Държавата си поставя за цел да има между 70 и 100 донора годишно

Министерството на здравеопазването и агенция "Медицински надзор" си поставят за цел да има от 70 до 100 донора на година, съобщи зам.-министърът на здравеопазването Бойко Пенков при откриването на семинар за лекари координатори по донорство по повод Европейския ден на донорството и трансплантациите – 12 октомври.

За сравнение през 2018 г. броят на реализираните трупни донори в България е 16, което представлява 2.28 донора на 1 млн. население, което е далеч под средните стойности в повечето европейски държави - между 10 и 25 донора на 1 млн. население. Към момента 1153 българи живеят с надеждата да получат нов орган, който да им позволи да водят нормален живот. Най много са чакащите за бъбречна трансплантация - 1 032 души, 52 се нуждаят от нов черен дроб, 41 от сърце, 18 от бял дроб, 10 от панкреас.

13 донорски ситуации от началото на годината

От началото на година до момента в България са реализирани 13 донорски ситуации, които дадоха шанс за живот на 39 българи и на 8 чужденци.

Последната донорска ситуация беше реализирана в навечерието на Европейския ден на донорството в университетската болница "Света Марина" във Варна. Благодарение на решението на близките на изпаднал в мозъчна смърт 53-годишен мъж бяха дарени и трансплантирани органи на четирима души. 

В болница "Лозенец"  успешно са присадени бъбреци на 58-годишна жена и 50-годишен мъж. Нова възможност да живее получи и 56-годишен мъж, на когото в същото лечебно заведение беше трансплантиран черен дроб. Поради липса на съвместимост с подходящ реципиент в България, сърцето е предложено по линия на европейската донорска мрежа Евротрансплант и е предоставено на нуждаещ се пациент от болница в Берлин, Германия.

Координаторите по донорство са ключови за повече трансплантации

Координаторите по донорство и техните умения и подготовка са едни от най-важните фактори, отговорни за нивото на донорството, сочат данни от представително проучване на професионалните нужди на координаторите по трансплантация, проведено от Българския център по биоетика от юни 2017 до юни 2018 г.

Проучването сочи, че голяма част от координаторите са в предпенсионна възраст, което застрашава още повече състоянието на трансплнтациите у нас.

Преобладаващата част от координаторите са на възраст 45-55 години (38%), следва групата на 55-65 годишните (31%) и 35-45 г. (26%).

Чисто професионално координаторите изпитват остра нужда от професионално обучение, особено в немедицински области, които обаче са ключови за тяхната работа: умения за комуникация с пациенти и техните семейства относно донорство, знания и умения за обсжвдане проблеми свързани с печал, загуба и смърт, етични знания и умения, и добро познаване на закона и информираното съгласие като процес.

94% от анкетираните координатори смятат, че в България ще има подобрение в донорството и трансплантацията, ако бъдат осигурени такива обучения.

В отговор на тези нужди Българският център по биоетика е подготвил обучителна програма по тези теми и я предал на Агенцията по трансплантациите през юни 2018 година, но зарази преструктурирането на агенцията и вливането и в новия мегаорган "Медицински надзор", тя все още не е реализирана.

30 трансплантирани участваха в софийския маратон

В неделя близо 30 трансплантирани хора и техни съмишленици се включиха в Софийския маратон. Целта беше да пробягат 42.19 метра (символично разстояние по аналогия на пълната дистанция на маратона от 42.195 км).

По този начин те подкрепят и дават надежда на всички пациенти от листата на чакащите, че имат шанс за пълноценен живот.