Ти си това, което четеш

Агресивната реклама на хазарт по телевизиите се оказва законна

От всеки 2 лева за лотобилет, 1 лев отива в касата на хазартните босове
Цветелина Соколова | 07:09 | 07 февруари 2018 | 12 коментара

Нова страст завладя българите в последните години. Все по-често и на все повече места забелязвате хора, които усърдно търкат шарени лотарийни талони. Тези талони са безкрайно достъпни и дори неизбежни- подредени на щандове по павилиони и магазини, на централни места в големите търговски центрове, на касите в супермаркетите и пр. За покупката на такива билети настойчиво приканват многобройни телевизионни реклами, чието присъствие в българския ефир рязко се увеличи, независимо, че става дума за хазарт.

Агресивната реклама на хазарт в ефира на част от националните телевизии, която всяка вечер облъчва зрителите как се печелят бързи и лесни пари, и то в часовия пояс на "Лека нощ, деца", се оказва напълно законна. Това показва проверка на Mediapool на институциите, които имат отношение към проблема.

Законът за хазарта в чл. 10 забранява пряката реклама на хазартни игри, каквито са придобилите популярност през последните години лото и лотарийни игри на "Националната лотария", "Лотария България", а също и тези на държавния "Български спортен тотализатор" (БСТ). Законът обаче допуска четири изключения. Благодарение на това няма проблем да се обявяват наименованията на игрите, търговската марка на хазартния оператор, резултатите от игрите и спечелените печалби и тегленията на тиражите.

Заемащите значително телевизионно време "игри на щастието" най-вероятно минават по ръба на закона, облечени в последните две категории – или като обявяване на резултати от игри и печалби, или като теглене на тиражи, коментираха експерти пред Mediapool.

Институцията, която по закон трябва да контролира рекламите на хазарт и да налага глоби, е Държавната комисия по хазарта към финансовото министерство. Тя не вижда проблем в агресивния маркетинг на числови игри, чиято цел е стимулирането към хазарт. По-загрижени се оказват две други институции, които обаче нямат особени правомощия да се намесят – Съветът за електронни медии (СЕМ) и сдружението Национален съвет за саморегулация.

Експерт: Търкането на билети трябва да е масово, за да работи

"Числовите игри изискват продажби на огромен брой билети, което е невъзможно без агресивна реклама", смята бившият председател на Държавната комисия по хазарта Калоян Кръстев. "Някои от игрите предвиждат продажбата на 10-20 милиона билета, но ако се продадат например само 5 милиона, в които се паднат големите печалби, организаторът може дори да излезе на загуба от дадена игра. Затова рекламата е много важна", поясни Кръстев.

По думите му има проблем с тълкуването на чл. 10 от Закона за хазарта и може да се спори по въпроса какъв е характерът на излъчваните по телевизията игри и интервюта с "късметлии", спечелили някаква сума. Според Калоян Кръстев е трудно да се ограничи рекламата на хазарт, но трябва да има баланс, така че подобни послания да не достигат до масовото население и до непълнолетни лица.

СЕМ: Ние сме в омагьосан кръг

Най-загрижен за проблема се оказва Съветът за електронни медии, който е получил над 10 жалби от граждани заради рекламите и промоциите на лотарийните игри. От съвета изрично подчертават, че органът, който следи за спазването на чл. 10 от Закона за хазарта, е Държавната комисия по хазарта. Въпреки това СЕМ нееднократно е сигнализирал на комисията за случаи, в които се е усъмнил в законосъобразността на излъчени реклами, но "до този момент не е уведомяван за установено несъответствие със Закона за хазарта", посочва в отговор до Mediapool председателят на медийния регулатор София Владимирова.

По думите й СЕМ е извършвал тематични наблюдения на реклами и самопромоции на хазартни игри и предавания с такъв характер, като последното е било в периода 22 декември 2016 г. - 10 януари 2017 г.

