БСП и ДПС обвиниха управляващите в лобизъм за колекционерите

Внесените от ГЕРБ промени в Закона за културното наследство, които предвиждат доказването на собственост върху ценности национално богатство да става с обикновен, а не с официален документ, станаха повод БСП и ДПС да обвинят партията на Бойко Борисов в лобизъм в полза на колекционерите.

По време на заседанието на парламентарната комисия по култура, където промените бяха гледани на първо четене, от ГЕРБ не успяха да дадат убедително обяснение защо предлагат промяната. Те показаха непознаване на съществуващото законодателство и въпреки отправените критики от експерти и депутати, гласуваха поправките.

Зад витиевата формулировка Лютви Местан (ДПС) обясни, че депутатите, вносители от ГЕРБ стават "удобен параван", зад който се крие изпълнителната власт. Той допълни, че това е била практика и в предишното народно събрание и заяви, че напълно съзнателно в мотивите към законопроекта липсва аргументация за същинската промяна, която се прави.

Тезата на Местан бе допълнена от Петър Курумбашев (БСП), който каза, че законовите поправки имат "чисто лобистки характер" и поиска лично министърът на културата Вежди Рашидов да даде обяснение.

Такова, макар и косвено, Рашидов вече даде, като в телевизионно предаване се застъпи за облекчаване на процедурата по доказване на собственост.

Що е това официален документ?

Първоначално съвносителката на законовите промени и председател на комисията по култура Даниела Петрова обясни, че официален документ е по-тясно понятие, а документ – по-широко, и затова се предлага второто. Ресорният зам.-министър на културата Тодор Чобанов пък коментира, че в министерството са постъпили много оплаквания от липсата на яснота какво е официален документ и в закона това не е обяснено.

Това хвърли в смут правно грамотните експерти и прокурора от ВКП Николай Соларов, които неудомяваха, че подобен казус изобщо стои на дневен ред.

Соларов обясни, че според Наказателния кодекс официалният документ е такъв, който е издаден от орган на държавната власт в кръга на неговите компетенции. "Изненадан съм от дискусията. Това са категорично дефинирани понятия и въпросът е изяснен отпреди 20 години", заяви прокурорът.

По-рано в парламента другият вносител на законовите поправки Павел Димитров заяви, че тази промяна е внесена след настоятелните искания на по-малките колекционери на антики, които изпитвали големи трудности да легализират законно купени предмети. Поради тази причина се предлагало легализирането да става и с обикновен документ за покупко-продажба.

Според социалистите тази поправка е "откровен лобизъм", който е в полза на петдесетина души, от които "първите петима всеки може да посочи поименно". "Ако тези промени бъдат приети, всеки би могъл да узакони културното наследство, което е изкупувал или изравял години наред, без да има официален документ. Тук става въпрос за движими културни ценности, не за пендари", каза Антон Кутев (БСП).

"Отпадането на тази една дума е ключова промяна в закона и не е защитена с мотиви. Защо? Криете нещо, неудобна ви е темата или това ви е разбирането за прозрачност?", попита Местан.

Противниците на закона "Чилова", както стана известен в предния парламент, приветстваха поправките, предложени от ГЕРБ и побързаха да се оправдаят, че никой не може да извади официален документ.

Археолози от БАН обаче ги контрираха, че законът е либерален, тъй като изисква официален документ само при доказването собствеността върху ценности, които представляват национално богатство, а не за всяка монета или делва.

Петрова продължи да упорства, че промените са аргументирани, въпреки, че в мотивите отсъства каквото и да е обяснение за въпросната поправка.

От БСП и ДПС настояха промените да бъдат отложени, докато не дойде да ги аргументира министърът на културата, но това не се прие и ГЕРБ ги одобри на първо четене. БСП и ДПС гласуваха против, а депутатът от Синята Коалиция Ваньо Шарков се въздържа. "Атака" обаче подкрепи предложените от ГЕРБ промени.

Спор и за функциите на Института за паметниците на културата

Спор предизвика и изземването на функции от Националния институт за паметниците на културата и възлагането им на министъра на културата. Шарков заяви, че ако има проблеми в НИПК, те трябва да се решат, а не да се ликвидира институтът. Според него на министерството и министъра ще им дойдат повече отговорностите на института.

Миналата седмица срещу тази промяна се обявиха и археолози. Бившият министър на културата и депутат от левицата Стефан Данаилов също видя проблем в тези текстове. "Не може министърът да проверява по 4500 преписки годишно. Промените се правят на парче", каза той.