Донорството без роднинска връзка може да бъде разрешено

МЗ провокира дебат за разрешаване на кръстосаното донорство и присаждането на матка

Донорството без роднинска връзка може да бъде разрешено

Министерството на здравеопазването предлага да бъде разрешено т.нар. кръстосаното донорство на органи, при което една двойка роднини разменя орган с друга двойка роднини, когато има по-голяма съвместимост.

В момента донор на органи и тъкани може да бъде само човек, който е съпруг или роднина на реципиента по права линия или по съребрена линия до четвърта степен. Допустимо е и донорството при родството на базата на осиновяване и при фактическо съжителство.

Лекари и здравни власти от години коментират необходимостта от въвеждането на кръстосаното донорсто у нас, тъй като то увеличава шансовете за живот, когато нуждаещият се от трансплантация нямат съвместимост с роднините си.

Да се разреши ли кръстосаното донорство?

При кръстосаното донорство роднина на един пациент може да дари орган на друг пациент, с когото има по-голяма съвместимост, а роднина на втория пациент да дари орган на първия. Тази практика се прилага най-често при бъбречни трансплантации.

За миналата година са извършени общо 25 бъбречни трансплантации у нас, като 20 са от трупен донор и 5 – от жив. Същевременно над 1000 души се нуждаят от трансплантация на бъбрек.

От мотивите към предлаганите от МЗ промени става ясно, че ведомството по-скоро цели да провокира дискусия дали да се разреши кръстосаното донорство в България.

“Въпросът поражда много дискусии, поради което преди да се вземе решение е от особено важно значение да се постигне обществен, медицински и институционален консенсус по въпроса. Именно поради тази причина в законопроекта са включени общи разпоредби, които да послужат като основа за водене на дискусия по въпроса. При липса на широка подкрепа идеята няма да бъде включена в окончателния законопроект“, посочват от МЗ.

По въпроса няма единно европейско или международно законодателство. Отделните държави са регламентирали по различен начин тази материя. В Германия например има пълна забрана.

Има възможност за извършване на кръстосано донорство между отделни двойки донор – реципиент в САЩ, Канада, Испания, Италия. Във Великобритания е позволено алтруистично даряване на бъбрек на непознат реципиент.

Тъй като у нас кръстосаното донорство не е разрешено на този етап български семейства са ставали част от такава размяна на органи с турски семейства в болници в Турция.

“За“ и “против“ присаждането на матка

Друга чувствителна тема, по която МЗ иска да провокира обществен дебат, е въвеждането на трансплантация на матка.

Според водещи медицински специалисти в България са налице възможности за такава трансплантация, с което ще се даде възможност на жени без матка да родят своите деца.

Според тях матката е орган, който се използва само за осъществяване на репродуктивните функции и може да се взема от жена, която вече е осъществила своите репродуктивни функции, а именно раждането на живородено дете. Отстраняването на матката се извършва чрез изпълнението на рутинна оперативна техника, използвана и към момента по повод наличие на различни заболявания на този орган и не поражда правни проблеми.

“Това е нов метод, който е с малък световен опит. Провокира въпроси от етично и деонтологично естество, поради което целта на включването на въпроса в настоящия законопроект е да послужи за основа за водене на дебати по въпроса. Аргументите ни да го включим са аналогични на посочените такива по отношение на кръстосаното донорство. Важно е да се води дискусия по значими въпроси в тази област като това какви са критериите за определяне на жената като подходящ донор на матка и кога една жена е осъществила вече репродуктивните си функции“, посочват от МЗ.

От ведомството уточняват, че в окончателния вариант на законопроекта ще влязат само текстове, които са обществено, медицински и институционално подкрепени и очакват с внимание мнението на всички заинтересовани страни.

По-широк кръг роднини ще дават съгласие за донорство 

За да бъде увеличен броя на донорите в страната се предлага разширяване кръга роднини, които могат да дадат съгласие за взимане на органи от починалия. Сега съгласие могат да дадат само съпруг или родител, дете, брат или сестра.

С промените се дава възможност воля за донорство да могат да изразяват и други роднини по съребрена линия до четвърта степен, включително при родство, възникнало въз основа на осиновяване, но не по-рано от три години от осиновяването. Изрично се пояснява, че всеки следващ ред роднини могат да изразят волята си единствено при липса на по-близки роднини.

За да няма никакви съмнения за недобросъвестност при вземането на органи и тъкани от починало лице изрично се уточнява, че ако починалото лице няма близки, то не може да бъде донор.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Подкрепяте ли антиинфлационните мерки на правителството?