"Наблюдението констатира голямо разнообразие от реклами и самопромоции на хазартни игри в програмите на доставчиците на медиини услуги", казва Владимирова. Въпреки това СЕМ не може да направи нищо, освен да следи в рекламите да не участват деца – правило, което като цяло се спазва. Веднъж съветът е наложил санкция на доставчик за това, че е нарушил изискването рекламата да не представя хазарта като лесно средство за придобиване на пари.

През май 2017 г. СЕМ дори е огранизирал среща с ДКХ, Националния съвет по саморегулация, асоциацията на радио- и телевизионните оператори, организатори на хазартни игри и собственика на "Нова телевизия", която активно излъчва реклами на хазарт - "Нова Броудкастинг груп". "Присъстващите на срещата се обединиха около идеята да се засили саморегулаторният механизъм. От страна на ДКХ бе изразено становище и за законодателни промени", каза София Владимирова. Пред Mediapool обаче комисията по хазарта не пожела да защити идеите си за промени в закона.

"Намираме се в омагьосан кръг. Според нас предаванията с излъчването на хазартни игри са реклама на хазарт, но според ДКХ очевидно не са. Оказва се, че това, което се излъчва, е законно, независимо доколко е хуманно непрекъснато да се стимулират хората от телевизионния екран да дават парите си за хазарт", коментира и Бетина Жотева, която е член на СЕМ. По думите й трябва да се изчистят законовите критерии за това кое е реклама на хазарт и кое – не е, а това зависи от законодателя.

Съветът за саморегулация: Започваме да работим по темата

Действително може да се счита, че излъчването на реклами на хазарт има стимулиращ ефект върху аудиторията, а според нашите дефиниции всяко търговско съобщение, което промотира даден продукт срещу заплащане (какъвто е случаят), е реклама, коментира Ели Герганова, председател на управата на Националния съвет за саморегулация, в който влизат рекламодатели и телевизионни оператори. По думите й излъчването на хазартни игри в телевизионния ефир попада в етичния кодекс на съвета, но е законно.

Според нея добрата новина е, че съвсем скоро основните участници в хазартната индустрия са станали членове на съвета, което означава, че занапред те се ангажират да прилагат неговия етичен кодекс, който предвижда специални правила за хазартни игри. "Започваме да работим по-активно", посочи председателят на управата.

По думите на Герганова предстоят преговори с хазартните фирми, така че техните реклами да преминават предварителен преглед от съвета, преди да бъдат излъчени, за да се следи дали се спазва етичният кодекс. Това, според обясненията й, ще даде възможност и да се правят проверки за достоверността на част от съобщенията, особено на тези, които промотират печелившите и спечелените от тях огромни награди.

Сега ДКХ не е длъжна да следи дали операторите достоверно рекламират "късметлиите", но комисията е уверена, че "организаторите на хазартни игри са много стриктни по отношение на изплащането на печалби и провежданите регулярни проверки на всяка първа и трета година от получаване на лиценза сочат именно това".

Според Ели Герганова не е подходящо хазартните игри да се излъчват в часови пояс, който е силен по отношение на детската аудитория, но съветът за саморегулация няма правомощия да влияе върху часовия пояс на излъчване или върху обема на рекламите, а отговаря само за съдържанието. Един от проблемите е тъкмо обемът на излъчваните реклами на хазарт, изтъкна Герганова.

Тя смята, че евентуални допълнителни законови ограничения на рекламата на хазарт не са най-доброто решение, защото е трудно да се дефинира какво може да включва дадена реклама. По-добре е да се върви към по-ефективна саморегулация "по доброволен и етичен начин заедно с индустрията, защото основната функция на рекламата е да предизвиква доверие у хората, а не негативно обществено мнение", каза Герганова. Въпреки това експертката припомни, че телевизионната реклама на цигари е забранена, а на алкохол е силно ограничена (например без показване на консумация и т. н.) и позволена само в късния часови пояс.

