Донорството без роднинска връзка може да бъде разрешено

МЗ провокира дебат за разрешаване на кръстосаното донорство и присаждането на матка

Донорството без роднинска връзка може да бъде разрешено

Министерството на здравеопазването предлага да бъде разрешено т.нар. кръстосаното донорство на органи, при което една двойка роднини разменя орган с друга двойка роднини, когато има по-голяма съвместимост.

В момента донор на органи и тъкани може да бъде само човек, който е съпруг или роднина на реципиента по права линия или по съребрена линия до четвърта степен. Допустимо е и донорството при родството на базата на осиновяване и при фактическо съжителство.

Лекари и здравни власти от години коментират необходимостта от въвеждането на кръстосаното донорсто у нас, тъй като то увеличава шансовете за живот, когато нуждаещият се от трансплантация нямат съвместимост с роднините си.

Да се разреши ли кръстосаното донорство?

При кръстосаното донорство роднина на един пациент може да дари орган на друг пациент, с когото има по-голяма съвместимост, а роднина на втория пациент да дари орган на първия. Тази практика се прилага най-често при бъбречни трансплантации.

За миналата година са извършени общо 25 бъбречни трансплантации у нас, като 20 са от трупен донор и 5 – от жив. Същевременно над 1000 души се нуждаят от трансплантация на бъбрек.

От мотивите към предлаганите от МЗ промени става ясно, че ведомството по-скоро цели да провокира дискусия дали да се разреши кръстосаното донорство в България.

“Въпросът поражда много дискусии, поради което преди да се вземе решение е от особено важно значение да се постигне обществен, медицински и институционален консенсус по въпроса. Именно поради тази причина в законопроекта са включени общи разпоредби, които да послужат като основа за водене на дискусия по въпроса. При липса на широка подкрепа идеята няма да бъде включена в окончателния законопроект“, посочват от МЗ.

По въпроса няма единно европейско или международно законодателство. Отделните държави са регламентирали по различен начин тази материя. В Германия например има пълна забрана.

Има възможност за извършване на кръстосано донорство между отделни двойки донор – реципиент в САЩ, Канада, Испания, Италия. Във Великобритания е позволено алтруистично даряване на бъбрек на непознат реципиент.

Тъй като у нас кръстосаното донорство не е разрешено на този етап български семейства са ставали част от такава размяна на органи с турски семейства в болници в Турция.

“За“ и “против“ присаждането на матка

Друга чувствителна тема, по която МЗ иска да провокира обществен дебат, е въвеждането на трансплантация на матка.

Според водещи медицински специалисти в България са налице възможности за такава трансплантация, с което ще се даде възможност на жени без матка да родят своите деца.

Според тях матката е орган, който се използва само за осъществяване на репродуктивните функции и може да се взема от жена, която вече е осъществила своите репродуктивни функции, а именно раждането на живородено дете. Отстраняването на матката се извършва чрез изпълнението на рутинна оперативна техника, използвана и към момента по повод наличие на различни заболявания на този орган и не поражда правни проблеми.

“Това е нов метод, който е с малък световен опит. Провокира въпроси от етично и деонтологично естество, поради което целта на включването на въпроса в настоящия законопроект е да послужи за основа за водене на дебати по въпроса. Аргументите ни да го включим са аналогични на посочените такива по отношение на кръстосаното донорство. Важно е да се води дискусия по значими въпроси в тази област като това какви са критериите за определяне на жената като подходящ донор на матка и кога една жена е осъществила вече репродуктивните си функции“, посочват от МЗ.

От ведомството уточняват, че в окончателния вариант на законопроекта ще влязат само текстове, които са обществено, медицински и институционално подкрепени и очакват с внимание мнението на всички заинтересовани страни.

По-широк кръг роднини ще дават съгласие за донорство 

За да бъде увеличен броя на донорите в страната се предлага разширяване кръга роднини, които могат да дадат съгласие за взимане на органи от починалия. Сега съгласие могат да дадат само съпруг или родител, дете, брат или сестра.

С промените се дава възможност воля за донорство да могат да изразяват и други роднини по съребрена линия до четвърта степен, включително при родство, възникнало въз основа на осиновяване, но не по-рано от три години от осиновяването. Изрично се пояснява, че всеки следващ ред роднини могат да изразят волята си единствено при липса на по-близки роднини.

За да няма никакви съмнения за недобросъвестност при вземането на органи и тъкани от починало лице изрично се уточнява, че ако починалото лице няма близки, то не може да бъде донор.

Споделяне
Още по темата
Още от България