От 50-те години на миналия век, откакто у нас се правят почвени анализи, българските почви са загубили около половината от хумуса си. "Представете си банкова сметка, от която само теглите, без да внасяте нищо", казва Ивелин Тончев, съосновател на "Близката ферма" в с. Негован. Той прекарва голяма част от кариерата си като агроном в една от най-известните международни корпорации за пестициди. Представите му се преобръщат след среща с американски земеделец. Тогава Тончев за първи път чува, че земеделие може да се прави и извън конвенционалната рамка – такова, което гледа на почвата като на жив, саморегулиращ се организъм, който няма нужда от химия. Американецът го предупреждава, че това не е за всеки, а само за "интелигентните земеделци", защото изисква предвидливост и коренна промяна на мисленето. През следващите години агрономът чете, посещава курсове и учи от фермери в САЩ и Канада, докато стигне до собствена система на работа. "Това, което практикувам в момента, не се учи никъде", казва той.

Днес Иво и съпругата му Сиана обработват собствена ферма в Негован, на около 10 км от центъра на София, с една цел: земята след тях да остане в по-добро състояние, отколкото са я заварили. Стопанството е разположено върху около 7 декара, от които семейството обработва само част.

В "Близката ферма" се практикува само възстановително земеделие – термин, който семейството предпочита пред наложилото се "регенеративно". През есента и зимата семейството отглежда салатен микс, който се продава изцяло на абонамент, а лятото е време за детски лагери, безплатни курсове за градинари и концерти с класическа музика – другата голяма любов на семейството. Тази година "Близката ферма" получи наградата на публиката в категорията "Отговорен бизнес" на годишните награди на Българска фондация "Биоразнообразие".

Ферма, училище, зала на открито

Семейството се мести в софийското село Негован преди около двайсет години, след раждането на голямата си дъщеря, когато животът извън града още не е на мода. "Когато имаш деца, всичко се преобръща. Започваш много по-осъзнато да гледаш на живота, на храната, на това какво оставяш след себе си и какво ще дадеш на децата си", казва Сиана. Скоро родителите разбират, че ако искат чиста храна, трябва сами да си я произвеждат: първо за семейството, а в последствие и за клиенти.

Продуктът, с който фермата става известна, е салатният микс – по думите на Сиана по онова време никой в България не го прави и продуктът е рисков. Първите продажби минават през фермерския пазар "Римската стена", а когато в пандемията пазарите затварят, Тончеви вече имат онлайн поръчки и минават изцяло на абонамент. Той се предплаща за сезона и е само за крайни клиенти.. Когато фермата отвори записванията, местата се запълват за няколко часа.

Второто нещо, с което "Близката ферма" става известна, са летните детски лагери: идея на Сиана, която тръгва от подхвърлена реплика на приятелка: "Защо не правите и лагери?" "На мен само толкова ми трябваше", разказва с усмивка тя. Юрист по образование, Сиана дълго преди това следи алтернативното образование в България и трупа библиотека от стотици книги за възпитание и педагогика: "Интересът ми прерасна от чисто родителски в професионален. Стигна се дотам да съм от другата страна – да правя нещата, в които съм вярвала, и да видя, че са възможни, когато се влага много любов, много време и нужният професионализъм."

Първият лагер е през 2021 г., а учебната програма стъпва на слънчевата педагогика – българска система за възпитание, основана върху идеите на Петър Дънов. В основата ѝ са три стълба: ум, сърце и воля.

Волята, разказва Сиана, се изгражда чрез ръчната работа в градината. Всеки ден децата имат градинарско занимание. Умът се развива чрез седмично задание, което отборите сами избират от живота на фермата. Едни деца правят билкови мехлеми, други опознават дивите ядливи растения и после готвят с тях, трети помагат във фермата. Сърцето е музиката. Децата учат песни за природата, а всеки четвъртък изнасят концерт пред родителите си на обща трапеза. "Музиката е много мощна, но деликатна сила, която въздейства дълбоко", казва Сиана. Така се стига до идеята фермата да посреща концерти на открито в топлите месеци, на които се канят професионални изпълнители, предимно на класическа музика.

Отделно Иво Тончев води безплатно училище за градинари, в което предава системата, която е сглобил сам: от курсове в чужбина и от ежедневната работа на полето. На срещите идват около 50 души от цялата страна, повечето отглеждат храна за собствената си трапеза. До онези, които не могат да дойдат до Негован, знанието стига чрез видеата, които семейството снима и качва в социалните мреж и You Tube. Те се радват на завидна популярност: страницата им във Facebook има около 176 хил. последователи, в YouTube, TikTok и Instagram също имат десетки хиляди фенове – без реклама.

Освен да посетят курс, градинарите с интерес към възстановителното земеделие могат да си купят и инструментите, които "Близката ферма" започва да произвежда. Години наред той събира ръчни сечива от фермери по света, които работят по същия метод. У нас те почти не се намират. Той се спира на четири, без които не минава денят му: грелинет, широка вила за разрохкване без обръщане на почвата, осцилираща мотичка, браздир и плевачка. И четирите оставят работата в ръцете на градинаря: по-лека и по-точна от тази на машината.

Какво означва възстановително земеделие

За възстановителното земеделие няма единна дефиниция, сертификати не се издават. В международната литература терминът е познат най-вече като regenerative. Под това име се събират практики, при които органичното вещество в почвата и животът в нея нарастват с времето, вместо да се изчерпват с всяка следваща реколтата. Стопанинът обработва колкото може по-малко, държи земята покрита, оставя живи корени в нея възможно най-дълго и редува различни култури.

"Масово почвата се приема за ресурс, който да ескплоатираме, но тя е невъзбновяема", казва Иво. Конвенционалното земеделие я третира като инертен субстрат, в който корените стоят временно, а растенията се хранят отвън – с торове и препарати. Биологичният стандарт забранява синтетичните торове и пестициди и ги заменя с други, но не се интересува от състоянието на почвата. Тончев обобщава метода си така: "Грижим се за почвата. Това е начинът да произвеждаш все повече и все по-добра продукция, и в същото време почвата след теб да остава във все по-добро състояние, а не използвана, употребена и захвърлена".

Възстановителното понякога се бърка no-till земеделие – без обработка. Едрите стопанства го въвеждат, защото пести гориво и пази почвата от ерозия. При него обаче плевелът се чисти с хербицид, а растението продължава да се тори. Във фермата на Иво и Сиана и плугът, и препаратите отстъпват място на покривните култури: те се косят, остават в земята и хранят живота в нея.

Какво е успех?

Популярността носи рискове. Тончеви слагат ясни граници и работят само с хора, които са открили фермата сами; не допускат тимбилдинги, автобуси с посетители, рекламни снимки. Разширяване не се планира. Иво работи с един постоянен помощник и трудно намира човек за дълго, а доброволци фермата приема рядко, само в т.нар. "Градинарски съботник", защото работата е прецизна.

Всички направления на "Близката ферма" стъпват върху едно и също – земята и храната, която се произвежда от нея. Семейството ги развива с лични средства, без проекти и програми, и не ги дели едно от друго. Следващата стъпка, която Сиана назовава, е прозаична: постоянен човек, който споделя ценностите им, за да им остане време и за нови идеи. Успехът за двамата има просто определение. "Да допринасяш, да служиш, защото всичко в природата расте и допринася", казва в заключение Сиана.