В двора на семейната къща в село Вратца в Кюстендилска област, край която някога Борислав Ковачев е обикалял с баба си да бере диви гъби, днес се намира едно необичайно "царство". Вместо приказни същества, в него има оранжерии, стелажи, хиляди торбички със субстрат и гъби с имена, които за много българи все още звучат екзотично – лъвска грива, шийтаке, рейши и майтаке. Това е фермата "Гъбено Царство", създадена от братята близнаци Борислав и Денислав Ковачеви през 2016 г., след две години проучване на технологиите и пазара.

"Любовта ми към гъбите се зароди още като бях дете и баба ме водеше из полетата на нашето село в Кюстендилско, където намирахме различни гъби. Когато станах на 18-19 години, се чудех с какво да се захвана и попаднах на клипчета в интернет за гъбопроизводство. Така се запалих това да бъде бизнесът ми за цял живот", разказва Борислав Ковачев.

Преди гъбите е работил какво ли не. Бил е барман, складов работник, дори е работил в зоопарк. Шест месеца прекарва и в друга ферма за гъби. Тогава интересът му постепенно се превръща в идея за професионално развитие.

Началото на "Гъбено Царство" е малко семейно начинание. В продължение на две години Борислав и брат му близнак Денислав проучват различните технологии за отглеждане на гъби и възможностите на пазара. През 2016 г. основават компанията, която първоначално носи името "Шруум брадърс" – "гъбените братя". Денислав впоследствие се насочва към друга кариера, а Борислав продължава да развива бизнеса.

Старт с 500 лв. от барманство

"Първоначалната ни инвестиция беше 500 лева, които бях изкарал като барман. Разбира се, помогна и семейството ми, както и приятели. Лека-полека, с години изграждахме съоръженията", уточнява Борислав.

Първите години са особено трудни за начинаещите гъбопроизводители. Всеки спечелен лев от продадената реколта отново се връща във фермата. "Първите седем години беше доста тежко", спомня си Борислав.

След десет години труд "Гъбено Царство" е ферма със среден размер и разполага с около 200 квадратни метра оранжерии. При гъбопроизводството обаче площта има различно значение, защото гъбите се отглеждат на стелажи и пространството се използва на няколко нива. Една оранжерия от 50 квадратни метра например може да произведе до три тона храна за три-четири месеца.

Първоначално братята започват с пресни гъби за консумация. Постепенно обаче насочват производството към редки и екзотични видове, известни със своите лечебни свойства. Част от тях се превръщат и в суровина за хранителни добавки.
Най-разпознаваемата гъба във фермата е лъвската грива. Именно тя се превръща в запазена марка на "Гъбено царство". Борислав разказва, че преди тях почти никой в България не я е отглеждал за храна. На пазара тя е била позната предимно под формата на хранителна добавка.

"Интересът към лъвската грива е свързан най-вече с потенциалните ѝ свойства да стимулира паметта и концентрацията. Проучвана е употребата ѝ при дегенеративни заболявания на нервната система като Алцхаймер, деменция, Паркинсон и множествена склероза", обяснява производителят.

Освен лъвска грива във фермата се отглеждат шийтаке, рейши, майтаке и различни видове кладница. Предлагат се пресни, сушени и мариновани гъби.

Основата за отглеждането на гъбите е букова стърготина. Технологията имитира естествения начин, по който дървесните гъби растат в природата, и го пресъздава в оранжериите.

Процесът започва с намокряне и стерилизиране на стърготината, след което тя се опакова и се засява. За това са необходими лабораторни техники и специални познания. Самото производство наподобява микробиологичните посявки, които се правят в лабораторна среда.

"Мицелът си го произвеждаме ние. Имаме затворен кръг на производство – сами правим своя посадъчен материал, компостните торбички, произвеждаме гъбите си, а част от тях влагаме и в хранителни добавки", казва Борислав.

Фермата не използва химически торове, а реколтата не се пръска с препарати. Единствено се ползва вода. Компостът също се обработва термично, а не химически.

Гъбите като деца

Зад развитието на фермата обаче стои работа, която далеч не прилича на стандартния бизнес. Борислав казва, че човек не може просто да харесва гъбите, за да се занимава успешно с тях. Необходими са постоянство, технически знания, физически труд и готовност за непрекъснато наблюдение.

Във фермата работят трима души. Всеки ден има работа с хиляди торбички с гъби, които трябва да бъдат наблюдавани и поддържани при подходящи условия.
"Гъбите са като деца, не можеш да ги оставиш сами дълго време", казва Борислав.
Непрекъснатата грижа е сред най-големите предизвикателства. При появата на проблем реакцията трябва да бъде навременна. Производството не позволява дълги отсъствия и изисква постоянна ангажираност.

