданско-правна "амнистия", тъй като те се освобождават от задължението да обезщетят жертвите си.

На трето място застрахователите, които изплащат на пострадалите присъдените от съда обезщетения при катастрофи, ще спестят значителни суми, дължими на пострадалите за извършени преди повече от 5 г. престъпления, ако не са били предявени в този период по граждански ред.

Тъй като решението очевидно не отговаря на изискването за справедливост, то явно е породено от конюнктурния съсловен интерес на съдиите да принудят хората да пълнят с такси бюджета на съдебната система, лишавайки от правосъдие значителна част от жертвите на престъпления.

Така използваната в преносен смисъл латинска сентенция "закъсняла справедливост не е справедливост", в България придоби буквални измерения.

 

Снежана Стефанова е адвокат от фондация "Правна алтернатива” – гр.Пловдив. Тази публикация е част от съвместния проект “На светло” между CEE Trust, фондация " Правна алтернатива”  и Mediapool, чиято цел е да изважда на яве и да дискутира казуси от широк обществен интерес.

Още от На светло