"За мен будителите са хора, които от една страна, пазят мисълта, но от друга страна, са готови с действия да защитят своите идеали. Защото идеалите без действия не водят до нищо. Истинският лидер винаги води отпред, с пример. Ако не помним личния пример, тези хора се превръщат в предмет на обожание, а не пример за подражание. Няма смисъл да обожаваме сляпо, ако не продължаваме примера им", казва пред Mediapool по повод Деня на народните будители Михаил Кунчев.

Той е документалист, главен редактор на някои от най-успешните риалити предавания в България, но от години е посветил голяма част от времето си да пише и разказва за живота и примера на редица всеизвестни, но и напълно непознати български герои. Автор е на 6 книги, посветени на различни личности от Третото българско царство, и на първите детски книжки за деца, които разказват за живота на Цар Борис III, Дан Колов и Пейо Яворов.

Мишо не се вълнува особено от историята като дете. Една от първите му оценки по история още в трети клас е била "добър (4)", защото нито прочел урока си, нито запомнил какво точно се случва с България и хан Тервел. До 9 клас историята за него продължава да бъде по-скоро мъка.

Израства без баща и в юношеските си години попада на историята за ген. Стефан Тошев. В негово лице той припознава липсващия мъжки пример, който е имал задочно само от своя дядо – военен пилот, чиято професия обаче не се обсъждала в семейството.

"Рязко тези хора вече не бяха безинтересни за мен, а това не беше само българската история. Те станаха част от моето семейство. Тези герои ми станаха приятели. А кой не се вълнува от историята на приятелите си, от историята на семейството си?", разказва Мишо Кунчев, известен още и като No-Mad.

Колкото повече се вдъхновява от тези истории, толкова повече разбира, че хората около него не са запознати с тях. Така започва да разказва истории за български герои на близки приятели, а с времето кръгът се разширява и изведнъж Мишо е автор на няколко книги, част от които с по няколко тиража, а други – напълно изчерпани.

"Това са нашите дядовци"

Михаил Кунчев винаги нарича героите на Третото българско царство "нашите дядовци". Така той е наименувал и рубриката си в " На кафе" по Нова тв, както и една от последните си книги – Алманах "Нашите дядовци".

Той се обръща към тези личности така, защото по думите му, "когато говориш за българските герои с патриотичен тон, те стават имагинерни.

Сн. Михаил Кунчев, личен архив

"Това ни учи не да им подражаваме, а да ги обожаваме. А ние трябва да им подражаваме. А ти подражаваш на хората, които са близо до теб. Хората, които са реален пример. По време на Първата световна война българската войска е 1 млн. от 5-милионна България. Грубо казано, не всеки пети мъж, а всеки пети българин въобще е бил войник и чисто статистически най-вероятно тези герои наистина са нашите дядовци. За да приемем техния пример, той трябва да е близък за нас, а за да ни бъде близък, трябва да знаем, че с трудностите в миналото не са се справяли някакви случайни хора и после да казваме "Такива хора вече не се раждат". Напротив – тези хора са нашите дядовци и ние носим тези кръв и дух също", разказва Мишо.

Според него ние сме длъжни да следваме примера им, защото го носим в себе си, трябва просто да го открием. За да се случи това обаче е нужно да научим техните истории. И именно затова той започва да ги разказва под всякаква форма чрез книги, беседи, кратки видеа, а също и чрез детски книжки.

Животът на цар Борис като приказка

Мишо е създателят на първите детски книжки, посветени на цар Борис III, Дан Колов и Пейо Яворов. Той се замисля за тази възможност, след като представя книгата си "Юнаци, лека нощ" по две от големите национални телевизии и водещите му казват, че ако учителите по история били като него, децата щели да знаят повече.

