- Срещу 90 000 сиви контейнера за битов отпадък стоят едва 3000 точки за разделно събиране
- Не можем да подобрим разделното събиране заради отпора на организациите за оползотворяване на опаковки
- Без система общината събира боклук за рециклиране, колкото от цветните контейнери
- Нямаме големи очаквания за драматични промени сред сегаштите играчи в чистенето на София слред новата поръчка за тази дейност
- До май ще се изпращат глоби на шофьорите, нарушили забраната за влизане в центъра през зимата
Г-жо Бобчева, казахте, че половината от отпадъците, които попадат в завода за боклука на София, са рециклируеми. Защо не се изхвърлят разделно и рециклират?
Краткият отговор е, че няма достатъчно контейнери. Дългият е, че има изключително голям дисбаланс между броя на цветните контейнери и тези за смесения битов отпадък. Говорим за около 3000 точки с цветни контейнери и около 90 000 сиви контейнери за битови отпадъци.
Според наше изследване хората не рециклират, тъй като наблизо няма точка за разделно събиране. А интерес има. Миналата година сме събрали рекордни количества хранителни, текстилни, опасни отпадъци. А предаването на тези отпадъци, особено на опасните, е много по-ангажиращо – трябва да отидеш в определен ден на дадено място. Но не можем да създадем по-добри условия за разделно събиране и в някаква степен причината е отпорът от организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки.
Как си обяснявате този отпор?
През миналата година Столичният общински съвет (СОС) реши да се променят минималните изисквания към организациите за оползотворяване, които да залегнат в новите договори с тях. И трите организации, които работят на територията на Столичната община, го обжалват. Делото е на първа инстанция. Нямаше точка от това решение на СОС, която да не бъде атакувана. Това показва, че организациите под никаква форма не са съгласни да работят с това решение.
Вече спечелихме едно от делата и то беше за предварително изпълнение на това решение. Такова не беше предвидено, но организациите атакуваха и това и съдът се произнесе в наша полза и каза, че можем да изпълняваме решението, въпреки че се обжалва.
А смятате ли да прилагате минималните изисквания преди окончателно съдебно решение?
Обмисляме го. Но независимо от изхода от съдебния спор новите договори, които Столичната община планира да подпише, ще са при завишени изисквания спрямо сегашните.
Това възможно ли е?
Да, защото сегашните договори са сключени при минималните възможни изисквания. Ние ще ги завишим.
Дори и при това условие ще стигнете ли атакуваните в съда нови минимални изисквания? Системата ще се подобри ли?
За нас е важно гласуваните миналата година изисквания да влязат в сила, защото така има устойчивост. Те ще останат и след края на този управленски мандат.
А тези завишени условия спрямо сегашните какви биха били?
В решението от миналата година беше увеличен броят на точките за разделно събиране. Независимо от това, че то не се плилага, успяхме до момента да вдигнем броя им с около 100. Но това е крайно недостатъчно.
Другият проблем е липсата на информационни кампании. Искаме да ги унифицираме, защото в момента се организират от фирмите и ние не участваме.
Другият проблем е, че в 18 от районите имаме система от двуцветни контейнери, а в 6 – трицветна. Така се стига до абсурдни ситуации. По гранични улици от едната страна има по два контейнера, а от другата – по три. Получавали сме сигнали от граждани, че са им откраднали единия цветен контейнер, а всъщност такъв не е имало. Това трябва да спре и затова сме предложили решение за уеднаквяване на системите.
Различните системи вероятно объркват хората и как да разделят боклука.
Да. Проблемът с информационните кампании не е само софийски. На ниво Управителен съвет на Националното сдружение на общините вече беше решено да се водят преговори с организациите за национална информационна кампания. И тук идва проблемът. Как ще направим такава кампания като в едни общини системата е двуцветна, а в други е трицветна. В София пък има и от двете.
А коя е по-ефективна?
От данните на самите организации излиза, че от трицветната система се събират в пъти повече отпадъци.
Но има и друг проблем – оставените до контейнерите големи кашони. Отворите на кофите за хартия са прекалено малки и хората няма как да натъпчат вътре големи опаковки. Искаме това да се промени.
Преди време от организациите се оплакваха, че клошари измъкват отпадъците и затова трябва да се намалят отворите…
Този довод съм го чувала многократно и мисля, че звучи много несериозно. Ако идеята е наистина този отпадък да се рециклира, трябва да влезе в контейнерите.
Другото, което е обект на обжалваните промени, е да уеднаквим районирането с това, което прилагаме при битовите отпадъци.
