Ти си това, което четеш

Вярно или не? Борисов: Искам да повиша заплатите, само че ме задължиха да купувам "Грипен"-и

15:12 | 27 юни 2017 | 6 коментара

"...Искам да повиша и вашите заплати (на полицаите – бел.ред.). Искам и на военните да повиша. В същото време на последното заседание на МС ме задължиха да купувам "Грипен"- и, милиард и петстотин милиона. Кой по-първо да стачкува? Ние явно сме призвани като правителство само да събираме пари и да се разплащаме за чуждите грехове".

Това заяви премиерът Бойко Борисов на 26 юни пред националното съвещание на МВР, обяснявайки защо правителството не може да си позволи да увеличи заплатите на полицаите.

Както става ясно, евентуалният бъдещ договор за покупка на шведски изтребители "Грипен" на разсрочено плащане за срок около 10-15 години вече влиза в списъка с дежурните оправдания на министър -председателя защо няма пари за едно или друго в държавата. (Сред изброяваните до момента от Борисов причини са платената на Русия неустойка за оборудването на АЕЦ "Белене", изплатените от НЕК задължения към т.нар. американски ТЕЦ-ове, изплащането на гарантираните влогове от фалиралата КТБ и др.)

Борисов редовно изтъква, че тези огромни принудителни разходи се правят заради решения на предишни правителства.

В случая обаче проектът за купуването на нов тип изтребители бе стартиран и подготвен от втория кабинет на Бойко Борисов (ноември 2014 – януари 2017 г.). Правителството му за пръв път разписа и ясна финансова рамка за изплащането както на проекта за изтребителите, така и на патрулни кораби. Тази финансова рамка не е обвързвана по никакъв начин с други плащания.

Нещо повече, предишният кабинет на Борисов взе решението за покупката на нови патрулни кораби, която се очаква да излезе около 820 млн. лева, въпреки че според армейските планове трябваше да се модернизират старите фрегати. Така на 30 март 2016 година кабинетът на Борисов одобри и двата проекта, а малко по-късно те бяха одобрени и от парламента с подкрепата на ГЕРБ.

След като Борисов подаде оставката на правителството си, подготовката на двата проекта продължи по време на назначеното от държавния глава Румен Радев служебното правителство (януари -май 2017 г.).

На едно от последните си заседания кабинетът на Огнян Герджиков одобри на тъмно класирането на подадените оферти за купуването на нов тип боен самолет. Оценката на офертите бе извършена от междуведомствена група начело с представители на Военновъздушните сили.

От ГЕРБ разкритикуваха решението на кабинета "Герджиков" и коментираха, че няма да се съобразят с него.

След като стана премиер за трети път, Борисов обяви, че решението на служебния кабинет не е обвързващо и дори го иронизира, коментирайки, че било "решение да се вземе решение". Вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов на няколко пъти потвърди, че проектът ще бъде преразгледан.

Служебният премиер Огнян Герджиков и служеният вицепремиер и военен министър Стефан Янев неколкократно също коментираха, че решението не е обвързващо и новото правителство има право да прецени с кого да води преговори.

Миналата седмица обаче изненадващо Каракачанов обяви, че правителството ще се съобрази с приетата от служебното правителството класация, според която на първо място е офертата на шведската компания СААБ за изтребители "Грипен", а офертата на Португалия и САЩ за изтребители Ф-16 втора ръка е декласирана.

Каракачанов мотивира решението си с това, че "имаме решение на предишно правителство, което, ако го нарушим, ще бъдем обвинявани, че по едни или други съображения предприемаме такива действия".

Предложението му бе придружено и от нова финансова рамка на проектите, които ще се изплащат до 2029 година.

Правителството изтъкна като основен критерий за избор на доставчик възможността за разсрочено плащане (над 10 години), а декласирането на офертата за Ф-16 бе обосновано от Каракачанов с искането основните плащания да са в първите една-две години след сключване на договора. При това положение не би трябвало евентуалната покупка на "Грипен"-и да дебалансира рязко бюджета в близките години.

За да бъдат стартирани преговори по проектите обаче, е нужно отново одобрение от парламента, тъй като правителството на Борисов промени схемата за изплащането им, а по закон военните разходи над 100 млн. лева трябва да минат през пленарна зала.

Така крайната дума по проектите ще имат депутатите от ГЕРБ и партньорите им от "Обединени патриоти" и именно тяхна ще бъде отговорността дали да бъдат одобрени големите военни сделки.

От проверката на фактите става ясно, че Борисов не е "задължен да купува "Грипен"-и за 1.5 млрд. лв." и да стартира големите военни проекти, които предишното му правителство само́ започна, а освен това плащанията по тях не са пряко обвързани със заплатите на военни и полицаи.

Заради това изявлението му: "Искам да повиша и вашите заплати (на полицаите – бел.ред.). Искам и на военните да повиша. В същото време на последното заседание на МС ме задължиха да купувам "Грипен"- и, милиард и петстотин милиона" е по-скоро невярно.

  

Вярно или не?

Добре дошли във FACT CHECK – зоната за проверка на фактите, изобличаване на неистините и дисекция на полуистините, изричани в публичния дебат. Тук намират място публични изказвания и твърдения, които са значими и важни за обществото, попадайки в обхвата на приоритетните теми, отчетени от авторитетни социологически агенции. Най-често това са изказвания и твърдения на представители на трите основни власти плюс медиите, но не само те.

Целта не е да хванем някого в лъжа и да го посочим с пръст, а да подобрим качеството и отговорността на публичния дебат, което означава дезинформацията бъде пресечена при нейния източник. В днешно време политиците рядко си позволяват откровени лъжи; тяхната "специализация" са полуистините, подвеждащите данни и факти, които да ги представят в най-добра светлина. Като издирваме и представяме фактите такива, каквито са, разсейваме димната завеса и даваме възможност на хората сами да си правят изводи.

Първата в българското медийно пространство платформа "FACT CHECK" стартира през септември 2016 г. с финансовата подкрепа на Институт "Отворено общество" – София за период от седем месеца.

Високият обществен интерес към този вид коректив на "публичното говорене" е причината да продължим рубриката.

Публикуваме анализи и оценки на изказвания на представители на политическия и корпоративния елит в България, подбрани по предварително определени критерии.

Анализите са безпристрастни, основават се на прозрачно извършени проверки, базирани главно на публични източници. В случай, че се докажат допуснати неточности в публикациите, те се коригират и се публикува коригирана версия, в съответствие с методологията на работа.

Повече за идеята на проекта - ТУК

Метод за селекция на изказванията, обект на анализ и оценка в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Модел на анализ и оценка на публичните изказвания в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Кодекс на принципите - ТУК

Още по темата
Още от Вярно или не?