"Това не ме поласка, а напротив – огорчи ме. Давам си сметка колко много се трудят учителите и как родителите възлагаме на тях пълната отговорност за децата си. Но ти не можеш да очакваш, че ако твоето дете е израснало с щракане на пръсти, песни за низки страсти, ядене, пиене и разголване цели 14 години, на 15 г. един учител по история ще му разкаже нещо вълнуващо от миналото ни и то ще промени живота си. Никой не може да разпали огън в нашите деца, ако ние не сме положили основи за това, не сме събирали съчки. Не можеш върху мокра трева да запалиш огън", отбелязва Мишо.

Първата детска книжка на Михаил Кунчев е посветена на цар Борис III, сн. Михаил Кунчев, личен архив

Затова той прави експеримент със собствената си дъщеричка и започва да ѝ разказва истории за цар Борис, от които тя много се впечатлява и запомня добрите примери от тях. Така заедно с приятели-художници Мишо започва да създава и детски книжки, въпреки че това е много скъпо начинание. Сега той подготвя и четвърта детска книжка, която ще бъде посветена на най-известния в световен мащаб български ас, но непознат в България – генерал майор Стоян Стоянов.

"Да се учим и от "лошото" в нашата история"

За Михаил Кунчев е много важно като общество да може да се учим и от добрите, но и от лошите аспекти на нашата история. По думите му не бива да обожествяваме историята си и да избираме само хубавите моменти от нея, а да учим уроците и от множеството негативни примери.

"С времето си дадох сметка, че ние българите сме много еднополюсен народ. Или обичаме много до побъркване, или мразим и отричаме. И това е един от уроците, които научих. Трябва да се поставяме в обувките на другия и да се опитаме да не сме толкова крайни в позицията си", отбелязва той.

Най-важното, което е научил, е поемането на лична отговорност за собствените си съдба и щастие. За него това е нещо уникално в българската история, защото няколко личности са водили цялото общество напред.

"Не е нужно някой някъде да ни дърпа за ушите, за да се чувстваме по-добре, защото ние винаги се питаме кой ще ни оправи. Докато пишех книгата си "Духът на царя", попаднах на една интересна статия, която разказва за реакцията след раждането на цар Борис III, тогава все още княз. Тогава обществото си е казало: "Нека всички да се постараем да сме такова царство, в което той да управлява добре", разказва Мишо.

Според него само век по-късно ние очакваме управляващите да се грижат за нас без да полагаме нужните усилия да направим страната по-добра. И това е друг ценен урок – истинският лидер води с пример.

"Имаме достатъчно примери за мъже, които са водили и били истински пример. Имаме дори случай на жена, която не просто е офицер, но води собствения си съпруг и двамата заедно се връщат с кръстове за храброст от реални бойни действия. Това е историята на Донка Ушлинова, позната като Донка войвода", изтъква писателят.

По пътя на историите

"Тези истории се откриват трудно, но когато четеш достатъчно и полагаш усилия, ставаш и разпознаваем. Вече много хора ми изпращат личните истории на техните предци и близки. Подобно нещо се случи най-вече около книгата ми за личността на цар Борис, когато дори цар Симеон ме поздрави и призна, че досега не е попадал на някои от историите в книгата", разказва Мишо.

Сн. Михаил Кунчев, личен архив

За него е важно да знаем историята, да знаем причините за дадено събитие, кои са хората, които са били част от него и какво ги е мотивирало.

"Нашите деца не учат история. Нашите деца учат нещо средно между география и математика. Те учат събития, като запомнят къде, кога и какво се е случило. Но защо и как се е случило? В България например се гордеем с успехите на българската армия и това, че нашият флаг никога не е губен в битка. Наистина е повод за гордост, че нашите дядовци са били толкова умели в боя. Но това, което е по-важно, е причината, поради която тези хора не са се отказвали, дори един срещу сто. И причината е била вътре в тях, в техните лични истории. Защото те знаят, че ако отстъпят, зад тях са техните деца, техните жени, нашите родители. Според мен това, което пропускаме, са личните истории. Защото в личната история всъщност се крие родовата памет", отбелязва Михаил Кунчев.

Така според него е и в народните песни, където няма дати и места, но има лична история зад геройството. Поради тази причина Мишо винаги прави разлика между историка и разказвача, но те трябва да си помагат. Това, което го притеснява, е, че разказвачите все по-рядко се съобразяват с историческите факти, а обществото все по-трудно преценява кое е истинско.

