България "стои стабилно" на дъното по донорство в Европа

България е сред четирите страни в Европа с най-нисък брой донори и в периода 2012 г.-2018 г. "запазва стаблино" равнището на донорството и трансплантациите, стана ясно в четвъртък при изслушването на здравния министър Кирил Ананиев в Народното събрание по проблемите на трансплантологията у нас.

Докато страните с развито донорство имат над 25 донора на 1 млн. население, преобладаващата част от държавите поддържат нива между 16 и 25 донора на 1 млн. души население и останалите имат между 10 и 16 донора на 1 млн. души население, България попада на дъното заедно с Румъния, Кипир и Гърция с под 5 донора на 1 млн. души.

През 2018 г. броят на трупните реализирани донори в България е 16, което представлява 2.28 донора на 1 млн. население. 

Шест държави са с високо ниво на донорство – Испания, Хърватия, Франция, Белгия, Португалия и Малта, с над 25 брой донори на милион население годишно.

Следва основната група от държави със стойности от 16 до 25 донора на 1 млн. население – Австрия, Словения, Италия, Норвегия, Чехия, Финландия, Великобритания, Естония, Исландия, Унгария, Латвия, Ирландия и Швеция, които общо постигат средно ниво от 20.4 донора.

Група от 8 държави е с "добро” ниво между 10 и 16 донора на 1 млн. души  – Холандия, Литва, Швейцария, Полша, Словакия, Дания, Люксембург и Германия (средно общо ниво от 13.7 донора на 1 млн.).

Четирите страни с ниско или много ниско ниво от 5 и под 5 донора на 1 млн. население са Румъния, Кипър, България и Гърция.  

Така макар статистически броят на донорите да е нараснал от 2013 година насам, те остават много под нужните, за членство на страната ни в европейската донорска мрежа Евротрансплант, за която са необходими  10 донора на 1 млн. души население или 70 донора годишно.

Едва 4-5 от 33 болници подават донори

Болниците, които имат капацитет да откриват и поддържат трупни донори в мозъчна смърт са 33, едва 4-5 от тях подават реално донори. Анализ на министерството е показал, че останалите болници в продължение на няколко години не са подавали потенциални донори с мозъчна смърт, което показва абсолютно неглижиране на активното търсене на пациенти със съмнение за мозъчна смърт.

Университетски болници като например "Света Анна“ в София, "Свети Георги“ – Пловдив, са подавали само няколко пъти донори през последните 15 години, имайки предвид факта, че техните спешни центрове приемат болни от голям периметър в района. Според МЗ единствената причина, поради която не се извършва активно търсене на потенциални донори, е липсата на ангажираност с проблема както от страна на болничните координатори, така и от страна на ръководството но болниците.

Пред депутатите Ананиев отчете, че от 2004 г. досега у нас са направени общо 485 трансплантации на бъбрек, 149 трансплантации на черен дроб, 58 на сърце.

Според него основните причини за малкото донори са отказът от страна на близките да предоставят органите на починалия и наличието на медицински контраиндикации.

Специалисти по трансплантология обаче многократно са коментирали, че проблемът с малкото донори е чисто организационен, а не е свързан с отказа на близките на починалите в мозъчна смърт.

За сравнение в държави като Франция, Холандия, Белгия, Италия, Испания трансплантациите на бъбрек, черен дроб и сърце са в пъти повече. Например само за 2017 г. бъбречните трансплантации в Белгия са 548, в Австрия са 428, в Хърватия - 165, Чехия- 469. Трансплантациите на черен дроб за 2017 г. в Белгия – 305, в Австрия – 161, Хърватия – 119, Чехия – 205.

Министърът очаква белодробни трансплантации у нас от края на 2020 г.

Пред депутатите Ананиев заяви, че се надява до края на 2020 г. да бъде направена първата белодробна трансплантация у нас, след периода на обучение на нашите специалисти в чужбина.

На 25 януари здравното министерство подписа споразумение с болница във Виена за обучение на български лекари за белодробни транспплантации и докато то трае по петима нуждаещи се пациенти от България ще бъдат приемани годишно за трансплантация на бял дроб. Преди това договорът на България с болницата във Виена беше прекратен за период около година и половина, в което време никъде не се правеха белодробни трансплантации на нуждаещите се българи и няколко души починаха без да дочакат операция.

Сега екипи от болниците “Света Екатерина“ и ВМА ще бъдат обучавани във Виена, за да се подготвят за трансплантации в България, като по-рано директорът на “Света Екатерина“ проф. Генчо Начева изрази очакване първата белодробна трансплантация да е в през 2021 година .

Какво прави МЗ в подкрепа на донорството?

Ананиев съобщи, че днес ще подпише писмо и до клиниката по пулмология към Медицинския университет в Хановер с цел проучване на възможностите за обучение на български екипи в сферата на белодробната трансплантация.

Той каза още, че в края на май новата агенция "Медицински надзор", която вече отговаря за трансплантациите, се е присъединила към споразумение за сътрудничество с европейския портал за бърз и ефективен обмен на информация в случаи на излишък на органи.

Той посочи, че в периода 1 юли 2015 г. до 31 март 2017 г. чрез портала са били предложени 380 органа, като най-голямото постижение е извършването на 23 детски трансплантации.

Освен това Ананиев информира депутатите, че е разработен проект на Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантациите в страната за периода 2019-2023 г. Подготвя се и национална кампания за насърчаване на донорството.

Отпечатана е и карта, която се нарича “Да, за живот" и няма юридическа стойност, но в нея хората ще могат да запишат приживе, ако са съгласни да станат донори. “Картата ще послужи на близките и семейството, да могат да вземат мотивирано решение в случай трагичен инцидент“, каза Ананиев.