Финално: Референдумът на Слави ще е заедно с президентските избори

Ограниченията за вота в чужбина бяха леко разхлабени; ДПС и ДОСТ реагираха бурно на забрани, които ще засегнат гласуващите в Турция и други страни извън ЕС

Снимка: БГНЕС

Парламентът отмени гласувания вече текст от промените в Изборния кодекс, който не допускаше произвеждането на избори и гласуване по национален референдум в един и същ ден. Остава сегашната разпоредба на закона за референдумите, според която ако в една година има национални избори и национален референдум, те трябва да се произведат на една и съща дата.

Така на практика бе ревизирана поправката, известна като "Слави Трифонов", тъй като разделянето на двата вота бе направено именно заради инициирания от шоумена референдум. Ако текстът не беше отменен, допитването трябваше да се проведе през отпускарския летен сезон. Сега то ще бъде насрочено едновременно с президентския вот тази есен, което му гарантира по-висока избирателна активност и поставя на изпитание способността на партиите, които смятат въпросите на Слави за популистки, да убедят гражданите в своята правота.

Как ще гласуват българите в чужбина

Парламентът леко разхлаби и ограниченията за гласуване на българите в чужбина, като коригира пълната забрана за разкриване на избирателни секции извън българските дипломатически и консулски представителства. Окончателното решение по тези текстове, както и за референдумите, бе взето на кризисно парламентарно заседание в четвъртък, след гръмки скандали и прекъсване на работата, предизвикани от опитите на ГЕРБ да шикалкави с доклад на правната комисия по оспорваните текстове.

Поправките, предприети в отговор на гражданското недоволство и петиции на българи зад граница, бяха приети със 105 гласа "за", 29 "против" и 1 въздържал се.

Забраната за разкриване на секции извън посолствата и консулствата в чужбина остана, но бяха добавени някои изключения. В населените места на държавите членки на Европейския съюз, в които няма дипломатическо или консулско представителство, ще се откриват избирателни секции при наличие на не по-малко от 100 избиратели, подали заявления за гласуване, прие окончателно парламентът.

В страните извън ЕС - като САЩ, Русия, Турция, ще може да се открива само една секция и то само в градовете с над 1 млн. жители, в които няма българско дипломатическо или консулско представителство. За целта пък ще се изискват поне 100 заявления за гласуване, а решението ще се взима от Централната избирателна комисия по предложение на Министерството на външните работи.

Първоначалното намерение за създаване на избирателен район "Чужбина", което бе сред най-смислените в целия пакет от подговените промени, и бе подкрепено в правната комисия, изненадващо отпадна още в първия ден от гласуването на изборните промени в пленарна зала.

Депутатите от ДПС напуснаха залата

Най-силен отпор срещу новите правила дойде от ДПС и ДОСТ – двете партии, които залагат на вота на българските изселници в Турция и на гастарбайтери в чужбина, които невинаги живеят на места с население над 1 милион.

Според обясненията на съпредседателя на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов, направени по време на среща на парламентарни лидери с премиера Борисов преди два дни, рестриктивните текстове не целели да ограничат ДПС, а турския президент Ердоган.

По време на разгорещения дебат в четвъртък Четин Казак (ДПС) поиска да не се предлага корекция, а отмяна на абсолютната забрана за разкриване на секции извън посолствата и консулствата. Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ обяви текста за антидемократичен.

Нещо повече, в този Изборен кодекс има достатъчно много антиконституционни текстове, приети извън парламентарния правилник, отбеляза той. ГЕРБ стана заложник на популисти и откровени националисти, но за съжаление не е само ГЕРБ, а цяла България и всички български граждани, които живеят зад граница, коментира Карадайъ. По думите му най-потърпевши от тези промени са българските граждани, които живеят в Турция, САЩ и Канада.

След приемането на тези текстове депутатите от ДПС напуснаха пленарната залата и призоваха и другите партии да оставят тези, които нарушават и Конституцията, и правилата, сами да си приемат каквито искат изборни правила за служебни победи.

Изгоненият бивш лидер на ДПС, а сега председател на партия ДОСТ - Лютви Местан, обяви, че приетият текст е умишлено насочен срещу неговата нова формация. "Това е най-грозният ден от 26-годишната история на България. Демократичният български парламент става заложник на откровено фашистко изстъпление. Всички съучастници ще бъдат проявени", заяви той и добави, че това е фашизъм в действие.

Петър Славов от Реформаторски блок посочи, че приетите текстове дават възможност едно неправилно решение да бъде санирано, да се откриват секции и нашите сънародници в чужбина да гласуват.

Текстовете за мястото и броя на избирателните секции в чужбина, както и за това дали референдумите да бъдат произвеждани разделно от избори или заедно, бяха сред най-оспорваните и предизвикаха гражданското недоволство. До корекциите се стигна след среща на премиера Бойко Борисов с лидерите на партиите от мнозинството, проведена преди два дни.

Единият "компромис" беше ограниченията за вота на българите в чужбина да бъдат леко разхлабени, а другият бе "горещият картоф" за референдумите (и по-точно с референдума на Слави Трифонов) да бъде прехвърлен на президента, който да решава дали да ги насрочва заедно или отделно от избори. Проблемът е, че изборът на президент (предстоящ тази есен) се насрочва от НС. Така се стигна до финалните поправки, приети в четвъртък след бурни кавги в парламента.

Машинно и експериментално гласуване

С последно приетите текстове от промените в изборните правила депутатите решиха на президентските избори през 2016 г. машинното гласуване да се въведе в най-малко 500 избирателни секции. На президентските избори през тази година за първи път ще има и експериментално машинно преброяване по правила, приети от ЦИК.

