Президентите на Русия и Турция Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган са съгласни втората тръба на "Турски поток" да стига до българската граница. Какъв ще е бизнес моделът на транзитирането и търговията с руския газ, чийто обем се очаква да е 15.75 млрд. куб. м годишно, ще решават руският монополист "Газпром" и българкият газов оператор "Булгартрансгаз". Намеренията са европейският лъч на "Турски поток" да захранва проектохъба край Варна, за който обаче все още няма окончателно инвестиционно решение. Това стана ясно след близо двучасова среща на премиера Бойко Борисов с държавния глава на Русия в Кремъл в сряда.
По-късно Борисов уточни пред журналисти, че твърдо е поставил условие на руснаците половината от количествата по "Турски поток" да остават в хъба и неговият оператор да търгува с тях. Така проектът не би трябвало да има проблеми с европейските регулации за достъп и на трети лица до количествата от тази тръба. Останалият газ пък ще се изкупува от Гърция, Сърбия и Македония.
Борисов бе на първо посещение в Москва като премиер след две срещи с Путин – в Гданск през 2009 г. и в София през 2010 г. Сегашната визита се смята за пробив в охладнелите през последните години отношения между двете държави след спирането на руските енергийни проекти в България – газопровода "Южен поток", АЕЦ "Белене" и петролопровода "Бургас-Александруполис".
"По-големият прощава"
Видимо доволният от разговора Борисов пое изцяло вината за напрегнатите отношения и "изчетка" Путин със заключението, че "по-големият прощава".
В крайна сметка от срещата излезе, че Борисов постига целта, която си бил поставил – да осигури руски доставки за газовия хъб и така да прибави "Турски поток" като източник на суровина към вече договорените с Азербайджан 1 млрд. куб. м от 2020 г., които при това може да бъдат увеличени. За хъба обаче остава да се намери и трети източник на газ, каквото е изричното условие на Европейската комисия, за да продължи да подкрепя идеята.
От думите на Борисов и Путин стана ясно, че разговорите за "Турски поток" през България ще бъдат водени паралелно и с Брюксел.
"Русия и ние заедно с Европейската комисия ще намерим формула за газовия хъб", допълни той.
Делови преговори, които бяха доста резултатни, каза Путин след разговора между двамата, който бе последван от официален обяд.
"Основният въпрос беше дали ще има втора точка на вход от "Турски поток" за България, Путин и турският президент нямат против това да стане. Преди имаше съвсем друго трасе, но от името на българите съм благодарен за това решение. Да, можеше да дойде директно в България "Южен поток", но това са минали събития", коментира Борисов.
"След това "Газпром" и "Булгартрансгаз" ще намерят схемата за преразпределяне на горивото за други държави от региона. Заедно с горивото от Украйна стават 34-35 млрд. куб м., които минават през България", каза премиерът и уточни, че това гориво ще бъде ползвано и за газовия хъб във Варна, който трябва да бъде построен като европейски проект.
Вчера г-н Ердоган потвърди, че е съгласен "Турски поток" да има разклонение към България, съобщи Путин.
Обемите и цените тепърва ще бъдат договаряни.
"Пазарът и търсенето определят количествата и цените. Русия отдавна не е държава на плановата икономика - който даде по-добри цени, ще си вземе. Нашата цел е да транспортираме и да не излезем от картата на газоразпределителната мрежа", каза по този повод Борисов.
"Български поток" е невъзможен в момента, но не и в бъдеще
Той каза, че към момента е невъзможен директен газопровод от Русия към България, какъвто лансира президентът Румен Радев преди седмица в Москва и дори го кръсти "Български поток".
"Но ако България бъде стабилен и прогнозируем разпределителен център за Европа, ще говорим тогава за още една тръба. Тя ще струва около 9 млрд. евро", добави Борисов.
След което отбеляза, че "Газпром" и Путин ни е "опростил" 800 млн. евро за проваления проект "Южен поток". Всъщност, "Газпром" бе принуден да се откаже от неустойките по силата на споразумението си с Европейската комисия, в резултат на което избегна огромни глоби.
