Смолянската "Дриймс къмпани" е създадена през 2012 г. от Иван Френкев. Тя произвежда традиционен български текстил за дома: родопски одеяла, халища, губери и килими. Компанията държи правата върху марката с над 60-годишна история "Родопска тъкан" и си партнира с едни от най-големите вериги в Европа.

"Носталгия към родопските одеяла има, но те са най-трудният артикул за продаване. Причината е проста: те са вечни. Ако човек получи подарък родопско одеяло като бебе, много вероятно е да го погребат в него като много възрастен", шегува се собственикът Иван Френкев.

Пазители на занаята

Историята на предприятието "Родопска тъкан" надхвърля шест десетилетия. През 90-те години на миналия век оригиналното дружество е приватизирано, след което преминава през редица катаклизми и опити за възстановяване. Когато фирмата на Френков започва дейност през 2012 г., тя успява да съхрани най-ценното: опитните си работници. "Просто продължихме работата и направихме всичко възможно да запазим традициите на стария български текстил", разказва Френкев.

Днес предприятието е сред малцината производители на уникални изделия като кичени халища и губери. "За да имаме повече клиенти, произвеждаме и луксозни одеяла и килими със скъпи материали. Традиционните ни родопски одеяла също се произвеждат само с качествена суровина, даже много по-качествена от онова време", казва Френкев.

Глобален интерес към нишов продукт

Бизнес моделът на смолянската компания е изграден върху работата с клиенти на едро извън страната и дългогодишни партньорства с международни вериги като шведската IKEA, британската Toast и германската Grevel. Интерес към изделията има и от български дизайнери и крайни клиенти, макар че дейността и продуктите на "Дриймс къмпани" са слабо познати в България.

Във фабриката работят 20 души, чийто среден стаж е около две десетилетия, а текучество практически липсва. Поддържането на приемственост обаче е трудно – за да се изгради квалифицирана тъкачка, са нужни две до три години усъвършенстване.

Повратната точка настъпва през 2017 г., когато смолянското предприятие става една от двете български фирми, изработили над 30 артикула от лимитираната колекция VÄSSAD на IKEA, продавана в магазините на шведския гигант по целия свят. Това е и първата колекция на веригата, изцяло произведена в България. "Имаме добра развойна дейност и бързо можем да реагираме и да създаваме нови модели за нашите клиенти", отбелязва собственикът.

Освен масовите поръчки, компанията заема специфични ниши. Кичените халища се реализират в скандинавските страни и Съединените щати в продължение на повече от десетилетие. Признание за качеството е и участието на миналогодишното изложение за фолклорен текстил в Санта Фе, САЩ. "Това, което ние представихме, бяха родопските одеяла и кичените халища и всичко беше разграбено още в началото. Всички бяха много впечатлени", разказва Френкев.

Началото обаче е скромно – първоначалната инвестиция е между 10 и 15 хиляди лева за машини втора употреба, което по думите на Френкев е било доста рисково. Въпреки че дружеството се опитва да кандидатства по европейски програми, модернизацията на машинния парк остава непреодолимо скъпа – една нова производствена линия може да достигне милион лева, а дори при 50% съфинансиране остатъчната сума е непосилна. Днес годишният оборот на компанията е над 500 хиляди лева (250 хил. евро).

От овцата до одеалото

В компанията се шегуват, че когато е бил пикът на родопските одеяла преди 1989 г., е бил и пикът на раждаемостта. "Дали има връзка, не можем да кажем, но може да се търси такава", казва собственикът. Друга шега е, че най-добрият приятел на производителите на родопски одеала е молецът, защото това е единственият начин да се принуди човек да си купи ново одеяло. Причината е, че са много здрави.

Традиционното родопско одеяло е от 100% вълна. Компанията използва вълна от стадата от региона. Не всички клиенти обаче приемат добре традиционната материя, защото тя е по-остра и боде. Затова компанията създава и вариант на традиционното родопско одеяло от по-мека вълна за хората, които искат топло и меко одеяло. "Използваме само естествени материали. Вълната има свойства, които създават добър климат за тялото", обяснява Френкев.

Изкуствени материали се използват само при някои битови платове за покривки, където това се налага заради по-сериозното им използване в заведенията. При продукцията, която се докосва до тялото, материалите са естествени – вълна и малко памук.