ДКХ: Следим спазването на закона

От Държавната комисия по хазарта обясниха, че председателят й Огнемир Митев не дава интервюта, въпреки че заема публична длъжност. На писмените въпроси на Mediapool ведомството отговори крайно лаконично: че то следи спазването на законовите разпоредби за рекламата на хазарт, като през 2017 г. са извършени 8 проверки и са съставени два акта за нарушение на чл. 10 от закона. Не се дават повече подробности по този въпрос.

Експерт: Рекламата на хазарт трябва да се ограничи

"Не съм наясно каква е интерпретацията на ДКХ по отношение на чл. 10 от закона, но е възможно да счита, че излъчваните по телевизията хазартни игри са всъщност "теглене на тиражи", което е разрешено от закона", коментира пред Mediapool друг бивш председател на ДКХ - Димитър Терзиев.

"Може би законът трябва да ограничи рекламата на хазарт, за да се постигне възпиращ ефект. Излъчването на хазартни игри по телевизията и показването на печелившите може да се счита за непряко приканване на други хора да участват и може да се разглежда и като вид заобикаляне на закона", добави Терзиев.

Според него показването на печелившите по телевизията донякъде е положителна практика. "Преди, когато не се показваха, имаше съмнения, че печалбите отиват "при наши хора". Сега се появяват съмнения дали тези хора наистина са взели такива печалби, така че няма идеален вариант", смята Терзиев. Според него обаче прави впечатление фактът, че печалбите се падат предимно в провинцията, в по-малки населени места, където хората се познават и трудно може да има манипулации.

Терзиев разясни, че по закон има строг механизъм за контрол на отпечатването на лотарийните билети в печатниците, така че те да се разпределят на случаен принцип, а сървърите на хазартните фирми имат връзка с ДКХ и данъчната агенция, така че да могат да правят проверки. Комисията по хазарта одобрява образците на билетите за всяка една игра и следи дали в тях действително са отразени обещаните печалби. ДКХ следи за спазването на тези текстове чрез обстойни проверки. "През 2017 г. са извършени проверки на 4 бр. компании, носители на такъв лиценз. От направените проверки се установи, че изискванията на чл. 59, ал. 2 от ЗХ са спазени и не се нарушават", отговориха от ведомството.

Пазарът като че ли достигна точка на насищане

"Пазарът на лото и лотарийни игри не може да расте до безкрайност. Вече има сигнали, че се стига до точка на насищане, след която пазарът остава константна величина и дори се появява отлив. До 2014 г. имаше нисък ръст на лотарийните игри, през 2016 г. се стигна до рязък скок, а през 2017 г. вече наблюдаваме минимални ръстове или леки спадове", коментира Димитър Терзиев. По думите му подобно нещо се е случило и с бингото преди години. "1990-те години бяха силни за бингото. Като станах председател на ДКХ, имаше 52 бинга у нас, като напуснах поста намаляха на 49, а сега има само 1 истинско бинго", посочи още бившият шеф на ДКХ.

Менда Стоянова: ДКХ да направи анализ и да ни прати предложения

"Когато обсъждахме новия закон за хазарта, текстовете за рекламата бяха много дискусионни. Според мен Държавната комисия по хазарта трябва да направи анализ на прилагането на този член, защото тя има задължението да наблюдава този сектор и ако се натъкне на "вратички" в закона, може да отправи към нас предложения за промяна на закона", коментира пред Mediapool председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова.

Всеки втори лев от лотобилета влиза в касата на Васил Божков и съдружниците му

Всеки втори лев, който вадят от джоба си хората, които всекидневно търкат лотарийни билети, отива в касата на хазартните босове. Повечето от най-известните лотарийни игри разпределят като печалби на участниците малко над 50% от постъпленията от билетите, сочи проверка на Mediapool в общите условия на игрите.

По закон стойността на печалбите от всяка числова игра не може да бъде по-малка от 50 на сто от общата стойност на всички билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци за участие в нея. Повечето от хазартните оператори се придържат към минимума.

