Българската идея за изход от кризата около Северна Македония още не се приема в ЕС

София и Скопие продължават преговорите около пътна карта за прилагането на договора за добросъседство, която може да бъде разковничето за решаването на кризата и започването на преговори между Северна Македония и Европейския съюз.

Македонският външен министър Буяр Османи определи уточняването на съдържанието и мястото ѝ като основни за спора с България.

В интервю за "360 градуса" външният министър потвърди, че България иска пътната карта да бъде част от официалния процес на преговори на Северна Македония, но заяви, че други държави-членки на ЕС се противопоставят, защото възможен прецедент в случая с Македония може да доведе до подобни ситуации в бъдеще, в регион, пълен с двустранни спорове.

Какво иска България?

Основното българско искане е картата да влезе в преговорната рамка на Северна Македония, а изпълнението и след това да се следи на европейско ниво.

Според българската страна отказът на Скопие да приеме подобна пътна карта се отразява на позицията на останалите страни членки, които и без това не могат все още да разберат спора между двете държави.

Българската теза е, че спазването на принципа за добросъседство не е само двустранен въпрос.

София разчита, че ако пътната карта се постави на европейско ниво, Скопие ще започне да изпълнява поетите ангажименти.

България така или иначе може да блокира отварянето и затварянето на всяка преговорна глава.

Скопие официално казва, че пътната карта е приемлив вариант, но според македонските управляващи "тежестта пада върху държавите-членки".

Миналата година България не подкрепи преговорната рамка, след като останалите страни членки отказаха да включат в нея българските изисквания.

И тогава София настояваше за пътна карта.

Продължава да се търси решение

Османи коментира, че към момента само президентът на България има пълен политически мандат.

"Често обаче казвам, че техническото правителство не е държавна избирателна комисия и може да вземе решение за започване на преговори, но тук президентът Радев е много важен. Имаше комуникация между министър-председатели, разменихме определени документи с министъра на външните работи, очакваме среща на министър-председателите и министрите през следващите дни и в крайна сметка ще бъде договорена динамика за използване на тези 20 дни за намиране на решение", каза Османи, цитиран от БГНЕС.

Според македонските управляващи е възможен компромис и преговорите за ЕС да стартират, дори без да са се разбрали двете държави за всичко. По-рано македонският вицепремиер и министър по евроинтеграцията Никола Димитров в момента се обсъжда компромис, който да даде възможност преговорите за членство да започнат.

Към момента България не коментира преговорите. Знае се, че на масата е поставено и предложение от португалското ротационно председателство и ЕК, но според дипломатически източници България има резерви.

Юнската среща на върха на лидерите на страните от Европейския съюз е в центъра на дипломатическите и политически усилия на Скопие за осигуряване на подкрепа от София за първата междуправителствена конференция и официално начало на преговорите за присъединяване на Северна Македония.

Макар че дебатът се активизира след идването на служебното правителство, от българска страна няма сигнали, че е възможен бърз пробив.

"Динена кора"

Според евродепутата от ВМРО Ангел Джамбазки властите в Скопие са предприели отново отчаяна офанзива, с която да принудят служебното българско правителство да направи отстъпка.

"Поведението на властта в Скопие е изключително "почтено". Опитва да се подмазва на служебното правителство, да ги хвалят. Целта е да се подложи динената кора", каза Джамбазки пред БНР.

Според него отстъпването от позицията ще е национално предателство и тежко политическо самоубийство.