Последва сцена на разкаяние, която Борисов разигра под благосклонния поглед и с подобаващи коментари на Путин.
"Знам, че имахме тежки моменти в миналото, но добре, че колегата не е злопаметен и гледа бъдещето на икономиките на двете страни", каза българскитя премиер.
"Ние съжаляваме за "Южен поток", виждам, че България съжалява, защото щеше да е много изгоден. Ние сме готови за реализацията на новия маршрут", заяви руският президент, който лично прекрати проекта "Южен поток" през 2014 г., упоменавайки България като виновник.
"Към България бе проявено по-особено отношение. Ние сме най-дисциплинираната държава в ЕС и НАТО и ни заобиколиха всички потоци", коментира Борисов.
"Благодаря, че не ми държи гарез"
"Газопроводите минаха през натовските Турция и Гърция, а ние останахме без нищо, отказахме ги. Заради това благодаря на г-н Путин, че не ми държи гарез (омраза, злоба към някого - бел. ред.). Но по-големият прощава", продължи той.
Путин му отговори, че се страхува от определения "голям" и "малък", защото по-големият обикновено плащал.
Руският президент каза също, че приветства пускането на газопровода ТАНАП от Азербайджан, защото създавал пазарни условия. По него България трябва да получава от Баку през Турция 1 млрд. куб м газ.
"Пазарните условия предполагат равни условия за всички. ТАНАП защо беше изключен от европейските правила, а "Южен поток" не беше? С какво България е по-лоша от други страни", запита реторично Путин.
Реално обаче изключение от европейските правила за "Южен поток" Русия не е искала, оставяйки тази задача на България, която на свой ред не е искала дерогация.
"Винаги аз съм бил виновен"
Борисов каза, че България строи газовите си връзки с Румъния, ще строи също със Сърбия, интерконекторът с Турция е готов, прави се този с Гърция. Със собствени средства разширяваме мрежата си и можем да придвижваме горивото във всички посоки. Това е възможност пазарът да се насити и който докара най-евтин газ, да продава, обясни българският премиер.
Путин на свой ред заяви, че разбира, че България се е нуждаела от гаранции и разрешения от страна на Европейската комисия за проваления "Южен поток".
Темата "Скрипал" не е обсъждана, каза Путин в отговор на въпрос дали отказът на България да изгони руски дипломати е повлиял за промяната в отношенията.
"Още през март говорихме за Скрипал. Независимо от отношенията, защото винаги аз съм бил този, който създава напрежение, винаги аз съм бил виновен. Но винаги сме имали добър контакт, така че случаят "Скрипал" няма никакво отношение", коментира и Бойко Борисов.
Русия готова да се върне към АЕЦ "Белене"
По отношение на АЕЦ "Белене" Путин заяви, че Русия е готова да се върне към проекта на пазарна основа.
"Обсъдихме с премиера съвместни проекти. Особено внимание бе отделено на разширяването на икономическото сътрудничество. Общият обем на руските инвестиции в България надвиши 30 млрд. долара. Особено в строителство и имоти. Русия е надежден доставчик на енергийни ресурси в България. Има възможност този транзит за други страни да бъде развиван. Обсъдихме "Росатом" да предложи гориво за АЕЦ "Козлодуй" и да помага за удължаване експлоатацията на Шести блок. И Русия е готова да се върне към реализацията на АЕЦ "Белене", разбира се на пазарна основа", заяви Путин.
"За разлика от предни случаи, България е платила реактори и разполага с два реактора и площадка на "Белене", заяви Борисов. Заради това без да се налага държавна гаранция, а страната ще търси частен инвеститор за съвместна атомна централа", допълни той.
"Благодарих за Пети и Шести реактор на "Козлодуй", но след 5-6 години ще имаме необходимост от други реактори, каза още Борисов, подготвяйки почвата за рестарта на АЕЦ "Белене"..
Двамата са обсъдили още конфликта в Сирия и как да се спре войната там, за да се прекрати и мигрантският поток към Европа.
