Законов пропуск позволява на малки леярни да точат ДДС

Пропуск в закона за управление на отпадъците позволява на голяма част от леярните за черни и цветни метали да работят на ръба на закона и да източват ДДС, предупредиха в понеделник от Българската асоциация по рециклиране (БАР).

Организацията обяснява, че става въпрос за това, че не е регламентиран контролът върху работата с крайната форма на скрап - т.нар. неотпадък, и така обектите, в които се преработват вторичните суровини се възползват от това, докато целият сектор по изкупуването и рециклирането е на строг разрешителен режим и плаща банкови гаранции за всяка фирма и за всяка площадка.

Еврорегламент определя кога определени видове скрап престават да бъдат отпадъци. За да бъде обявен за неотпадък и да се превърне в суровина, скрапът от алуминий трябва да съдържа не повече от 5% примеси, а от чугун и стомана – не повече от 2%. Това се постига на самата площадка за метални отпадъци, където те се предават и сортират.

Схемата оттук нататък изобщо не е отбелязана в закона, посочват от БАР. Собственици на площадки издават декларация за съответствие по регламента и обявяват изкупени количества за неотпадък. Сертифицирането е изключително лесно, в някои случаи става дори и с обаждане по телефона, като обикновено в сертификатите по ISO 9001 се допълва, че фирмата е сертифицирана и по Регламент 333 за постигане на край на отпадъка.

След издаването на сертификата за неотпадък товарът отпътува към леярна. Оказва се, че всички малки леярни в България приемат не скрап, а неотпадък и на практика съвсем законно работят без никакви разрешения, отчетност и документация, тъй като тяхната работа не е свързана с отпадъци, посочва организацията на търговците. с цветни и черни метали. Те допълват, че в същото време леярните нямат комплексни екоразрешителни, каквито се издават на площадките за скрап. Причината е, че според изключения в Закона за опазване на околната среда комплексни разрешителни не се изискват за леярни за чугун и стомана с капацитет под 2,5 тона за час, за инсталации за обработване на черни метали с капацитет под 20 тона необработена стомана за час и за леярни за черни метали с производствен капацитет под 20 тона за денонощие.

Голяма част от претопения в леярните метал напуска България под формата на вътреобщностна доставка – износ за други страни-членки на ЕС, а самата леярна начислява ДДС, разясняват схемата от БАР. Това се отнася и за продажба на продукцията им на територията на България. Самата стока няма как да се проследи или провери, тъй като тя е суровина или неотпадък и по този начин започват да съществуват схеми и за нов вид данъчни и митнически измами. Сделките със скрап са с обратно начисляване на ДДС, т.е. данъкът се начислява от купувача, а не от продавача, докато продажбата на неотпадък носи добавена стойност, която собственикът може да си приспадне от държавата, допълва организацията.

По нейни данни дори някои от фирмите за изкупуване на скрап са основали собствени леярни и работят по този начин, като си спестяват документация, разрешителни, банкови гаранции, каквато и да било отчетност и контрол от страна на държавата.

Затова, според организацията, Законът за управление на отпадъците трябва да обхване и работата на леярните и компаниите, които дават статут на неотпадък на скрапа, а тяхната дейност да бъде регистрирана и контролирана, за да не съществува сив сегмент в сектора.

Асоциацията е направила няколко срещи с Министерството на финансите, с цел промяна на Закона за ДДС, като е предложила всички видове метални отпадъци, в т.ч. "неотпадъците“ да бъдат с режим на "обратно начисляване“, т.е. да бъдат продавани, без доставчикът да получава реално ДДС. По този начин ще се предотвратят всички злоупотреби с ДДС с метални отпадъци.