Ти си това, което четеш

Магистрат, заради когото ДАНС отне секретния достъп на Гатев, опроверга прокуратурата

Бойко Рашков: Държавното обвинение ползва за куриер шеф в агенцията
Борис Митов | 08:00 | 10 август 2017 | 2 коментара

Бойко Рашков. Снимка: БГНЕС

Обвинителят Росен Каменов от Пловдивската окръжна прокуратура опровергава твърдението на държавното обвинение, че зам.-шефът на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) Георги Гатев го е съветвал какво заявление да подаде, за да разбере дали е бил подслушван и проследяван незаконно.

Това става ясно от негова официална позиция, получена на 25 юли от ръководителя на Бюрото Бойко Рашков, с която Mediapool разполага.

Както е известно, на 24 юли прокуратурата оповести, че предлага на ДАНС да отнеме достъпа на Гатев до секретна информация заради три случая, в които той имал нерегламентирани контакти с обвиняеми магистрати. Впоследствие агенцията се съобрази с предложението, като така на практика свали от поста зам-шефа на Бюрото за контрол на СРС.

Междувременно в медиите изтече контролирана информация, според която Гатев е помагал на подсъдимия за натиск над прокурор варненски съдия Светлозар Георгиев, на разследвания за връзки с криминалния авторитет Камен Балбузанов-Куката прокурор Димитър Захариев, както и на обвинителя Росен Каменов, срещу когото има дисциплинарно производство, защото лобирал пред свои колеги в полза на обвиняеми.

Твърденията на прокуратурата за връзките на Гатев с тези трима магистрати бяха възприети от ДАНС като достатъчно основание да му отнеме достъпа до класифицирана информация. Зам.-шефът на Бюрото от своя страна обяви, че познава отдавна Георгиев и Захариев, обяснявайки, че с първия се е виждал в кафене до Съдебната палата и действително му казал как и къде може да подаде молба за проверка дали е бил обект на незаконни СРС-та. Прокурор Димитър Захариев пък ходил поне пет пъти в Бюрото да пита кога ще получи отговор на молбата си за проверка.

"За сведение на някои, които очевидно не искат да знаят – решението, което взе Бюрото, беше по предложение на г-н Гатев и то в никакъв случай не е в полза на този, който се жали", коментира шефът на НБКСРС Бойко Рашков пред Mediapool, уточнявайки, че проверка е извършена, но отговор така и не е бил изпращан на Захариев.

По-интересен е обаче случаят с пловдивския му колега Росен Каменов, който категорично твърди, че нито познава, нито е разговарял някога с Георги Гатев. Опровержението му, изпратено на Рашков и на главния прокурор Сотир Цацаров, категорично отрича твърдението на прокуратурата, че Гатев "подробно обяснявал процедурата по подаване на заявление за проверка и възможните официални отговори на Бюрото, както и изводите, които следват за обвиняемия от тях".

"Никога и по никакъв повод не съм контактувал със зам.-председателя на НБКСРС, нито лично, нито по телефон, нито по какъвто и да е друг начин. Молбата до НБКСРС съм подал чрез куриерска фирма "Еконт"-гр. Пловдив на 17.05.2017 г. Вероятно с тези публикации се цели осуетяването на проверката по моето заявление, поради което моля същата да бъде извършена обективно и безпристрастно", пише прокурор Каменов на 24 юли.

"Тази молба е изпратена по "Еконт", този човек тука не е идвал и твърди в опровержение, което ви предоставям, че той не познава г-н Гатев, че никога не е разговарял с него, че дори не знае къде се намира Националното бюро за контрол на СРС в София. С това свое опровержение той е сезирал и главния прокурор на републиката. Не ми е известно дали той е взел отношение по този въпрос", коментира по този повод Рашков.

Той подчерта, че проверка по молбата на Каменов все още не е извършена заради отнетия секретен достъп на заместника му.