"Ключовите думи са мир, сигурност и компромис", отбеляза още Борисов. Той акцентира и върху добрата работа на специалните службите на двете държави в борбата срещу тероризма и контрабандата.
Путин пък отдели част от изявлението си на значението на "Лукойл" за българската икономика. Шефът на нефтената компания Вагит Алекперов и президентът на "Газпром" Алексей Милер също участваха в разговора.
От българска страна присъстваха вицепемиерът Томислав Дончев, министрите на финансите Владислав Горанов, на енергетиката Теменужка Петкова, на туризма Николина Ангелкова и на културата Боил Банов.
Специално внимание бе отделено на честването на 140-годишнината от Освобождението на България като Путин акцентира върху "помощта на Русия за възстановяването на българската държавност".
По-рано през деня Борисов се срещна и с руския премиер Дмитрий Медведев, който отбеляза, че се радва за възстановяването на отношенията с България.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
100 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Дали ще стане е спорно !! Утре от сащ пак може да дойде друго нареждане и.... !! Но това че Англия завива към исляма няма съмнение !! Скоро и кралицата им ще трябва да слага фередже или там каквото трябва !! Отива си англия като страна на християнски ценности или европейски ... само да видите надписите им по автобусите на градския трансорт и ще се убедите !! А дали тези който така страстно защитават англииските "ценности" тук,ще минат към исляма ??
И. Никодимов: Дано и Русия от Рем Вяхирев досега си е научила урока, че не многобройните споразумения са важни, а договорите. Мина ли периода на „споразуменията“?
А. Гълъбов
1. Надявам се, че да. Опитвам се да разбера „доктрината Путин“ от десетина години. Онова, което е важно за РФ: В двата мандата на президента Обама те успяха да укрепят отношенията си с Иран. И със Сирия, която в момента те я възприемат като техен протекторат. С други думи, онова, което остава като работа, е договарянето с Европейския …
съюз. Онова, което остава е, голямата амбиция на „доктрината Путин“ е да оказва натиск на север-северозапад от руската територия, за да може, следвайки старата си имперска традиция, да осигурява далечната периферия около собствениците си граници.
2. В това отношение администрацията на президента Тръмп в момента, според мен, не намира все още начина, по който да влезе в този разговор. Защото по време на целия първи мандат на президента Обама той не разчете интересите на РФ, позволи изграждането на много стабилна колона през Иран към Сирия в руска полза. И в един момент САЩ се изправиха пред нещо, което се беше случило, докато те гледаха в друга посока.
3. Струва ми се, че в целия този многомерен геополитически план българският интерес ще бъще по-добре защитен при тези условия. Повтарям, казвам това, защото темата за Големия шлем не беше изговорена смислено. Това беше руски Голям шлем, а не български.
А. Райчев:
1. Това е удивителна аргументация, от която излиза, че Европейската комисия ни е спасила от неизгоден проект, за което ѝ благодарим. Излиза, г-н Гълъбов, че вие казвате „много хубаво, че го забраниха, прекрасно, че го разрешиха“. Това е абсурдно. И разбирам. Излиза, че трябва да се оправдае нещо, което е импровизация, а то е импровизация, защото Борисов се възползва от новата ситуация.
2. Има нова ситуация. И тя не е между България и Русия, не е и между Европа и Русия, тя е между Съединените …
щати и Европа. Ако там „пропастта“ престане и двете страни отново се сближат, пак ще видите обосновка, че това е много неизгоден проект и т. н.
3. Путин е президент и не може да си позволи такива волности в изказванията. Но на времето имаше един деец, Рем Вяхирев - шеф на Газпром, който извади една малко обидна формула към нас, но много заслужена. Те го питаха „договорихте ли се с българите“, а той отговори „с българите пак се договорихме“. Много ясно чувам в тва, което руснаците казаха: „пак се договорихме“. Сиреч, вие пак казвате, че искате, но пак може да не устоите на тая работа и затова требва да мидим…
4. Този процес е дълъг. Каквото и да правят с тоя АЕЦ и каквото да правят с тоя Хъб, това ще трае години. Тоест разчитането, че България ще се вмъкне и бързо ще реши нещо, не се опира върху реалност. Истината е, че ще протекат 5 години и какво ще стане в тия 5 години ние не знаем, тъй като сме функция на тя̀хното разрешение. Аз не виждам никаква промяна в това отношение. Ние наистина, без Германия и Франция, не можем да си позволим тези неща.