В момента най-масовите лото и лотарийни игри са на "Национална лотария", "Лотария България" и на държавния Български спортен тотализатор. "Националната лотария" се организира чрез фирмите "Национална лотария" ООД и "Ню геймс" ООД, в което мажоритарен акционер е хазартният бос Васил Божков. Той частично стои и зад другата най-известна игра - "Лотария България", чрез компанията си "Евробет". Спортният тотализатор все още е държавен.

Моментната лотарийна игра "Националната лотария" се провежда в 8 разновидности - "Сбъдни мечтите си", "Сбъдни мечтите си и ТВ мечта", "Бързи пари", "Лесни пари", "Сделка или не", "BMW и кеш", "Лото+" и "Мега милиони", става ясно от правилата за организирането й.

"Сбъдни мечтите си" например е с 10 милиона билета от по 2 лв., а наградният фонд на играта възлиза на 50.08% от общата стойност на отпечатаните билети, става ясно от правилата. Според таблицата на печалбите от всичките 10 милиона билета само 2 носят максималната печалба – жилище на стойност 200 000 лв. Други три носят по 100 000 лв., а осем билета – автомобил за 30 000 лв. Печеливши са само една трета от билетите – от 10 милиона билета награда има в 3 351 371. В 3 милиона от печелившите билети обаче наградата е точно 2 лв., колкото е и стойността на самия билет, тоест в този случай "късметлията" си връща парите и не губи нищо, освен ако не си купи нов билет, както най-често става. Други 300 000 билета носят печалба от 4 лв. Така, ако се продадат всичките 10 милиона билета, "Ню геймс" ще прибере 20 милиона лева, от които ще раздаде на участниците 10.02 млн. лв.

Наградният фонд на другата разновидност - "Сбъдни мечтите си и ТВ мечта", е 50.33% от общата стойност на отпечатаните билети, на "Бързи пари" - 51.55%, на "Лесни пари" - 50.10%, на "Сделка или не" - 56.57%, на "BMW и кеш" - 51.46% и т. н.

"Лотария България" пък се провежда в 35 разновидности – например "Бинго милиони", "Щастливи години", "Астро", "Кръстословица", "Златото на инките", "Супер кеш", "Левче кефче", става ясно от правилата.

Наградният фонд на игрите на "Лотария България" не е изрично посочен, но също е малко над 50%. Например играта "Вегас" се провежда с 20 милиона билета на стойност 3 лв., като печалбите в нея са за общо 32.9 млн. лв. От тях 4 са в размер на 1 млн. лв.

В играта "Бинго милиони" билетите са 30 милиона, всеки на стойност 2 лв., а общата сума на печалбите – 34.08 млн. лв. От всички билети 5.7 милиона носят печалба от 2 лв., като общо печелившите билети са малко над 6 милиона, което означава, че всеки пети билет на "Бинго милиони" печели.

Всеки с печалба над 4999 лв. се съгласява да бъде сниман и записван

В общите условия организаторите залагат срок от 40 дни, в които потребителят трябва да осребри билета си. Изплащането на печалбите над 5000 лв. задължително става по банков път.

Според друг текст в условията на "Националната лотария" "всеки участник, спечелил печалба в размер над 4999 лв. се съгласява неговото име, снимки и клипове, съдържащи лика му и негова реч, да бъдат публикувани и съобщавани в средства за масова информация, в това число и на интернет сайта на организатора. Всеки участник спечелил печалба в размер над 4999 лв. се съгласява да бъде сниман, записван и да участва в публични прояви на организатора безвъзмездно".

За подобен казус съобщи преди два дни и Вашингтон пост. Изданието разказва за жена, спечелила джакпот в САЩ в размер на 560 млн. долара, която отказва да получи сумата, докато не получи гаранции за анонимност. Тя е завела дело в съда по случая, но според местните закони публичността на имената на печелившите е гаранция за честността на играта и инструмент за предотвратяване на злоупотреби.

