Гриша Ганчев отива на съд като престъпен бос, заплашвал данъчен шеф

Известният бизнесмен и футболен бос Гриша Ганчев ще бъде изправен пред Специализирания наказателен съд като лидер на банда за данъчни престъпления, съобщиха от спецпрокуратурата във вторник.

В края на миналата година разследващите са внесли в спецсъда обвинителен акт, по който бившият борец ще отговаря по три направления – затова, че ръководел 10-членна престъпна група, че е склонявал сина си Данаил Ганчев и други двама изпълнителни директори на фирмата му "Литекс Комерс" да укриват данъци, както и за заплаха с убийство срещу бившия данъчен шеф и ексдепутат от ГЕРБ Красимир Стефанов.

Делото стигна до съда, след като защитата на самия Ганчев поиска през октомври м.г. то да бъде вкарано в съда или прекратено заради изтичането на 2-годишния срок. Въпросното дело започна в началото на май 2012 г., когато антимафиоти и данъчни нахлуха в офисите на "Литекс Комерс". Любопитен момент от акцията им, тематично кръстена "Захар", бе, че част от служителите на ГДБОП бяха дошли с джипове "Грейт уол", които Ганчев бе предоставил на МВР, след като заедно с тогавашния премиер Бойко Борисов заедно откриха завода му за сглобяване на автомобили край Ловеч.

Освен Ганчев и сина му Данаил, подсъдими по делото ще бъдат още другите двама изпълнителни директори на "Литекс Комерс" Милко Димитров и Емилия Станоева, бившият им колега и член на надзорния съвет на дружеството Камелия Мирчева, Милко Талев, Ивайло Талев, Ичко Лозев и Красимира Гроцева. Те са обвинени за участие в престъпната група и за данъчни престъпления. Последният подсъдим е Тодор Симеонов, който ще отговаря само като член на бандата.

Обвинителният акт, дълъг 200 страници, засяга дейността на групата от 1 януари 2012 г. до 15 май 2012 г., уточняват разследващите. Те твърдят, че Гриша Ганчев е склонил сина си Данаил, Емилия Станоева и Милко Димитров да укрият ДДС за над 711 000 лева.

Отделно от това ловешкият бизнесмен ще отговаря персонално за заканата с убийство срещу Красимир Стефанов. По неофициална информация тя не е била отправена директно към бившия шеф на НАП, а в телефонен разговор с трети човек, който има статут на свидетел по делото.

Първоначално от спецпрокуратурата обявиха, че Гриша Ганчев не е участвал в престъпната схема за продажба на големи количества неосчетоводена захар от заводите на "Литекс Комерс" в Бургас и Девня. При старта на разследването за бос на групата се смяташе близкият до компанията, но не и неин служител, Милко Талев.

При първото разглеждане на искането за постоянен арест на задържаните тогава Ганчев-младши, Милко Димитров, Милко Талев, племенникът му Ивайло, Тодор Симеонов и Камелия Мирчева, спецмагистратите задържаха всички обвиняеми освен Мирчева, която остана под домашен арест заради влошеното си здраве.

Два месеца по-късно, Апелативният спецсъд освободи от ареста без мерки за неотклонение Данаил Ганчев, Милко Талев, Ивайло Талев, Милко Димитров и Камелия Мирчева, приемайки, че има множество събрани доказателства, но те не установяват в нужната степен, че четиримата са извършили престъплението, за което са обвинени. Тогава магистратите отмениха и гаранцията от 100 000 лева, постановена на Ганчев-младши от долната инстанция седмица по-рано.

Според тезата, която държавното обвинение поддържаше досега пред спецсъда, основна роля в схемата заемат дружествата "Симек", "Симек трейд" и "Офлайн филм", които продавали захар от заводите на "Литекс комерс" в Бургас и Девня на реални купувачи. Милко Талев бил посредникът, който осигурявал транспорта на захарта от заводите до купувача. Количествата не се фактурирали, но им се издавали всички необходими документи, за да няма проблеми при превоза. После се унищожавали.

След като купувачите превеждали парите по сметка на "Симек" в "МКБ Юнион банк", близък до Талев служител в банката му съобщавал за трансфера и той предавал информацията на един от тримата изпълнителни директори на "Литекс комерс". После лично отивал да изтегли парите или пращал племенника си. В крайна сметка сумите били занасяни кеш на някого от директорите. По този начин се извършвали между 10 и 12 доставки месечно, от които се фактурирали едва по 1-2, смятат от спецпрокуратурата.