5. И отново казвам, големият въпрос е имало ли е мисия на Борисов като председател на Европа в момента за сближаване на позицията между ЕС и Русия и, ако е имало такава и ако, дай Боже потегли успешно, което не се вижда, тези неща имат бъдеще. Ако не е станало това, просто нямат бъдеще.
А. Гълъбов
1. Тъй нареченото „връщане към АЕЦ Белене“ пак не е същото. Само така изглежда. Спомням си колко време г-н Станишев отдели да убеждава, че АЕЦ Белене е български, а не руски проект. Това тогава не беше вярно, а сега е вярно.
2. Защото България плати за тези реактори. България беше осъдена от Руската федерация. Когато говори за „нежни чувства“ и за дълбоки „братски чувства“, спомняме си и Царска Русия, и Съветския съюз, и РФ. РФ е по-готова да икономизира тези „братски чувства“. Така че …
предпочитам да се говори повече за проекти и финансиране, отколкото за „братски чувства“.
3. „Братските чувства“ на РФ се изразиха в това, слава на Бога, че Европейската комисия защити българския интерес, спирайки Южен поток. Защото реално България щеше да печели максимум 30 млн. годишно само от транзит. Проектът на г-н Първанов беше България да се превърне в заден двор на някакви тръби. Цялата тази критична инфраструктура щеше да направи България много по-рискова, без това да има икономически ефект за страната.
4. В момента площадката на Белене е българска, реакторите са български, разлешителните за строеж са български.
5. С рамразяването на проекта навремето беше ясно, че неговото значение ще е повече геостратегическо, отколкото икономическо. Разправяха ни, че ще струва 4 млрд., 6 млрд., а той винаги ще си струва 12 млрд. евро. Но в момента апортната вноска на България ще е 3,5 млрд. лв., което българският народ трябваше да плати заради подписаните през 2006 г. споразумения - в последните дни преди България на влезе в Европейския съюз (2007 г.).
А. Райчев:
1. Това, което чухме звучи много добре, но не е верно. Борисов прави много рискован за себе си ход като залага на двата проекта АЕЦ Белене и Южен поток. Това би било много добре от моя гледна точка, но зависи какво мисли Америка по въпроса, защото може да се схване от нашите партньори в НАТО като политика против тях. На Борисов много му се ще, но залага кариерата си на карта.
2. Очевидно на Борисов очакванията му бяха много по-големи, но получи студена реакция и очевидна защо. Причината …
се казва Росен Плевнелиев. Бившият български президент, може би най-неуспешният президент в нашата кратка история, този човек наговори такива работи за Русия, че даже, честно казано, не ми се повтаря за мостра. Той ги обвини в хибридни войни, обвини ги във всички грехове, той говори за тях като бетер, бетер, бетер най-антисъветски настроения американец. Всичко това се оказва, че не е без цена и тази цена плащаме сега.
3. Те са обидени. Тежко обидени. Аз видях ясно поведение на обидени хора. „Ти ми говориш така, обаче какво беше преди малко“. Борисов се опита да го замаже, всъщност да се извини, като каза „големият прощава, ние сбъркахме“. Но не получи усмивка „добре, добре, аз съм големия и ще ти простя“, а получи една реплика „да де, ама ти имаш предвид, че големия плаща“. Тоест, имаме сложна ситуация с Русия и тя е психологически сложна. Не е въпрос на хъбове.
