Не е време за самозаблуда. Управляващите не бива да се успокояват, че инфлацията е под контрол и че прогнозите им ще се сбъднат. В страната има силен вътрешен фактор, който тласка цените нагоре – това е политиката на доходите.

Имаме инфлация на предлагането 

Данните на НСИ за март 2025 г. показват, че средната работна заплата е нараснала с 11.1% спрямо март 2024 г., а инфлацията за този период е едва 2.9%. Това означава реален ръст на покупателната способност на заплатите с около 8%. Пенсиите също са се увеличили реално с близо 7%. С други думи, реалните доходи на населението растат средно със 7.9% – значително по-бързо от реалното нарастване на БВП и на производителността, която се е повишила с едва 2.8%.

Изпреварващият ръст на доходите спрямо създадения БВП би могъл да предизвика свръхтърсене, но това не се случва в пълен мащаб. По-голямото търсене се задоволява чрез внос на стоки и услуги, което води не толкова до вътрешна инфлация, колкото до влошаване на търговския баланс и текущата сметка на страната.

Още по темата

Костов пред Mediapool: Не еврото, а ръстът на заплатите и непремерените приказки помпат инфлацията

19 юли 2025 08:00

Истинският инфлационен натиск идва от друг механизъм: изпреварващото нарастване на заплатите спрямо производителността на труда увеличава разходите за труд в себестойността и оскъпява произведените у нас стоки и услуги. Това е "инфлация на предлагането". Именно този процес се наблюдава в България сега.

От началото на годината до края на юни цените вече са се покачили значително. Ако добавим обичайната лятно-есенна инфлация, наблюдавана след пандемията, прогнозите на правителството ще бъдат надхвърлени.

Страхът вдига цените  

Освен това в България действат и няколко допълнителни фактора, които усилват покачването на цените.

Често се подценява ролята на очакванията. Когато гражданите и бизнесът смятат, че предстои инфлация, те бързат да харчат. Това увеличава рязко търсенето, вдига цените и ускорява спиралата. Президентът и политиците, които се обявяват срещу приемането на еврото, засилват тези опасения. Твърденията им, че страната не е готова и че ще има ценови шок, плашат хората. А страхът е най-силният проинфлационен фактор.

Преминаването към евро не е просто смяна на банкноти – за мнозина това означава объркване в управлението на личния бюджет, спестяванията и дълговете. Колкото по-несигурни се чувстват хората, толкова по-лесно се поддават на страховете и толкова по-бързо харчат. Това отново води до инфлация.

Сенчестата икономика  

Голяма част от икономиката – около 31-32% от БВП – е в сянка. Тя също ще премине към еврото. Тези недекларирани пари – "под дюшека" или в "черни каси" – ще се появят временно на повърхността, тъй като ще трябва да се обменят или харчат. Много от тях вече се използват за покупки на скъпи стоки: коли, техника, жилища. Причината – фиксираният курс към еврото създава усещане за последен шанс за "парично убежище".

Този ускорен "спринт" на сивия сектор към консумация и инвестиции не се регистрира в официалната статистика, но създава допълнителен натиск върху цените. Така се създава важен, макар и трудно проследим източник на инфлация.

Инфлацията почти сигурно ще надмине очакванията. Правителството трябва да се подготви – още сега – с антиинфлационна политика. Това е особено важно в периода преди въвеждането на еврото, при подготовката на бюджета за 2026 г. и в рамките на фискалната и паричната стратегия на страната.

У нас се забрави опитът от 1997–2001 г., когато бе водена успешна борба с инфлацията. Днес има повече инструменти, но трябва да бъдат използвани разумно. Не може да се разчита само на БНБ. Необходими са действия на изпълнителната и законодателната власти: административни, фискални и структурни. И то – навреме.

Какво може да се направи? 

• Да се ограничи темпото на нарастване на заплатите и да се насърчава конкуренцията на пазара на труда, включително чрез привличане на чужда работна ръка.

• Да се отложи увеличаването на административни такси и акцизи.

• Да се даде временна подкрепа за местното производство, което предлага по-ниски цени.

• Да се възпре автоматичното прехвърляне на по-високите разходи върху цените, чрез насърчаване на конкуренцията.

• Да се ограничат ръстът на заплатите в публичния сектор и автоматичното индексиране на доходите.

• Да се въведат временни тавани на търговските надценки за основни стоки, като храни и лекарства.

Сивата икономика трябва да бъде овладяна 

• Да се намали лимитът за кешови плащания от 10 000 на 2 000 лв.

• Да се забранят плащания в брой при покупка на имоти и автомобили.

• Да се въведе електронна отчетност в реално време към НАП.

• Да се стимулират плащанията по банков път.

• Да се облекчат условията за микро- и малки фирми, които преминават на светло.

Контролът също трябва да се засили – с повече проверки, инспекции и реални санкции. А гражданите да бъдат окуражавани: "Искай касова бележка", "Работиш ли на светло?" – това не са просто лозунги, а начин всеки да допринесе за стабилна и предвидима икономика.

Ако има доверие във властта и ясен план за действие, страната може да премине успешно през този чувствителен преход – без да допусне инфлацията да увеличи хората в риск от бедност.