Родолюбието, каквото трябва да бъде

"Патриотизъм и национализъм вече са термини, свързани с насилие и политика, което е тъжно, защото само преди 100 години личност като Симеон Радев казва: "Аз не съм краен националист, аз съм безкраен български националист". Днес това е нещо тъжно, символ на хора, които са безпросветни и незапознати с историята, но се тупат в гърдите. Хора, които крадат и използват патриотизма като параван", казва писателят.

Той е православен християнин и за неговата вяра гордостта е грях, но той разглежда гордостта към историята и миналото като действие в две стъпки. Първата е "чувство на щастие, че си потомък на героите от миналото, че си се родил в тази прекрасна земя". Втората стъпка обаче е "действието – ще направя всичко възможно да оставя тази земя на децата си такава, каквато са я оставили моите дядовци за мен – свободна и красива".

"Съответно и аз ще се постарая да се държа по начина, по който нашите дядовци се държали, за да ме има мен и да живея в една свободна държава, да говоря на собствения си език. Винаги обаче забравяме втората стъпка. Гордостта към родното върви заедно със задължение, предполага някакво отношение към собствената ни родина, с която се гордеем. Ако ще се гордееш със страната си, с природата ѝ, бъди готов да се бориш за нея, да я поддържаш чиста, да възпиташ децата си подобаващо. Ако се гордееш със своите дядовци, дръж се като тях", пояснява Михаил Кунчев.

Според него има три основни стълба, които може да се опитваме да опазим и да използваме като стабилна основа.

"От една страна, това е примерът на нашите дядовци. Но е много важно не просто да се гордеем с него, а да следваме този пример. От друга страна, това е нашата вяра. Ние вече сме културни християни. Постите например, които предците ни са изкарвали с лека ръка, за нас е немислим подвиг. И третият стълб е самото родолюбие, което обаче се основава на действие", изтъква той

Родолюбието като действие

Писателят наистина се опитва да спазва всички тези принципи. Неслучайно от години той организира най-различни кампании, благотворителни акции и проекти, с които показва именно това – родолюбието като действие.

Изключвайки книгите и аудио и видео поредиците, Мишо има няколко ключови кампании, които продължават с години. Сред първите е "Осинови герой". В нея доброволци почистват и се грижат за доброто състояние на гробовете на видни български герои.

Всичко започва преди няколко години, когато Мишо вижда снимка на гроба на един от любимите му герои – генерал Стефан Тошев.

"Гробът на ген. Тошев в Централни софийски гробища беше тотално изоставен. Под снимката поне 100 човека се кълняха как на следващия ден ще отидат да почистят. Това много ме зарадва и продължих напред", разказва той.

Скоро обаче вижда втора подобна снимка, а под нея пак редица хора обещават да действат. Седмици след това среща трета снимка и с негов приятел наистина се заемат със задачата.

Сн. Михаил Кунчев, личен архив

"Тогава имах възможност да се разходя из Централни софийски гробища и да видя всъщност, че десетки гробове на герои, в които се кълнем във вярност и на чиито паметници поставяме венци, са забравени и не помним къде лежат костите им. Всъщност това е едно от нещата, които ни кара да осъзнаем, че трябва да следваме примера на тези хора. Ако те са просто едни паметници в центъра на София, те са имагинерни. Тогава идва тази класическа и омразна за мене теза, че вече не се раждат такива мъже. А като отидеш там, като почистиш гроба на този човек, осъзнаваш, че вътре лежат кости като твоите и осъзнаваш, че това са били обикновени хора, но с необикновена обич към родината и поколението си. Това ме мотивира всъщност да водя приятели там", пояснява писателят.

Така с неговите съратници от "Клуб на грубите джентълмени" превръщат това начинание в дългогодишна кампания. Нарича я "Осинови герой", защото според тях сме свързани с тези хора.