Актуализирахме и санкциите за неизпълнение, което сигурно също не се е харесало. И може би най-оспорваното нещо е това, че сега фирмите могат да върнат безплатно на общината отпадъка, който не подлежи на рециклиране.
Като цяло искаме равнопоставеност в отношенията с тези организации. И другите общини в България се оплакват, че работят с унифицирани договори и организациите под никаква форма не са съгласни на промени. Има общини, в които цветните кофи се събират веднъж в месеца. Това не е разделно събиране.
Не е ли логично тези организации да имат изгода да събират повече?
На теория може да звучи така, но истината е, че основният им приход е продуктовата такса, която дължат всички фирми, които пускат опаковки. Останах с впечатление, че работата с общините за тях е тежест и отбиване на номера. За да могат да работят, те трябва на хартия да обхващат съответен брой население. И ни ползват само за да докажат пред Министерството на околната среда и водите (МОСВ), че обслужват определения брой население, за да получат национален лиценз.
Това звучи като някакъв омагьосан кръг. Имате ли въобще полезен ход?
Ще се опитаме да завишим условията и в сегашната ситуация. Разширяването на системата е много важно условие, за да започне да функционира добре. Водим преговори и с МОСВ да се промени начинът, по който се плаща продуктовата такса. Фирмите, които пускат на пазара опаковки, могат да я плащат или на организациите за оползотворяване, или на ПУДООС.
Не е ли по-евтино да плащат на организациите?
Да. И това е част от омагьосания кръг.
И в него общините не изглеждат силната страна.
Точно така. Затова се надявам на съдействие от страна на министерството за промяна на регулациите. Формално ние можем да си направим общинска система за разделно събиране.
Възможно ли е това? И какво показва сравнението между събраните и рециклирани от организациите отпадъци и тези, които са отделени при обработката на битова смет?
Информацията за работата на организациите е от техните отчети. Не ги контролираме. Данните за 2024 г. показват, че са събрали общо около 29 000 тона отпадъци. От тях над 16 000 са от цветните контейнери, а останалите – от търговски обекти. Върнали са ни на депото 5600 тона от тези 29 000.
На този фон общото количество отпадъци от сивите контейнери, транспортирани до завода за боклука, е над 405 000 тона. Отделени за рециклиране са близо 14 500 тона. Тоест почти толкова, колкото фирмите са събрали от цветните контейнери. И това е без действаща общинска система за разделно събиране и при положение, че знаете какво се случва с тези рециклируеми отпадъци, когато се смесят с битовите.
Но имаме проблеми и с организациите за автомобилните гуми. Те отказват да сключат договор с нас. Дори искат да им плащаме, тъй като и без нас си изпълняват целите за рециклиране.
Повече разделно събиране означава по-малко разходи за общината и съответно за данъкоплатците. Колко бихме спестили, ако в битовите боклуци няма опаковки?
Един тон отпадъци ни излиза грубо около 400 лева. Ако успеем да намалим количеството отпадъци, което стига до завода, с поне 10%, това би ни спестило 15 млн. лева на година. Но тук стигаме до параграф 22. На фирмите за сметосъбиране им се плаща на тон извозен отпадък и те имат интерес да има повече боклуци. И техният интерес някак съвпада с този на организациите за оползотворяване.
В случая с фирмите за сметосъбиране контролът е изцяло в общината. Може ли да направите нещо, за да нямат интерес да има повече боклуци?
В момента подготвяме новата обществена поръчка за чистенето. Променили сме доста неща, но все още не можем да ги обсъждаме публично.Едно от нещата е завишаване на контрола и по-строги санкции. Ще обявим конкурса скоро.
А кои са най-големите проблеми сега?
Един от тях е неяснота как се налагат санкциите. Освен това те са прекалено ниски спрямо това, което фирмите получават от общината. Другият проблем е, че този контрол изисква много голям ангажимент от страна на Столичния инспекторат. Нужно е присъствие на място, а не може до всеки контейнер да има инспектор. Има много голямо поле за дигитализация и автоматизация.
А смятате ли, че след новите конкурси ще има нови играчи?
Много бих искала отговорът да е "да", но съм наясно какъв е пазарът и кои са основните играчи. Ние ще положим усилия условията на конкурса да позволяват максимална конкуренция. Ще разпространим информацията за поръчката по всевъзможни начини и в съседни държави. Но истината е, че нямаме големи очаквания за драматични промени.
Няма как да не ви питам за такса смет. Ако все пак принципът "замърсителят плаща" влезе в сила от 2026 г., има ли варианти за определянето на таксата, които са неприложими за Столична община?
