Държавата реже от обществени поръчки фирми, които дължат заплати

Забавените заплати са между 30 и 90 млн. лева годишно, но намаляват в последните години

Държавата реже от обществени поръчки фирми, които дължат заплати

Работодатели, които дължат на работниците си заплати и обезщетения, да не могат да участват в процедури по обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители. Около тази и други законови промени са се обединили депутатите от временната парламентарната комисия за неизплатените заплати, докладът от чиято работа беше приет от парламента в четвъртък. Комисията беше създадена за срок от два месеца по искане на БСП и имаше за цел да анализира данните за дължимите възнаграждения и да предложи законодателни промени за ограничаване на подобни случаи.

Актуалните данни на Инспекцията по труда сочат, че сумите на неизплатени заплати намаляват през последните години и варират между 30 и 90 млн. лева годишно.

По време на работата си комисията обсъди различни законодателни предложения на омбудсмана Мая Манолова и синдикатите за промени в Кодекса на труда и още 6 закона и тези, по които има постигнат консенсус, предстои да бъдат внесени като общ законопроект на всички политически сили.

Такова съгласие е постигнато относно забраната на фирми, които дължат заплати и осигуровки, да бъдат допускани до обществени поръчки. Освен това депутатите са единодушни, че трябва да се разширят правомощията на Главната инспекция по труда и да се въведе облекчена процедура, чрез която служителите могат бързо да се снабдяват с изпълнителни листове за дължимите им суми на базата на влезли предписания от инспекцията.

Висящ остава въпросът с прехвърлянето на фирми на клошари

В хода на работата си комисията е установила, че работодатели се възползват от пропуски в законите, за да не плащат заплати. Една от най-често срещаните практики е прехвърлянето на фирми на клошари и социално слаби хора, от които държавата няма как да иска каквото и да било.

Срещу тази порочна практика обаче депутатите не са се обединили около общи законодателни промени, а омбудсманът Мая Манолова настоява за действия в тази посока.

“Добре е, че по-голямата част от предложенията, които съм направила, ще бъдат включени в общия законопроект - за разширяване на правомощията на Главна инспекция по труда, за създаване на бърза писта за работниците да се снабдяват с изпълнителен лист срещу некоректните работодатели, за забрана да участват фирми, които не са си платили на персонала, в процедури по обществени поръчки. Но три от най-важните предложения, за съжаление, няма да бъдат включени в този общ законопроект и трябва да се разчита на отделната инициатива на парламентарни групи“, коментира тя.

БСП и омбудсманът искат разширен достъп до Фонда за гарантиране на вземанията

Друга мярка, по която няма съгласие, е промяна на начина на функциониране на фонда за гарантиране на вземанията на работници при несъстоятелност.

Депутатът от БСП Крум Зарков обясни, че в моментна законът не позволява до обезщетения от фонда да имат достъп служители, чиито работодатели принципно са добросъвестни, но са изпаднали в тежки финансови затруднения. Зарков посочи, че във фонда би трябвало да има около 250 млн. лева. От тях обаче само 2 млн. лв. са изплатени на работници, защото условието за достъп е процедурата по несъстоятелност, която тръгва бавно, и това трябва да бъде променено.

От ГЕРБ обаче са против разширяването на достъпа на работодатели до фонда. “На практика искате да смените философията, да отворите вратичката и да разширите кръга на работодателите с достъп до фонда“, коментира Светлана Ангелова от ГЕРБ.

Тя заяви, че по този начин некоректни работодатели ще имат възможност да се доберат до парите от фонда.

Манолова издействала подкрепа от Борисов за промените

Манолова обаче съобщи, че по тези и други свои законодателни инициативи, е имала среща с премиера Бойко Борисов и той е декларирал пред нея, че ще ангажира парламентарната група на ГЕРБ с тях и ги подкрепя.

“Премиерът Борисов увери омбудсмана Мая Манолова, че ще ангажира изцяло парламентарната група на ПП "ГЕРБ" в процеса на приемане на внесените от нея законопроекти, ще настоява те да бъдат разглеждани приоритетно от народните представители и да бъдат окончателно приети до края на м. септември т. г.“, се казва в съобщение на омбудсмана.

Неизплатените заплати са между 30 и 90 млн. лева годишно

Комисията констатира значително намаляване на случаите на неиздължени възнаграждения от 2012 година до момента. От общо забавени заплати за 322 млн. лева, след намесата на Главната инспекция по труда са били изплатени около 300 млн. лева. Всяка година обаче неизплатените заплати варират между 30 млн. лева и 90 млн. лева.

Най-драстични са закъсненията на заплатите в търговията, тъй като там има и най-много стопански субекти. Следват шивашкият бранш и ресторантьорството.

За 2012-2016 г. са установени забавени заплати за близо 45 млн. лв. в сферата на строителството на съоръжения, като към настоящия момент сумата е сведена до малко над 10 млн. лв. В строителството на сгради са били над 45 млн лв., от тях остава да се изплатят около 18 млн. лв. В здравеопазването неиздължените възнаграждения са над 16 млн. лв.

Омбусманът: Докато траеше комисията не е решен нито един казус

Същевременно омбудсманът Мая Манолова се оплака, че през тези месеци, докато работеше временната парламентарна комисия, нито един от отворените случаи с неплатени заплати, не е бил решен и не е бил изплатен нито лев на работник, чакащ своите възнаграждения.

Като проблемни и нерешени Манолова посочи случаите на предприятия в Дупница, Ветрен, русенската корабостроителница, фирмата по чистота във Видин и големи търговски вериги в София и Варна.
Тя съобщи, че жалбите на работници срещу некоректни работодатели са нараснали от 104 през цялата минала година на 117 само през първите няколко месеца на тази година.

Председателят на парламентарната социална комисия Хасан Адемов (ДПС) обаче обясни, че и в момента инспекцията трудно изпълнява някои от правомощията си поради малкия щат - под 350 човека, които трябва да проверяват над 250 000 предприятия.

Анализът на лошите практики показвал, че при финансови затруднения работодателите най-често прибягват до прехвърляне на фирмата на друго лице, най-често социално слабо, и тази практика законодателно трябва да бъде спряна.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?