4. Разберете, отношенията между България и Русия са много стари. Те са 200 годишни и през каквото и да сме минавали, връзката между двата народа не е загубена. Тези отношения са повече и от Путин, и от Борисов взети заедно и умножени по 10. Руснаците смятат тези отношения за засегнати. Ще го кажа много грубо: „Държите се като помияри“. Това чух. „Държахте се…“. И това с едно извинение не става. Иска по-дългосрочна политика.
А. Гълъбов:
1. Преди 2 седмици излезе информация, че Турски поток ще продължи до територията на ЕС. Големият въпрос беше коя е европейската терория - Гърция или България. Точно този въпрос е третиран на срещата.
2. Южен поток щеше да донесе на България печалба само от транзитни такси. Русия искаше да е монополист, по тръбата да тече само руски газ. През последните 20 години имаше особено силен натиск върху България за придобиване на руска собственост върху българската гадопреносна система.
3. Газовият …
хъб „Балкан“ ще позволи на България да е търговец, а не само транзитьор. България е в по-добри позиция към момента и българският интерес може да се реализира по-успешно. Друг е въпросът, че очевидно отношенията мужду РФ и ЕС ще се моделират до следващите европейски избори. Този период е достатъчен България да се позиционира добре, стига усилията ни да не завършат с края на председателството.
4. Важното е България да продължава да отстоява тази своя роля чрез многопосочна дипломация, а не само в двустранни отношения. Промяна в отношенията със Западните Балкани настъпи, когато те излязаха извън сферата на двустранните отношения. България трябва да държи отворени всички канали за комуникация, защото всяко затваряне води до загуби.
Хайде да си припомним - имаше Южен поток - България ставаше фактор. Доган нареди на Бойко и хоп Турски поток. Робите ще плащат на Турция. Да не ни лъже Тиквата, че ЕС ни е виновно!!!!
А. Райчев:
1. Аз, честно казано, не виждам по-добра позиция. Това беше Големият шлем на Първанов, само че вече е Малък шлем. Във всички случаи „газта“ няма да тече през България, а през Турция и България, а това вече е отстъпление спрямо онзи Голям шлем.
2. Че е процес, процес е, но невидим, подмолен и въобще не става дума за България.Това е върха на айсберга, който наблюдаваме се намираме в положение да гадаем какво става там долу.
3. Главното е пукнатината, която се появи между САЩ и Европа. Тя …
отдавна тлее, Макрон се помъчи да я ликвидира, но не успя. Това беше лоша визита. И тогава той възкреси една категория на де Гол: „Европа от Атлантика до Владивосток“. Това е нещо, което Путин много повтаряше в първите си мандати. Това означава, че Европа във връзка с Иран се е решила на самостоятелна политика по отношение на САЩ. Първото нещо, по което ще се прояви тази самостоятелност, е „руският въпрос“.
4. В този контекст българският премиер се опита да се впише в посредническа роля. Тоест да направи горе-долу същото, което направи с Ердоган. Да се окаже, макар и лидер на „малка“ страна, подходящият човек за предварителен диалог а, дай Боже, България да стане подходящи място за среща между двете страни (ЕС и РФ). Едни такива дълбоки отношения би означавало признаване на Крим, махане на санкциите, нормализиране в Украйна. Това са големи неща. Представете си континентални плочи, които се събират и става планина, когато се раздалечават - става море.
5. В целия разговор и дума не стана за Крим, санкции и Украйна. Никой не я произнесе. Нито последва някакъв вид покана (за среща ЕС/РФ).
6. Доколкото разбирам, срещата е свършила по-бързо, отколкото нашите са предполагали. Това само го подмятам, ама не съм абсолютно сигурен. (Ирина Цонева съобщи, че срещата е продължила 2 часа, вместо предвидения 1 час).
7. От руска страна имаше много ясна студенина. Още с първите си думи Путин каза „не сме се виждали „достатъчно“ дълго“. Тоест един вид „Ти, нещо те нямаше…“. После Песков каза, че „за нищо не сме се договорили, а само обкъждахме. Не сме казали, че ще правим АЕЦ, а казахме, че вие имате желание ние да го правим“. Това са все едни знаци за студено.