Компанията е намерила партньори в България, които обработват вълната, почистват я, изпират я и я превръщат в ленти, подходящи за предене, като се премахват растителните примеси, останали във вълната от животните. Друг доставчик пък я преде.

"Даваме заявка за преждата според нуждите, защото понякога се налага да е по-дебела, друг път – по-тънка", разказва собственикът.

При мериносовите одеяла компанията не купува вълна от Нова Зеландия и Австралия, както правят много производители, заради нехуманни практики при отглеждането на овцете.

Мериносовата вълна е трудна за намиране в България и не е толкова качествена, колкото на други места. Преди 30 години е имало селективно отглеждане на овце, като едни са за месо, други за вълна, трети за мляко, което е улеснявало намирането на необходимата суровина.

Сега, покрай европейските проекти, свързани с каракачанската овца и субсидиите за нея, има по-сериозно селектиране, но тези количества не са достатъчни, за да може компанията да се възползва от тях, затова част от вълната се внася от чужбина.

Как се оцелява на нашия и чуждите пазари

"Стараем се да произвеждаме изделия, които конкуренцията от Индия, Пакистан и Турция не може да прави толкова лесно. Битката на този пазар е жестока", казва Френкев.

Българският пазар преди няколко години бе залят от евтини одеяла. Според собственика обаче с течение на времето потребителските нагласи се променят и хората започват да си дават сметка, че изкуствените влакна създават дискомфорт и започват да се връщат към естествените материали.

"Предимството ни пред евтиния внос е, че произвеждаме от естествени материали, ползите от които са доказани. Освен това всеки може да направи разликата, ако се завие с вълнено одеяло и с такова от изкуствени влакна. Комфортът и сънят са различни", обяснява той.

По думите му на Запад поколението на бейби бумърите се е ориентирало към здравословен начин на живот, което се отнася не само до храната, но и до тъканите. Тази тенденция постепенно се пренася и у нас.

Според Френкев е доста трудно да се определи кой е най-продаваният продукт от портфолиото, тъй като продажбите са сезонни. Като клас продукти мериносовите одеяла са предпочитани, защото се реализират предимно в чужбина. Олекотените мериносови одеяла в различни разцветки и серии са най-популярни, след тях са традиционните родопски одеяла от българска вълна.

Килимите и пътеките се произвеждат по заявка, най-вече за къщи за гости в традиционен стил, както и за частни клиенти.

Производството в България е битка за оцеляване

"Да се занимаваш с производство в България е до известна степен мазохизъм", казва Иван Френкев.

Според него няма значение кое ще е правителството и коя ще е партията, защото системата е направена така, че не мотивира хората да се занимават с производство.

"Вместо да се явява като партньор, държавата често е пречка. Достъпът до капитали за малкия бизнес е особено труден", посочва той.

Собственикът на смолянската компания е категоричен, че един бизнес без достъп до капитал, за да инвестира, да се развиваи разраства на нови пазари, е обречен. Без това условие не може да се използва и европейско финансиране, защото то обикновено изисква съфинансиране.

През последната година ситуацията е особено трудна и заради логистиката. Компанията е имала намерение да се възползва от възможностите, които са ѝ се открили в САЩ и Канада, но заради политиките на администрацията на Доналд Тръмп и въведените мита работата става много по-сложна. Освен това инфлацията в цяла Европа и забавянето на икономиката също притесняват бизнеса. Това са причините компанията да е по-предпазлива.

"Планираме развитие, но в момента средата е изключително враждебна, както в България, така и в чужбина, и се налага да се съобразяваме с тази реалност", казва собственикът.

На българския пазар компанията на Френкев няма особена конкуренция. Той посочва, че има компании, които се занимават само с килими или само с платове и няколко вида одеяла, но при традиционните производства "Дриймс къмпани" остава един от малкото производители. Киченото халище пък вече почти никой не го прави.

"Едно време то се правеше от бабите и се слагаше в чеизите", разказва Френкев.

Той вярва, че хората все повече предпочитат българското и качеството.

обственикът си спомня за история на Тери Пратчет, която като е чел като дете, сравняваща богатия и бедния човек.

"Бедният си купува всяка година ботуши за 10 долара и за 10 години е похарчил 100 долара, а краката му все са били мокри. Богатият си купил първата година качествени ботуши за 70 долара и за десет години краката му били все сухи", разказва той.

Според Иван Френкев хората постепенно започват да осъзнават, че качеството си струва парите. "Не е важно каква е цената, а какво получаваш за нея", обобщава той.