"Второ, не виждам някаква злонамерена намеса от г-н Гатев по този случай, защото молбата е внесена на заседание в Бюрото и е предложено тя да бъде оставена без движение, тъй като не съдържа необходимите реквизити – няма онези данни, които са необходими, за да може ние да преценяваме проверка. На заседанието е започнала дискусия и е надделяло мнението, че тъй като човекът не е неизвестен – той е прокурор, и винаги можем да добавим тези неща, сме възложили ЕГН и други данни да се потърсят и той ги е изпратил на имейл на моята секретарка. Насрочено е ново заседание с дневен ред, съдържащ същата точка, на което отново е поставен въпросът – ще правим ли проверка или няма да правим. И е взето решение да правим проверка. Едва тогава е определен г-н Гатев за ръководител на таз проверка", разказа още Рашков пред Mediapool.

ДАНС и прокуратурата не се интересуват от тези факти

Въпреки опитите му да предостави на ДАНС документи, подкрепящи цялата тази хронология, от агенцията изобщо не проявили желание да ги вземат и приложат към проверката, завършила с отнемането на достъпа на Гатев до класифицирана информация.

"Аз смятам, че при проверката (срещу Гатев – бел.ред.) прокуратурата трябваше да изиска материалите, които има тука в Бюрото. Това е мое дълбоко убеждение. Добре, има сигнал от ДАНС, дали този сигнал е заблуждаващ или не, няма значение (ДАНС сезира прокуратрата за контактите на Гатев с магистрати, която пък после предложи на агенцията да му отнеме секретния достъп – бел.ред.). Но, когато се прави проверка, трябва да се съберат необходимите данни, за да се види дали има или няма престъпление. Държа да отбележа, че според мен те не са събрали необходимите данни, ние ги имаме тука и щяхме да им ги предоставим. Поискаха само материали дали е завършила и как проверка по отношение на един от тези случаи, на което беше отговорено, че проверката въобще не е започнала и че по нея г-н Гатев изобщо не е определян за ръководител", добави Рашков, визирайки молбата на съдия Светлозар Георгиев.

Всъщност резултат от въпросната проверка засега няма, тъй като определеният за неин ръководител член на Бюрото внезапно поискал да бъде оттеглен след случая с Гатев. Като мотив той първо посочил наличие на конфликт на интереси, а след като не могъл да обясни в какво се изразява той, заявил просто, че има лични причини да не продължи работата си по случая. Така засега той остава висящ.

Висшестоящ агент в ролята на куриер и призовкар на прокуратурата

Казусът с отнемането на секретния достъп на Гатев обаче се отличава и с други странни детайли. Освен, че никога досега прокуратурата и ДАНС не са демонстрирали подобна публичност в подобни случаи, този път агенцията буквално е ползвана за "куриер" на държавното обвинение, обяви Рашков.

"Писмото на прокуратурата, с което се изискваше информация, което е в реда на нещата, не беше изпратено по реда, по който обикновено се изпращат писма за изискване на данни, материали и информация, а беше донесено от директор на дирекция в ДАНС. Това по длъжност е третото ниво отгоре надолу (в йерархията на агенцията – бел.ред.). Това предизвика в мене въпроса – прокуратурата ползва за куриер, за призовкар, за приносител на някаква служебна документация един човек, който заема много висока длъжност в ДАНС? Аз не знам дали това е оправдано дори от гледна точка на данъкоплатците", коментира не без доза ирония шефът на Бюрото за контрол на СРС.

"Това наложи аз да разговарям с градския прокурор на София г-жа (Емилия) Русинова, да я попитам на кого да предоставя информацията – да адресирам писмото, с което изпращам исканата информация до прокуратурата, градската ли, или до ДАНС? Отговорът беше повече от озадачаващ – "на когото Вие прецените". Т.е. те дори не са се интересували каква точно информация ще им пратя – аз така разбирам това отношение. Дори им е било безразлично аз на кого ще дам тази информация. Вероятно вече към този момент те са имали становище какво решение ще се вземе не само от прокуратурата, а и от ДАНС", продължи Рашков, добавяйки, че "може би трябваше да го пратя на Св. Синод, пак щеше да е същият ефект – отнемане на достъпа на зам.-председателя на Бюрото".

