Избирателите ще могат легално да кажат "всички са маскари"

Гласуването на избори ще е задължително, но избирателите ще имат възможност да не гласуват за никоя партия или кандидат, тъй като в бюлетината ще има квадрат с обозначение "Не подкрепям никого". Това реши правната комисия във вторник, по време на трето извънредно заседание, на което парламентаристите обсъждат на второ четене Изборния кодекс.

Предложението е на председателя на комисията Данаил Кирилов (ГЕРБ). Той се аргументира, че след като вече ще са задължени да участват на изборите, избирателите, които не подкрепят никоя партия или коалиция, да могат гласуват по съвест. Така ще се дава възможност за "избор" на гласоподавателите, които смятат, че "всички са маскари".

Депутати му опонираха, че същият ефект може да се постигне чрез зачеркване на цялата бюлетина, с което тя става невалидна, докато наличието на отделно квадратче "Не подкрепям никого" ще затрудни броенето в края на изборния ден. Предложението на Кирилов бе прието с 13 гласа "за" от ГЕРБ, Патриотичния фронт и Реформаторския блок, а трима от БСП и ДПС бяха "против".

Гласът на посочилите, че "не подкрепят никого" няма да бъде отчитан като действителен, за да няма незаети мандати, но няма и да е недействителен, каквито са празните или изрисуваните бюлетини. Този вот ще се отчита в отделна графа в протокола и ще се проверява от Централната избирателна комисия. Целта е да види реално колко е недействителният вот.

Българите в чужбина ще вкарват до четирима депутати

Правната комисия одобри и създаването на избирателен район "Извън страната". Той ще получи до четири мандата, като това ще се определя от ЦИК на база активността на българите в чужбина на последния вот, а за Велико Народно събрание, в което депутатите са не 240, а 400 - до 7 мандата.

Твърдо против бяха ДПС и БСП. Четин Казак от Движението за права и свободи изтъкна, че така ще се създадат партии в чужбина, за които ще гласуват там, но няма да минават 4-процентовата бариера. "И избирателите в чужбина пак ще бъдат непредставени и излъгани", каза той.

Петър Славов от Реформаторския блок заяви, че не трябва да се гледа на това като отнемане на правата на българите у нас, а като връщане на правата на сънародниците ни в чужбина.

"Като говорим за права, вие от РБ им отнехте правото да гласуват на местни избори с уседналостта", реагира бурно Казак и предупреди никой да не очаква дивиденти от новия Многомандатен избирателен район (МИР).

Стимулът за гласувалите ще е заличаване от избирателните списъци на негласувалите

Друго решение на правната комисия е гласувалите на избори да бъдат стимулирани, но не с томбола, а чрез дерегистриране от избирателния списък на онези, които не са упражнили правото си на глас.

Въпреки че ГЕРБ са съвносители на предложението на Патриотичния фронт за томбола, председателят на комисията Данаил Кирилов заяви, че предпочита варианта на Реформаторския блок в закона да се запише само стимулиране на подалите бюлетина. Той уточни, че не приема и вариант на депутатите Мартин Димитров и Петър Славов за 5% отстъпка от данъка общ доход, който беше и отхвърлен.

Комисията реши, че може да има стимули за гласувалите, които да се определят от Министерския съвет.

Ключовото решение обаче остава автоматичното заличване от избирателните списъци. В случай, че гласоподавател не е гласувал и е заличен, той ще може да упражни избирателното си право на следващите избори, като подаде лично или чрез пълномощник с нотариално заверено пълномощно писмено заявление до съответната общинска администрация по постоянен адрес. Заявлението може да бъде подадено и с електронен подпис там, където местната администрация има тази възможност.

Заявлението за вписване в избирателните списъци се подава не по-късно от 30 дни преди изборния ден. По думите на един от вносителите - Христиан Митев (Патриотичен фронт) това не означава, че след този срок няма да има възможност гласоподавателят да гласува по съществуващия ред - с обжалване, както и с дописване в избирателния списък в деня на вота.

Като извинителни причини за негласуване от правната комисия записаха: инцидентно отсъствие от страната за периода на произвеждането на избора; заболяване; учебна/служебна заетост, българите в чужбина и други непредвидени обстоятелства. Удостоверяването става с представянето на съответните документи.

Заличаването няма да важи и за лицата с трайни увреждания или над 70-годишна възраст.

Тази седмица се очаква Изборният кодекс да влезе и в пленарна зала, а до края на месец април да бъде приет. 

Какво още реши правната комисия преди второто четене прочетете тук.