Въведеното задължително гласуване няма да важи за сънародниците ни зад граница, докато не бъде въведено електронното гласуване, което се очаква да стане от 2019 г.

Електронното гласуване след 2018-та

На серднощно заседание в сряда Народното събрание реши първото, при това експериментално електронно дистанционно гласуване да се проведе след началото на януари 2018 г. Предложението беше прието със 118 "за", 6 "против" от БСП и 3 "въздържал се".

До него се стигна въпреки заявките на ГЕРБ от началото на седмицата, че експериментално електронно гласуване може да се случи още на президентския вот тази есен. Както коалиционните им партньори от Реформаторския блок, така и вицепремиерът с ресор държавна администрация Румяна Бъчварова, обаче възразиха, че няма техническа възможност толкова рано да се проведе електронно гласуване, а и няма работещ електронен идентификатор.

Според приетите текстове дистанционното гласуване ще се провежда на три последователни вота, включително референдуми, в един изборен район, който ще се определя от ЦИК чрез жребий.

До 1 януари 2018 г. ЦИК провежда три симулации на дистанционно електронно гласуване, при които се гласува за измислени партии, коалиции или кандидати.

Избирателите, които искат да гласуват дистанционно, ще се регистрират на сайт и ще посочват електронен адрес за контакт. Всеки избирател, гласувал експериментално дистанционно, може да гласува на същите избори с хартиена бюлетина или машинно, което означава, че електронният му вот ще стане невалиден.

Резултатите от пробното електронно гласуване няма да се зачитат при крайните резултати. Ако след трите експериментални провеждания на електронно гласуване няма проблеми, Народното събрание ще трябва да го въведе.

Дебатите – от електронни игри до пещерни хора

"С промените оставаме достатъчно време да се продуха системата, за да не може да бъде компрометирана. Гарантира се тайната на вота. Предотвратява се влияние над вота", каза депутатът от Реформаторския блок Антони Тренчев.

Филип Попов от БСП заяви, че това е "скъпоструваща електронна игра". Според него се взимат пари от майките с децата, за които няма пари - "от тях ще си правите скъпоструваща електронна игра". "Защо го правите? За да докажете, че има сигурност в електронното дистанционно гласуване. Такава сигурност не съществува. Флашките или картите ще бъдат събрани, техните подписи или каквито искате процедури ще бъдат събрани от техните велможи и работодатели, от които са зависими. От своя страна те са зависими от администрацията, която вие сега управлявате. Няма компютърен специалист, че до рамото на избирателя няма кой да стои да му каже как да гласува."

Председателят на парламента Цецка Цачева му отговори. "Това действие по изменение на Изборния кодекс основно се прави заради въвеждането на електронното дистанционно гласуване по решение от национален референдум", каза тя и добави, че “всички се притесняваме от начина, по който ще се изгради системата за електронно гласуване“.

"Колеги, всяка новост естествено предизвиква притеснения. Ако не са били хората от пещерите, които да си покажат ръцете извън пещерата, където вали, гърми и падат дървета, къде сега щеше да бъде човечеството", коментира Цачева.

Кметове ще избират села с над 400 души

Освен приетото електронно гласуване, парламентът реши и населените места с над 400 души да могат да избират пряко кмет на местни избори. Досега прагът беше 100 души и бе въведен от Изборния кодекс “Манолова“.

Предложението на ГЕРБ беше прието със 71 гласа "за", 47 "против" и 2 "въздържал се". Срещу промяната се обявиха от БСП, Реформаторския блок и Патриотичния фронт.

"Така ограничихме над 1000 села, а населението на селата постоянно намалява", заяви депутатът от ПФ Славчо Атанасов.

Янаки Стоилов от БСП поиска да не се вдига толкова много прагът, а да се приеме предложението на БСП, което е за увеличение до 200 души. "Направете го 1000, 2000 - оставете хората без права в малките населени места", каза лидерът на БСП Михаил Миков и добави, че ако от мнозинството бързат за някакъв банкет, от опозицията дискутират въпроса къде е разумната граница.

Като мярка срещу изборния туризъм пък НС прие кметовете и областните управителите да могат да проверяват една година назад адресната регистрация на избиратели.

Топката е в полето на президента и КС

Президентът Росен Плевнелиев има 15 дни, за да реши дали да пусне за обнародване поправките в изборния закон или да им наложи вето. ДПС вече се закани да сезира Конституционния съд заради задължителното гласуване.

След петдневни удължени и среднощни заседания, в четвъртък парламентът приключи с окончателното приемане на промените в Изборния кодекс и излезе във Великденска ваканция.

Председателят на Народното събрание Цецка Цачева обяви, че следващото заседание ще бъде на 11 май от 9.00 часа, и пожела на всички светли празници.

Преди два дни партиите в управляващото мнозинство - ГЕРБ, Реформаторски блок, Патриотичен фронт и АБВ, обявиха, че са стигнали до компромисно решение на специално свикана среща в присъствието на лидера ГЕРБ и министър-председател Бойко Борисов.

Първоначалното решение на НС да ограничи гласуването на българите в чужбина само в посолствата и консулствата, както и референдумите да не се провеждат заедно с избори предизвика гражданско недоволство и протести, поради което премиерът Бойко Борисов се срещна преди два дни с лидерите на партиите от мнозинството, за да договорят компромиси. По отношение на вота зад граница бе решено да могат да се откриват малко повече избирателни секции.

Първоначално по искане на Патриотичния фронт бе решено българите зад граница да гласуват само в дипломатически и консулски представителства. Текстът предизвика протести и затова управляващите решиха да го ревизират с текст в преходните и заключителните разпоредби на кодекса, като леко разхлабят ограниченията.

Споделяне
Още по темата
Още от България