Срещата на върха на Европейския съюз

Единният европейски банков надзор става факт от следващата година

Гърция получава приветствия, за парите ще трябва да почака

Жозе Мануел Барозу и Херман ван Ромпой

Лидерите на Европейския съюз се договориха за създаване на единен надзорен механизъм за банките в еврозоната, който ще влезе в действие следващата година, съобщиха Асошиейтед прес и Ройтерс.

Агенциите посочват, че споразумението, постигнато на европейската среща на върха в Брюксел, представлява компромис между Германия и Франция, които имат разногласия за това как би било най-добре да се помогне на изпитващите затруднения банки.

Франция искаше до края на годината да бъде създаден единен наздорен механизъм, защото това би позволило на европейския спасителен фонд пряко да отпуска заеми на банките. Германия обаче се противопоставяше на този план, като настояваше, че създаването на надзорния механизъм трябва да се осъществи бавно и внимателно.

Според Франс прес различията между двете страни са били изглаждани на двустранна среща между френския президент Франсоа Оланд и германския канцлер Ангела Меркел в последния момент преди началото на Европейския съвет.

В крайна сметка европейските лидери са се споразумели правната рамка на механизма да бъде изработена до края на годината и през 2013 г. той да започне да действа. Надзорът на Европейската централна банка над общо шест хиляди банки обаче щял да се въвежда поетапно следващата година, тъй че цялостният банков съюз ще започне да функционира през 2014 г.

"Ние се съгласихме да имаме законодателна рамка за единен надзорен механизъм до края на годината - или до 1-и януари 2013-а. Нека не забравяме защо предприемаме действия в тази посока – напредваме в противодействието на кризата, и трябва да разкъсаме омагьосания кръг на трупането на задължения. Това ще е много важен сигнал за гражданите, международните ни партньори и инвеститорите", заяви председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, цитиран от БНР.

Според председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой и страните извън еврозоната ще имат възможност да се включат в него,

"Той трябва да дава възможност за участие и да е прозрачен - всички държави членки са свободни и поканени да се присъединят. Тази отвореност трябва да бъде отразена и в ръководна структура с подходящите права и задължения за всички участващи държави", обясни Ромпой.

Надзорният механизъм би трябвало да направи възможно директното рекапитализиране на банките в еврозоната от Европейският механизъм за стабилност. Кога обаче ще стане това засега не е ясно.

"Файненшъл таймс" подчертава, че споразумението тази система да се въведе още през следващата година е знак за победа на групата около Франция, която настояваше за бърза първа стъпка в създаването на банков съюз на единната валута. Но на форума в Брюксел лидерите не успяха да се договорят за следващата стъпка от процеса - кога от спасителния фонд на еврозоната с обем 500 милиарда евро ще може да се отпускат преки помощи за закъсалите европейски банки, като по този начин не бе преодоляна съпротивата на Берлин, пише деловият вестник.

Директната банкова рекапитализация от спасителния фонд, наричан Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ), е от голямо значение за Испания, която понастоящем трябва да вземе кредит или да се самофинансира с около 60 милиарда евро, за да оправи разклатената си банкова система, с което да увеличи значително нивото на държавния си дълг. Когато ЕСМ получи контрола върху този процес, тези дългове ще бъдат отписани от счетоводните книги на Мадрид, посочва "Файненшъл таймс".

Друг британски вестник - "Гардиън" - допълва, че на срещата на върха на ЕС вчера са изникнали две нови предложения на президента Херман ван Ромпой, целящи стабилизиране на еврото.

Първата е въвеждането на система за годишни "договори" между правителствата от еврозоната и Европейската комисия, които задължават правителствата да реформират трудовите си пазари и да извършват друг структурни промени. Втората е създаването на нов "бюджет" за еврозоната, който да бъде използван като "амортисьор" за негативните ефекти от структурните реформи и като преразпределящ механизъм в зоната на единната валута.

Темата за бюджет на еврозоната е спорна, макар че все още въпросът е неясен. Тази идея призхожда от Берлин, който смята, че това е начин да се отклони натиска за създаването на по-обхватна система за "еврооблигации" заради дълговете на страните от еврозоната.

"Дейли телеграф" цитира експерта Амброуз Евънс-Ричардс, според когото разговорите в Брюксел вчера са протичали като в паралелна Вселена. Ако лидерите от ЕС не могат да се споразумеят за действия, които са кристално ясни, освободени от условия и да отстранят завинаги всички рискове от испански дефолт, те ще имат проблеми с възстановяването на доверието. Изграждането на стабилизацията все още е на плаваща почва, смята Евънс-Ричардс.

Гърция получава приветствия, за парите ще трябва да почака

Лидерите на Европейския съюз приветстваха напредъка, който Гърция е постигнала в реформите и мерките за икономии, предприети в борбата с дълговата криза. "Приветстваме решимостта на гръцкото правителство да изпълни ангажиментите си и поздравяваме гръцкия народ за забележителните усилия", се казва в проектодекларацията от срещата на върха на ЕС, цитирана от ДПА.

Същевременно обаче те предупреждават Атина да се придържа към пътя на реформите, за да "осигури бъдещето си в еврозоната". А отпускането на жизненоважния пореден транш от 31,5 милиарда евро от помощта за страната изглежда все още далечно и проблематично.

Липсващите в официалните информации съществени подробности могат да се открият в публикациите на днешните гръцки вестници.

На започналата вчера среща на върха на Европейския съюз гръцкият премиер Андонис Самарас изрази решителността на правителството да финализира преговорите с Тройката кредитори от Европейския съюз (ЕС), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ) по пакета с исканите от тях рестриктивни мерки на стойност 13,5 милиарда евро, който е от съществено значение за финанасовото подпомагане на Атина. Премиерът поиска незабавно отпускане на транша, като изтъкна направените от гърците жертви, които са дали резултат, пише в. "Нафтемборики".

Пред европейските партньори Самарас говорил за огромната безработица и липсата на пари, която създава големи проблеми за икономиката на страната.

Според в. "Имерисия" при всички случаи европейските лидери смятат, че предпоставка за получаване на следващия транш от финансовата помощ е гласуване на пакета с рестриктивните мерки, искани от кредиторите на Атина.

За три трудни етапа преди получаване на парите съобщава в. "Катимерини". Според информация на изданието на 29 октомври ще се свика извънредно заседание на Еврогрупата, на която ще бъде одобрено споразумението между гръцкото правителство и Тройката кредитори. След това кабинетът на Самарас трябва да гласува мерките и бюджета за следващата година, за да може на 12 ноември отново да се свика Еврогрупата. Тогава финансовите министри ще решат за отпускането на транша и ще обсъдят стабилността на гръцкия дълг.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?