Осигуряването на подходящата инфраструктура също е тежък процес. За сериозното гъбопроизводство не са достатъчни само оранжерии. Необходими са складове за съхранение на суровини, климатизирани гъбарници, вентилационни системи, осветление и системи за овлажняване на средата. Нужни са помещения за преработка на готовата продукция, хладилни камери, инфраструктура за транспортиране и хладилни камиони. Всичко това струва сериозни средства.

Как се създава пазар на екзотични гъби

Борислав определя пазара на екзотични и лечебни гъби в България като развиващ се. Доскоро практически не е съществувал, но през последните години търсенето постепенно се увеличава. За това допринасят рекламата в социалните мрежи, медийните участия и фермерските пазари, на които "Гъбено Царство" представя продукцията си. Фермата продава онлайн, работи с по-малки биомагазини и плод-зеленчуци, които разпространяват гъбите и добавките.

"Все още не се търсят особено масово, но вече сме си изградили име и познавачите ни намират", разказва Борислав.

Особено търсени в момента са хранителните добавки. Фермата работи с компания, която произвежда добавките по поръчка, като използва суровини и рецепти от фермата. Производството е на малки партиди и по иновативна технология.

Пазарът на фермата е предимно в България, макар че има и поръчки от чужбина. "Гъбено Царство" има договори със заведения от висок клас, но намирането на нови партньори и изграждането на по-широка дистрибуторска мрежа остават сред основните задачи.

В момента производството е между 300 и 400 килограма гъби месечно. При добър сезон количеството достига около половин тон.

Според Борислав, ако сравняваме с масовото производство на печурки и обикновена кладница, това количество може да изглежда скромно. Трябва да се има предвид обаче, че пазарът на екзотичните гъби все още не е достатъчно развит, за да поеме много по-големи количества.

"Имаме капацитет да произведем пет пъти повече, отколкото в момента", посочва той и уточнява, че затова фермата активно търси партньори, чрез които да разшири мрежата си за разпространение.

Пред "Гъбено царство" обаче стои и още едно сериозно предизвикателство – вносът от Китай. На българския пазар попадат големи количества вносни пресни и сушени гъби, както и хранителни добавки.

"Не твърдя, че качеството им е ниско, но този внос на евтини суровини и добавки за много хора е по-бюджетен вариант. Но не е по-качествено", казва той.

Разликата, която местният производител поставя на преден план, е свежестта. Докато вносната продукция може да пътува седмици, фермата предлага гъбите непосредствено след брането.

"Нашите гъби ги предлагаме ден-два след брането. На третия ден вече отиват за преработка. Отличаваме се с това, че предлагаме прясна продукция", обяснява Борислав.

В страната има само още една-две ферми, които работят в сходна ниша. Между тях обаче няма усещане за пряка борба за пазара. Напротив, помагат си да развият пазара. Това е особено важно, защото потребителите у нас все още имат нужда от разясняване на свойствата на екзотичните гъби. За голяма част от българите те са непознати не само като вкус, но и като начин на употреба.

Според Борислав част от проблема е свързан с традиционното отношение към гъбите у нас. "Българинът няма традиции в консумацията на гъби. По-скоро има микофобия – термин, който доста добре описва ситуацията. Доста хора имат ирационален страх да не се отровят", казва той.

Исторически познанието за това коя гъба е ядлива и коя е отровна се е предавало по трудния начин. Българите традиционно са скептични към дивите гъби, а в народните вярвания дори се среща представата, че там, където има гъби, живеят самодиви. Такива места векове са били избягвани като опасни.

Ситуацията постепенно се променя. Благодарение на интернет и социалните мрежи хората получават достъп до много повече информация и започват да разпознават видове, които доскоро са били почти неизвестни.

"Това, което ние от "Гъбено Царство" се опитваме да правим сега, фермите на Запад са го правели преди 30-40 години. При нас този вид гъби сега навлизат на нашия пазар", обяснява Борислав.

Според него все по-ясно се усеща интересът към екзотичните гъби, характерни и много по-традиционни за източната култура.

Затова Борислав продължава да мисли за разширяването на фермата. Според него в съвременния бизнес развитието не е лукс, а необходимост.

"Имам намерение да отглеждам различни видове непознати на българския пазар гъби. Но всяка една от тях изисква време, проучвания и експерименти", казва той.

Освен производството "Гъбено Царство" развива и учебна дейност. За Борислав това е естествена част от работата, защото гъбопроизводството е цяла наука. Основният принцип при различните видове може да бъде сходен, но всяка гъба има своите особености.

Зад всичко това стои и една проста идея – да се зароди интересът към гъбите и познанието за тях, но този път чрез модерно производство и съвременни технологии.

"Ние сме по "шантавите гъби", казва Борислав. И точно тук изглежда се крие характерът на гъбената ферма на Борислав – да търси непознатото, да експериментира и постепенно да превръща екзотичното в достъпно за българския потребител.