Какво се случва с малца, след като изпием чашата с бира? Този въпрос си задава Денимир Димитров докато седи на маса с приятели. Той го отвежда до голямата тема – как се оползотворяват остатъчните продукти от хранителната и селскостопанската индустрии.

Така се ражда идеята за Zero Wave – българска компания, чиято цел е да преработва остатъчния малц от производството на бира. Първоначалната идея на Денимир е да произведе чиния, която се разгражда за няколко месеца. В последствие се оказва, че суровината е подходяща за направата на брашно и крекери. Предизвикателството пред компанията е не само да създава нови продукти, но и да убеди производителите, че отпадъчните суровини могат да имат реална икономическа стойност.

Zero Wave е основана в България през 2018 г. от Денимир Димитров и Блажка Трепетанова, а към дненша дата производствената база е в Белгия. Продуктите на дружеството се реализират предимно в Западна Европа и САЩ.

Промяна на нагласите

"Визията ми за бъдещето е да създадем кръгов модел на работа във всички сектори. Не можем безкрайно да произвеждаме, използваме и изхвърляме, сякаш ресурсите са неизчерпаеми", казва Денимир Димитров.

За него това е достатъчна причина да проучи въпроса какво правим с малца от пивоварната индустрия. Преди да се заеме с предприемачество, той живее и учи във Франция. Там устойчивото потребление, разделното събиране на отпадъци и компостирането са част от ежедневието. След завръщането си в България той забелязва колко различни са нагласите на обществото у нас и колко дълъг път трябва да извърви.

Предприемачът е бил и сред основателите на сдружение "Нулев отпадък България", което популяризира практики за намаляване на отпадъците и по-отговорно използване на ресурсите. Тази дейност се оказва особено полезна за бизнеса му, защото изисква разбиране за последствията от начина, по който се произвеждат и консумират стоките.

По данни, с които екипът работи в началото на проекта, в България ежедневно се генерират около 240 тона остатъчен малц. Този материал съдържа фибри и протеини, но често остава извън производствените процеси, за които първоначално е бил предназначен. Когато органичните остатъци се управляват неправилно и се разграждат без подходящ контрол, те могат да допринасят за отделянето на метан, които е с пъти по-вреден от въглеродния диоксид.

"Първоначалната цел бе да създадем чиния от остатъчен малц, която да се разгражда в рамките на три до шест месеца при подходящи условия. Идеята бе да се предложи алтернатива на традиционната пластмасова посуда за еднократна употреба", уточнява Димитров.

Допълнителна мотивация са мерките на Европейския съюз от 2019 г. за ограничаване на въздействието на пластмасовите продукти за еднократна употреба върху околната среда, като прибори за хранене (вилици, лъжици, ножове, пръчици), чинии, сламки и бъркалки за напитки.

Как отпадъкът се превръща в ресурс

Екипът се сблъсква с основния проблем още в началото. Липсва готова технология, която да превръща конкретната отпадъчна суровина в материал с необходимите свойства. Необходимо е да се намери подходяща формула, която да осигури здравина, функционалност и възможност за разграждане. Вместо да закупят готово производствено решение, основателите започват собствени проучвания, лабораторни тестове и експерименти.

"Когато започнахме, нямахме технология, която просто да вземем и да приложим. Трябваше сами да разберем как да превърнем този материал в нещо полезно", разказва Димитров.

Екипът разработва собствена машина за създаване на прототипи. Работата изисква време и финансиране, които младата компания набира чрез спечелени проекти, грантове и участия в национални и международни акселераторски програми. Началната инвестиция е 20 хил. лева, осигурени по проект.

Zero Wave започва дейността си в България, с две производствени база в София и околностите, но впоследствие се мести в Белгия. Решението е свързано с близостта до големи пивоварни и възможността за по-пряк достъп до суровината, върху която е изграден бизнес моделът. При работа с остатъчни материали логистиката не е второстепенен въпрос.

Транспортирането, съхранението и преработката могат да определят дали една иначе обещаваща идея ще бъде икономически жизнеспособна. Екипът на компанията се състои от около 10 души.

Крекери от малц

"Изследванията върху малца разкриха и друга възможност. Освен за изработване на посуда, той може да бъде преработен в брашно, което да намери приложение в хранителната индустрия", обяснява Денимир.

Така първоначалният замисъл се разширява. Вместо да се ограничава до заместител на пластмасата, Zero Wave започва да разработва продукти, които връщат хранителната стойност на суровината обратно в употреба.

Компанията създава технология за изсушаване и смилане на остатъчния малц до брашно, богато на фибри и протеини. То се получава чрез преработка на твърдия остатък, след процеса на варене на бира. От него се произвеждат веган крекери, които се превръщат в един от първите продукти на марката, достигнали до пазара (могат да се намерят под марката Grain Goblin).

Това развитие променя и логиката на бизнеса. Вместо да разчита само на търсенето на екологична посуда, компанията изгражда дейност около преработката на суровина, която може да има различни приложения. Един и същ производствен остатък се разглежда като ресурс с няколко приложения.

Скоро и на българския пазар

Денимир посочва, че Zero Wave работи основно по модела B2B – продава на други компании, вместо да се съсредоточава върху директните продажби до крайни клиенти. Това означава, че развитието ѝ зависи от способността да изгражда партньорства с производители и предприятия, които могат да включат новата суровина в собствените си продукти. Клиентите на команията са партньори от Западна Европа и САЩ.

Собственикът на компанията е категоричен, че предвижда разширение на бизнеса в бъдеще, като целта продължава да е постигане на затворен цикъл. След време продуктите ѝ може да се появят на българския пазар. Засега обаче Западна Европа и Съединените щати са по-добрият вариант, защото там устойчивите бизнес модели се развиват от по-дълго време, а компаниите, които експериментират с нови материали и технологии, се развиват в по-стабилно изградена екосистема. В България трудността е, че при подобни начинания често се налага едновременно да се разработва продукт, да се търси финансиране и да обяснява защо изобщо е необходимо да се променят установените производствени навици.

Сред основните цели на компанията е да открие нови възможности за разширяване на пазарите си.

Димитров не разглежда кръговата икономика като задача, която може да бъде решена с един продукт. За него съществената промяна е в самия производствен модел и в способността на предприятията да откриват стойност там, където досега са виждали само разход за изхвърляне.

През 2021 г. проектът "Да превърнем отпадъка в ресурс" на Zero Wave спечели голямата награда в четвъртото издание на конкурса Young Energy Europe, организиран от Германо-българската индустриално-търговска камара.