Рашков ще запознае парламента със случая "Гатев" 

В четвъртък изтича 7-дневният срок, в който ДАНС има възможност да прецени дали да отмени решението си за снемане на достъпа на Гатев до класифицирана информация или да придвижи жалбата му до Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), която да се произнесе окончателно. В досегашната практика на агенцията по подобни случаи липсва такъв с отмяна на вече оповестено решение. Въпреки това Рашков е решил да представи целия случай на парламента през есента.

"Когато парламентът започне да заседава през септември, всички тези неща, заедно с преписките (по молбите за проверка на тримата визирани от прокуратурата магистрати – бел. ред.), аз ще поискам да ми дадат възможност да ги докладвам в парламентарната комисия, която отговаря и за Бюрото, не само за службите за сигурност. И ще искам едно обстойно и обективно обследване, а не както е правено досега", заяви той.

Подобно на заместника си Гатев, шефът на Бюрото за контрол на СРС е убеден, че зад целия този случай се крие координирана атака на прокуратурата и ДАНС срещу цялата институция, която "за три години и половина работа успя да промени коренно процедурите за използване и прилагане на СРС и да предприеме необходимото за защита на гражданите, така както досега никой не е успявал да въздейства върху тази тайна дейност на държавата и да я постави на законова основа".

"Ние успяхме до такава степен да променим практиката, че в момента нашата работа е улеснена, тъй като съдът застана на мястото, което законът му е определил и констатираме само отделни случаи вече на допуснати груби нарушения на закона. Затова не мога да остана безмълвен при опита с тази публична атака срещу г-н Гатев да се засегне репутацията, позицията на Бюрото като орган, чиято основна задача е да контролира процедурите, независимо как ще се развие случаят", добави Бойко Рашков.

Цацаров обвинил през 2015 г. Бюрото, че има "нездрав интерес" към СРС-тата

Попитан дали причина за тази атака може да е някакъв конфликт на ръководството на Бюрото с главния прокурор Сотир Цацаров, той отрече да има такъв. По думите му ръководителят на държавното обвинения само веднъж открито е нападал Георги Гатев – по време на професионална дискусия за използването на СРС в Съдебната палата, организирана от Върховния касационен съд през 2015 г.

Тогава Цацаров и заместникът му Борислав Сарафов имали претенции към Бюрото за контрол на СРС, че проявява "нездрав интерес" към дейността на разследващите, свързана със секретните способи за подслушване и проследяване. Рашков и Гатев обаче им обяснили, че по закон органът им има право не само да "наблюдава" използването на СРС, но и да изисква и анализира цялата информация, свързана с исканията и разрешенията за СРС, както и дали от тях са получени някакви веществени доказателствени средства.

От Бюрото за контрол на СРС не изключват атаката срещу Гатев да предшества опит за повторното му закриване. Както е известно, то беше създадено от кабинета "Станишев", след което скоропостижно бе закрито в началото на първия мандат на ГЕРБ. В замяна към парламентарната комисия за контрол на спецслужбите бе създадена подкомисия с почти идентични функции като тези на Бюрото. Каква работа е свършила тя досега обаче изобщо не е обявявано.

Междувременно органът, ръководен от Бойко Рашков, е провел над 300 проверки по молби на граждани и изигра основна роля в разкриването на порочната практика по разрешаване на СРС-та на конвеир от предишното ръководство на Софийския градски съд. Именно по материали от тази проверка на 1 година условно бе осъдена и бившата шефка на съда Владимир Янева по делото "Червей".

Разписката на "Еконт" от изпращането на опровержението на прокурор Росен Каменов.

Молбата на прокурор Каменов, с която той иска проверка дали е бил обект на СРС-та.

Разписката на "Еконт" от изпращането на молбата на Каменов до Бюрото за контрол на СРС.

Факсимиле от решението на Бюрото за контрол на СРС да поиска допълнителни данни от Каменов.

Факсимиле от имейла с поисканите допълнителни лични данни, пратен от Каменов на секретарката на Рашков.

Факсимиле от решението на Бюрото за контрол на СРС, с което се определя екипът, който да води проверка по молбата на Каменов.

Факсимиле от последното решение на Бюрото за контрол на СРС по случая, с което е определен друг екип по проверката, след като секретният достъп на Гатев е отнет от ДАНС.

Още по темата
Още от България

До какво ще доведе приемането на антикорупционния закон?