Правителството прие без отлагане новия Наказателен кодекс

Министерският съвет и в частност правосъдното министерство не се съобразиха с настояването на неправителствените организации за даване на 6-месечна отсрочка за провеждане на обстоен дебат върху проекта за нов Наказателен кодекс. В сряда МС прие проекта за ключовия закон, който ще определя наказателната политика на държавата през следващите години.

Правителството бе поставено в сложната обстановка да балансира между няколко политически фактора и избра да прибърза с приемането на законопроекта, за да отчете резултати, предвид предстоящия доклад на Европейската комисия. България бе поела ангажимент пред Брюксел до края на 2013 година да има влязъл в сила НК, но това не стана заради множеството промени по върховете на правосъдното министерство.

В същото време ресорните български неправителствени организации настояваха държавата да не бърза с приемането на толкова важен закон, за да бъде обмислен добре и поставен на широк обществен дебат. Ден след тяхното писмо до министър Зинаида Златанова обаче проектът за кодекс бе приет от МС и предстои внасянето му в Народното събрание. Все пак от МС декларират, че ще продължат инициативите за дебат по закона.

Срещу закона има множество критики. Вече отпаднаха текстовете, които въвеждаха затвор за фотографиране на хора без да се иска изрично тяхното съгласие. Това се случи след като правозащитници предупредиха за въвеждане на "незапомнена цензура". Златанова се оправда, че проектът за НК се пише от три години и е резултат от усилията на трима министри, включително двама на ГЕРБ. Тя обясни, че този текст специално бил изработен от ГЕРБ. Не се разбра обаче защо Златанова първо го е оставила в проекта, за да се налага после да го премахва.

Остри критики имаше и срещу предложението да се въведе затвор за разпространяване на "служебна" и "защитена" информация. Това са най-меките форми за защита на информация и също биха поставили медиите в условия на цензура при разследванията си за неудобни за властите теми.

Българският хелзинкски комитет определи като "мракобесен" текста, който предвижда затвор за действия в услуга на чужди организации. Според БХК това поставя под ударите на закона всяка българска неправителствена организация, която е съфинансирана от чужбина или предоставя данни на чуждестранни неправителствени организации. Преди три дни Зинаида Златанова обяви, че текстът се тълкува грешно, защото ставало дума за "военновременни разпоредби". Тя обеща да направи разпоредбата "по-бъбрива", за да се обясни какво точно се има предвид. В сряда стана ясно, че в проекта е добавено уточнението, че разпоредбата се отнася само за военновременни условия.

Българската стопанска камара на свой ред протестира срещу въвеждане на затвор за неплащане на осигуровки. Камарата напомни, че през 2000-та година Конституционният съд вече е отменил подобна разпоредба. Всички тези критики показаха, че има нужда от по-внимателно оглеждане на проекта и по-задълбочен дебат.

"Безпочвени са всички притеснения за прибързаност и недостатъчно обсъждане на проекта за нов Наказателен кодекс", каза Златанова след приемането на проекта за закон в сряда. От думите ѝ става ясно, че затворът за неплащане на осигуровки ще бъде запазен.

"През 2012 година социалните партньори се договарят да има такава мярка. Тогава работодателите се съгласили да се съобразят с искането на синдикатите. Описано е при какви условия има наказание за неплащане на осигуровки. Ако синдикатите и работодателите прегледат своето споразумение, аз съм готова на дискусия. В ЕС няма наказателна отговорност за неплащане на осигуровки, но в ЕС няма такава сива икономика, като в България”, каза Златанова.

Правосъдното министерство публикува новия НК на 21 декември (събота) в началото на почивните дни по повод коледните празници. Отпуснати бяха точно 24 дни за дебат преди приемането на обемния законопроект. В съобщението си до медиите Министерският съвет обявява, че за това време е била проведена "широка обществена дискусия и са взети предвид всички конструктивни предложения".

На този фон съобщението на МС по повод приемането на НК звучи прехвалено. В него се казва, че проектът на нов Наказателен кодекс възпроизвежда значителен брой разпоредби, които са класически за наказателното право и в частност за българската традиция.

"Използван е законотворческият опит на българския законодател от 1896 г. до наши дни, както и постиженията на българската наказателноправна доктрина през целия този период, отчетена е тълкувателната практика на Върховния касационен съд", се казва в съобщението.

Въпреки критиките обаче българските власти показаха воля да премахнат доживотния затвор без право на замяна, който се смята за анахронизъм и бе критикуван заради нехуманния си подход.

"Направихме достъпно за всеки гражданин обсъждането на този закон. Не съм привърженик на обсъждането в рамките на два часа, от няколко души, в една зала, игнорирайки всички останали менения. Обикновено се канят хора, които ще подкрепят позицията ни. Ние постъпихме съвсем различно. Няма нужда да припомням, че изготвянето на нов Наказателен кодекс е една от препоръките на Европейската комисия от 2012 година. Трябваше да има по-голяма критичност за забавянето за изготвянето на кодекса. Дебатите навлизат в същинската си фаза след влизането на НК в Народното събрание”, каза Златанова в сряда.

По думите ѝ възможно е да се направят още компромиси "в зависимост от това какво мисли обществото".