ГЕРБ и ДПС единно подкрепят цензурата върху всяко говорене за банките

Предложената от БНБ поправка в Наказателния кодекс (НК), която на практика предвижда криминализирането на публичното говорене за дейността на банковата система, бе приета на първо четене от парламентарната правна комисия с гласовете на ГЕРБ и ДПС в сряда.

Поправките бяха силно разкритикувани от юристи и икономисти, които ги определиха като цензура и предупредиха, че тоталната непрозрачност в банковия сектор рискува да засили корупцията в него.

Депутатите от БСП гласуваха "въздържал се" и заявиха, че предложеният законопроект е двусмислен, неясен и се нуждае от редакция. "Трябва да се действа със скалпел, а не с меч", заяви метафорично Филип Попов.

Цонев обясни, че поправките са нужни заради превенцията в случаи като този с криминалната атака срещу Първа инвестиционна банка (ПИБ). В същото време от обясненията на вътрешния министър Цветлин Йовчев пред депутатите от вътрешната комисия се разбра, че засега има само предположения за такава атака, но не и доказателства.

Цонев увери, че журналистите нямат повод за притеснение, тъй като наказание се предвижда за некоректна информация.

Единият от новите текстове въвежда затвор от две до пет години за всеки, "който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на смут и страх в населението".

Другият текст предвижда лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от 5000 до 10 000 лева, "когато с тази дейност са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи".

Поддръжниците на проекта нито веднъж не споменаха срива на КТБ като част от риска за дестабилизация на банковата система, от който твърдят, че ще се застраховат с приемането на въпросните текстове.

Вносителят на предложението Йордан Цонев (ДПС) подробно го аргументира, започвайки с припомнянето, че има опит с подобни ситуации, тъй като през 1997 г. отново бе председател на бюджетната комисия в Народното събрание.

"Предложеният законопроект е плод на разговорите и консултациите, които водихме при президента между политическите сили по повод онова, което се случи в банковия сектор в края на миналата седмица и в следствие на тези обществени отношения, които очевидно са увредени", каза Цонев.

По думите му за малко повече от 48 часа след огласяването на идеите на БНБ за поправка в НК коментарите в публичното пространство ескалирали от "апокалипсис сега" до "всемирна катастрофа и изчезване на свободата на словото". Той иронизира критиките на редица правозащитници и неправителствени организации, че в този им вид измененията на НК могат да спомогнат за преследването на всякакъв тип коментари за дейността на банките.

Основното опасение в тази посока е свързано с общата формулировка "други сведения", към която разследващите биха могли в бъдеще да отнесат журналистически статии или дори случайно изявление в социалните мрежи, нямащи общо със зловредна организирана атака.

Според Цонев обаче приемането на тези текстове е изключително необходимо, тъй като "никоя банка не може да издържи на това вложителите да изтеглят спестяванията си и юридическите лица да пренасочат парите си към други банки за няколко дни".

"Ликвидността и всички показатели, които има банковата система у нас са над средното ниво за Европа. По отношение на капиталовата адекватност, тя е около 8% за Европа, а у нас най-ниската банка е с 12%. Този показател е основен измерител на финансовата стабилност на една банка. По отношение на съотношението на паричната маса към общите активи на една банка, средно коефициента за Европейския съюз е 3.96, за Еврозоната е 3, а за България – 10", продължи с разясненията Цонев, добавяйки, че въпреки това атаката срещу Първа инвестиционна банка е показала, че банките могат да издържат подобен стрес тест в реални условия.

С уточнението, че това е трети такъв случай в България след този през 1996 г., "когато причина беше реалният сектор" и този през 2008 г. (отново срещу ПИБ), депутатът подчерта, че става въпрос за много опасен прецедент, какъвто той не е виждал през цялата си кариера.

"Този трети опит, който е безпрецедентен, защото става въпрос за умишлена атака, ни наведе на мисълта заедно с колеги, които се занимаваме с тази материя и с ръководството на БНБ да предложим тази промяна, като залагаме основно на превенцията", добави Цонев с уговорката, че не е юрист и вероятно предложените поправки имат нужда от корекция.

Зам.-председателят и шеф на наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) Павлина Панова изрази принципното становище на колегите си, че поправките са необходими, но трябва да бъдат внимателно коригирани. Според нея двата текста трябва да бъдат прилагани само в случаите, когато заподозреният умишлено и напълно съзнателно е разпространил невярна информация за дадена банка, за да ѝ навреди или да извлече полза от това.

Представителите на правосъдното министерство бяха по-резервирани, напомняйки на депутатите, че и в момента в Закона за кредитните институции фигурират глоби за разпространение на зловредни слухове по отношение на банковата система. Павлина Филипова от ведомството дори се обърна към съдия Панова с въпроса как съдиите биха могли да преценяват понятия като "смут и страх" и да преценяват техния интензитет.

Питането ѝ предизвика гнева на Цецка Цачева (ГЕРБ), която напомни на Филипова, че е поканена само да даде становище, а не да задава въпроси. Последва изказване от представител на Съюза на пострадалите от банките, който призова предложението да бъде оттеглено, тъй като напомняло за тоталитарното законодателство, преследвало критиците на властта.

След това предложенията на БНБ последователно бяха подкрепени от Димитър Лазаров и Данаил Кирилов от ГЕРБ, както и от Хамид Хамид, Митхат Метин и от председателя на комисията Четин Казак от ДПС.

Най-любопитно бе изказването на Кирилов, който препоръча на колегите си да помислят и за ограничаването на телевизионните реклами за отпускане на кредити, които по неговите наблюдения вече били изместили тези за перилни препарати. Добави още, че така хората щели да бъдат принудени да се интересуват от подробните банкови условия, а не да се примамват от изгодните кратки оферти по телевизията. След Данаил Кирилов излезе от залата, в която междувременно се бе появила активистката от контрапротестите Нина Гергова. Тя обаче не взе думата.

В края на обсъждането Казак отбеляза, че законопроектът е нужен, "за да се успокои общественото мнение". Ангажира се обаче в него да бъдат внесени корекции, така че НК да преследва само хората, които умишлено атакуват банки, разпространявайки неверни слухове.

След него колегата му Цонев заключи, че внесеният от него проект "не е някакъв личен професионален акт, а обществена кауза".

Против приемането на поправката се изказаха само Филип Попов и Екатерина Заякова от БСП. В крайна сметка с 10 гласа "за" от ДПС и ГЕРБ и петима въздържали се от БСП поправката бе приета на първо четене.