Някои от големите печалби се плащат за 10 или за 20 години

Някои от игрите имат условие най-големите печалби да се изплащат на части. Например най-голямата печалба в играта "Щастливи години" е 1000 лв. на месец за 10 години, което прави общо 120 000 лв.

В правилата на "Големият джакпот" на Националната лотария е записано, че "печалбата "Джакпот" при познаване на всички 6 числа се изплаща на печелившия участник, както следва: частта в размер от 500 000 лева при представяне на печелившото потвърждение на залог (квитанцията), а останалата част от печалбата се изплаща за период от 20 години, на 20 равни годишни вноски, считано от следващата календарна година".

Това е спорна практика, доколкото 20 години е твърде дълъг срок и няма достатъчно гаранции за изпълнението на това задължение за такъв дълъг период, смята Димитър Терзиев. По думите му в общите условия на игрите не е уреден въпросът и с наследяването на печалбите.

Финансовите отчети на Васил Божков - нечетивни

Приходите, разходите и печалбата на най-популярните частни лотарии се оказват тема табу въпреки изискването те да се публикуват в Търговския регистър.

По странно стечение на обстоятелствата годишните финансови отчети на компаниите на Васил Божков и съдружниците му от последните 1-2 години са нечетивни в частта за числовите данни.

Това се отнася например за отчета на "Национална лотария" ООД за 2015 г., и за този на "Ню геймс" ООД за 2016 г. Данните не могат да се разчетат, защото през тях преминават дълги успоредни бели линии. Въпреки лошото качество на документа, от текста все пак може да се прочете, че заетите в "Ню геймс" през 2016 г. са били 58 души. Нетните приходи от продажби на скреч карти са били 173 млн. лв., а разходите за основна дейност - 101 млн. лв.

Подобен проблем с качеството на текста се наблюдава и в отчета на "Евробет" ООД за 2016 г., като този път върху данните се стелe черна линия. Все пак от данните се вижда, че приходите от продажби на компанията са 124 млн. лв., което е спад със 7 млн. лв. спярмо 2015 г. В отчета е отбелязано, че намалението се дължи на "по-ниските приходи от лотарийните игри при условие на по-голяма конкурентна среда". Проблем с отчета си "Национална лотария" ООД има и през 2016 г., като този път върху числови данни се забелязват сивкави линии.

От най-големите лото оператори в Търговския регистър се разчита единствено отчетът на държавната компания "Български спортен тотализатор". През 2016 г. дружеството отчита лек спад на приходите си до 151 млн. лв. и разходи в размер на 112 млн. лв. Данъците и таксите й са на обща стойност 47 млн. лв., като по този начин годината завършва със загуба от 8 млн. лв. при 3 млн. лв. загуба за 2015 г.

Хазартът е внесъл 200 млн. лв. в бюджета през 2017 г.

Освен хазартните босове от увлечението на българите към "мекия" хазарт в известна степен печели и бюджетът.

Държавната комисия по хазарта отказа на Mediapool да даде справка за събраните такси по видове игри, но предостави обобщена информация. Общо приходите от такси върху традиционния хазарт, които са в размер на 15% върху направените залози, са съответно 82 млн. лв. (за 2015 г.), 103 млн. лв. (2016 г.) и 102 млн. лв. (за 2017 г.), което означава, че през 2017 г. се регистрира известен застой на пазара.

При онлайн залаганията пък има отчетлив ръст на приходите – от 6 млн. лв. (през 2015 г.) на 28 млн. лв. (през 2017 г.).

От ДКХ съобщиха още, че хазартният бранш е внесъл в бюджета общо около 200 млн. лв. през 2017 г., ако се броят постъпленията от данъци, които се администрират от Националната агенция за приходите плюс таксите по Закона за хазарта, събирани от ДКХ.

Още от Анализи и Коментари