Мишо планира да започне да води групи на част от гробовете на героите и да разказва истории за тях.

"Тези места трябва да се превърнат в места за наша радост. Защото нашите дядовци винаги, като са умирали за родината си, са казвали: "Аз отивам да се венчая за своята годеница – родината си". Те винаги са се обличали като за сватба и всъщност тяхната смърт трябва да е празник за нас, защото те са се венчали със своята най-любима годеница – своята родина, за да може от тази венчавка да се роди една свободна земя за нас, техните внуци", отбелязва той.

Има намерение да започне да води малки групи на гробищата на видни герои, да разказва истории за тях, а хората да се включват със скромни суми, които да бъдат дарявани на деца в нужда.

Мишо често организира благотворителни събития, а освен това провежда и "Царски полумаратон".

Преди години бягането се оказва жизненоважно за Мишо, защото му помага да се възстанови и духовно, и физически от тежък бърнаут. С времето започва да тича все по-дълги разстояния и често записва свои мисли или истории за български герои. Така решава няколко пъти в годината на рожденната дата или датата на смъртта на някои герои да организира групови бягания. Към тях се включват хора от цялата страна и ги провеждат в различни населени места, а по време на своето бягане Мишо разказва историята на видна личност от българското минало.

"Царски полумаратон" е една от инициативите на писателя за почитане на паметта на българските герои, сн. Михаил Кунчев, личен архив

Михаил Кунчев планира да започне да организира регулярно бягане на рождената дата на цар Борис III на 30 януари. Целта му е да се провежда в двореца Врана, като има позволението на царското семейство, да има такса за участие, която да бъде дарявана за благотворителност, а той да разказва на участниците историите на сградите в парка около двореца.

Една от последните инициативи на Мишо е музикалният проект – "Подвижникъ". Музиката винаги е съпътствала живота му, като цял живот е бил певец и е участвал в популярна в миналото пънк група. С времето той прекъсва тази своя дейност, но през последните години осъзнава, че това е възможност идеите и ценностите, които иска да предаде да достигнат до повече млади хора. Затова издава кратък албум с авторски "модерни народни песни", както ги нарича той. Това, което предстои е втори албум с автентични народни песни, но с нови модерни аранжименти.

Българската мечта и героите, които вдъхновяват

Мишо се вдъхновява от редица български будители и герои, но в последно време мисли много за двама души – Захари Стоянов и Пейо Яворов. За него Захари Стоянов е въплатител на българската мечта – от една буква да създадеш една от най-значимите книги за България.

"До 18-годишна възраст Захари Стоянов знаел само буквата "З", защото прилича на цифрата "3" и е била първата буква от името му. Впоследствие той създава най-важната книга за България след "История славянобългарска". И всичко това прави на базата на невероятни собствени лични усилия. Той е опитал да отиде в три различни училища, откъдето са го изгонили, защото бил "дърт", както се изразява той в своите спомени. Накрая, бидейки шивач, събира изрезките от вестници, с които собствениците на ателието си свиват цигари и си записва всички букви и сам се учи да чете. Преписвайки всички табели на чужд език пък научава латинската азбука. Накрая този човек е кореспондент на вестник "Таймс". Това е българската мечта. Същевременно той е човек, който ако с едната ръка е можел да държи перото, с другата е можел да държи оръжие, за да защити родината", разказва Мишо.

Според него подобна е и историята на един от най-обичаните български поети – Пейо Яворов.

"В пика на кариерата си като най-драматичен български поет, за който всички говорят и всички жени на България въздишат върху стиховете му, изведнъж хваща пушката и решава да бъде четник в Македония", раказва Мишо.

Неслучайно неговата последна книга е посветена на Пейо Яворов. Михаил Кунчев изчита всички книги и спомени за живота на поета и детайлно описва цялата му съдба. Той научава много интересни и не толкова известни факти, като това, че в продължение на години Яворов сънува как Ботев му говори.

Но за Михаил Кунчев най-важното, което да пазим от нашите будители, е знанието, но и куражът да направим страната си по-добра за нашите деца.