В момента се разработва наръчник от Националното сдружение на общините, който да указва как да се прилагат трите варианта за определяне на таксата, заложени в наредбата на национално ниво. Освен това знаете, че имаме и декларация, която граждани и фирми да подават, за количеството отпадъци, което генерират и за броя на живеещите или ползващите даден имот. Изчакваме "Информационно обслужване" да разработи модул за електронното ѝ подаване, за да започнем същинската кампания.
Законът позволява и в момента общините, ако решат, да определят такса смет според количеството. Столичната община може ли да приложи това правило дори и да се отложи отново на национално ниво?
Това изисква много сериозен анализ.
С колко би се увеличила такса смет?
Отговорът не е еднозначен. За едни таксата ще се увеличи, за други ще се намали. В момента основната тежест пада върху бизнеса. Идеята на "замърсителят плаща" е това съотношение да бъде променено.
След преработката на битовите отпадъци в завода за боклук се получава т. нар. RDF. Идеята при създаването на завода беше той да се използва за производство на топлинна енергия от "Топлофикация София". След като този проект беше зачеркнат, работите по намиране на някакво устойчиво решение за оползотворяването на RDF?
Търсим решения и амбицията ни е да имаме яснота до края на годината.
Как си обяснявате непрестанните атаки на опозицията към работата на завода за отпадъци?
Много нередни практики бяха прекратени. Премахнахме ненужните посредници при сепарирането на отпадъците и със сигурност сме засегнали нечии интереси. Общината плащаше 4 млн. лева на година на фирма, която да разделя сметта. Когато сменихме ръководството на завода, този договор беше прекратен, а хората, които изпълняваха тази дейност като служители на външната фирма, бяха наети директно от общинското предприятие. И така разходът падна на 1.2 млн. лева. Започнахме да упражняваме и по-строг контрол върху болничните отпадъци.
Другият голям проблем в София е замърсяването на въздуха. Има ли ефект от забраната за стари коли в центъра? Колко са нарушителите, колко глоби наложихте, колко са платени?
Преди началото на забраната бяхме идентифицирали около 20 000 потенциални нарушители дневно. При въвеждането на забраната нарушенията бяха около 4000 на ден. Сега трайно са около 2000. Броят на нарушителите е по-малък, защото някои влизат по няколко пъти – половината имат 10 засечени нарушения, а имаме и такива, които са с 60-70 нарушения.
На ден?
Да. Вероятно става въпрос за коли на фирми-доставчици. Към момента сме издали 2628 акта и сме връчили 1138, но процедурата е много тромава. Ще имаме да пишем и изпращаме актове до май.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
12 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
Ако щете ми вярвайте, но съм получавала и едно ястие в пет опаковки. И не е един път. Сос – отделно, питка – отделно, основно – отделно, картофки – отделно, салата – отделно… Слагат по 80 гр неща в пет отделни опаковки и така уж получаваш много, а накрая си гладен.
Ако си поръчаш пък обедно меню: 250 гр супа, основно 300 грама и десерт 8 …0 грама, пак са в отделни опаковки.
Просто фирмите, които приготвят храна за доставка трябва да си "редактират" опаковките и да ги оптимизират по някакъв начин. Иначе накрая оставаш гладен, но с торба опаковки боклук – уж си ял.
В отговор на #3690181
Сравнително лесно и много добро решение, поне за София, е да се изг …ради инсталация за изгаряне на боклука към ТЕЦ София. Но не с китайски и турски технологии и оборудване, а с европейски. Като за предпочитане е, цялостното проектиране, изграждане и оборудване да се възложи на европейска институция, както при изграждането на инсинератора за опасни медицински отпадъци на територията на Александровската болница.
Честно казано опаковките на много търговски продукти са по-големи от съдържанието в тях. Накрая човек се чуди дали плаща повече за опаковката или за съдържанието.
Отделно, хората трябва да използват кофите за разделно събиране по-активно. Аз си разделям стъкло, пластмаси, картони и битов боклук. Лошото е, че ако не изхвърлям боклук една седмица (бях болн …а) и в петък се нарамвам с четири торби боклук.
Всички продукти имат толкова много опаковки, че от 3-4 години боклукът от опаковки ми нарастна неимоверно много. Опаковки само. Битовият ми боклук си е пак едно пликче. Дори една кайма да си купи човек – тарелката е голяма, а каймата е вече 400 гр.
Тази практика на производителите да пакетират по-малко количество продукт в по-големи опаковки е от едва няколко години и го виждам по количеството боклук, който е в пъти повече, а потреблението ни се е свило вкъщи.