• Жените се явяват в няколко роли в Априлското въстание. Те шият знамена, укриват въстаници и са съзаклятници.
• Жените, участвали във въстанието, са добре образовани, членуват в женски дружества и са активни в революционното дело.
• Имало е жена в Хвърковатата чета на Бенковски, а има сведения за участие на жени в редица единични сражения
• Ушитото във Враца от сестрите Мица и Калица Хаджикръстеви знаме се отличава от останалите

Това са само част от акцентите от интервюто на Mediapool с доц. Алека Стрезова. Тя е преподавател по история в Нов български университет и част от Института за исторически изследвания на БАН. Основните ѝ интереси са в областта на новата българска история, историята на българската дипломация и социалния профил на българските дипломати.

В последните месеци доц. Стрезова работи по проект, посветен на жените в Априлското въстание. Заедно с проф. Петър Стоянович, тя е консултант на документалния филм "Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание" с режисьор Боя Харизанова и сценарист Димитър Стоянович. Премиерата на филма в София ще бъде на 4 май 2026 г. от 18 часа в кино "Одеон".

Доц. Стрезова, когато говорим за жените в Априлското въстание, става дума основно за Райна Княгиня и Баба Тонка. На какво се дължи това?

Райна Княгиня може би е еманацията на женския образ за Априлското въстание. Тя е станала иконична, особено през последните години, когато говорим за събитията от пролетта на 1876 г. Вероятно това се дължи на историята, която ни добре позната и от разказа на Захари Стоянов, и от нейната собствена автобиография, в която тя описва своето участие, а също и от репортажите на Джанюариъс Макгахан. Тя е девойката, но която той отделя сериозно внимание. Затова не е изненада, че тя е в центъра на разговора, когато става дума за жени, свързани с Априлското въстание.

Що се отнася до Баба Тонка – тя е по-скоро образът на жената, която е ангажирана в революционното дело изобщо, защото тя още от 60-те години на XIX в. е в конспиративното дело. Нейният дом е убежище за всякакви съзаклятници, ангажирани с идеята за освобождение на България. Но в самото Априлско въстание тя няма чак толкова голяма роля, както в предходните години, когато, когато съдейства на съзаклятниците. Баба Тонка е известна и с това, че децата ѝ са сериозно ангажирани в революционното движение, а двама от синовете ѝ участват и в Априлското въстание.

Какво отличава Райна Княгиня от другите жени, ушили знамена за въстанието, за да е доста по-известна от тях?

Това, което е забележителното при нея е, че тя е знаменоска. Това е една роля, която е типично мъжка. Но в един момент историята се развива по такъв начин, че освен че ушива знамето, тя е помолена от панагюрската общност и от самия Бенковски да го носи. Този акт, разбира се, събужда и недоволството на някои от въстаниците. Самата чета има нарочен свой собствен байрактар – Крайчо Самоходов, който е доста недоволен, че една жена ще трябва да понесе първа знамето. Впоследствие, той приема това знаме от нея, но това е различното в нейния случай. Ние, разбира се, имаме жени знамевезки във всяка една от революционните области. В повечето населени места има даже по няколко жени, които шият знамената, но в случая с Райна Княгиня това е по-особеното – че тя е знаменоска. Този факт настървява и османците, които след потушаването на въстанието полагат значителни усилия да я заловят и тя е арестувана.

 Както знаем, изпратена е първо в затвора в Пазарджик, после е преместена в затвора в Пловдив. Дълго е разпитвана, освен това претърпява различни унижения от страна на османските власти. Освободена е едва след намесата на европейските консули, които разследват турските зверства при потушаването на въстанието, докато тя лежи в пловдивския затвор. След това тя заминава за Русия, за да учи акушерство и в Москва пише своята автобиография. Тази книга също помага нейната роля да се открои повече.

Кои са другите значими жени, ушили знамената в други окръзи и градове на въстанието. По-познати са имената на Елена Грънчарова и Мария Ганева, но нека разкажем техните и други важни истории.

Наистина много са значимите за въстанието жени. Елена Грънчарова ръководи ушиването на знамената в Горна Оряховица, защото там се шият повече знамена за четите, които ще въстават първия революционен окръг. Елена Грънчарова всъщност е по-известна като спасителка на Горна Оряховица. Тя е знамевезка, но всъщност нейната роля като спасителка е много по-значима, защото тя повежда жените, съпругите, вдовиците, старите жени от нейния град да отидат при областния управител в Търново и да искат неговата закрила срещу нападението на нередовните войски – башибозуци и черкези, които се знае, че идват към Горна Оряховица и се очаква страшно опустошение, каквото се е случило по други места.

Елена Грънчарова и до днес е почитана като герой в Горна Оряховица, Сн. Община Горна Оряховица

Нейната роля е забележителна, защото тя оглавява може би "първия женски митинг" в града. Излиза в центъра на града, започва да бие камбаните на местната църква и събира женската общност. Казва им да се облекат в черно, това е известно и като "митинга на черните забрадки", и облечени в тези одежди те тръгват пеша към Търново, за да изискат закрила от страна на властите.

Османският управител е толкова впечатлен от техния поход и волята на Елена Грънчарова и наистина изпраща войски, благодарение на които Горна Оряховица е спасена от злощастната съдба на други селища.

Много интересен е случаят с Враца – центърът на третия революционен окръг. Въпреки че градът не въстава, там е ушито едно знаме, което е дело на сестрите Мица и Калица
Хаджикръстеви. Повечето знамена, които са шити например в Панагюрския ( Пловдивски) четвърти революционен окръг следват един модел. На зелен фон е бродиран златен лъв с надпис "Свобода или смърт". Врачанското знаме е по-различно. То е изработено във формата на трикольор с три хоризонтални линии – бяло, зелено и синьо. Има избродиран лъв, но отдолу пише само "Свобода".

Не знам откъде са черпили вдъхновение за този образ, но това е едно много оригинално и различно знаме, което е запазено в оригинал и може да бъде видяно в регионалния музей във Враца.

Снимка на знамето е публикувана и на сайта на Регионалния исторически музей във Враца, Сн. РИМ-Враца

Важно е да отбележим, че жените се явяват в различни роли в Априлското въстание. Те шият знамена, укриват въстаници, а са и съзаклятници на делото. Всеки случай е специфичен. Например в Копривщица главна знамевезка е монахинията Евлампия Векилова, която е ангажирана с революционното дело. Нейният брат също е революционенен деец. Тя е имала контакти с Левски и е ангажирана с конспирацията още от предходните години. Евлампия Векилова прави знамето в Копривщица лично по поръка на Тодор Каблешков. Работи тайно през нощните часове в дома на сестра си Лала Главчева, която също ѝ помага в шиенето на знамето и двете дават мило и драго за революционното дело.

Прави впечатление, че знамевезките в Априлското въстание са жени с добро образование. Голяма част от тях са учителки, членуват и в женските дружества и проявяват голяма активност в общото дело.

Жените в Априлското въстание определено имат различни роли, както и Вие споменахме, но има ли жени в четите? Вероятно най-вълнуваща е историята на единствената жена в Хвърковатата чета. Може ли да разкажем повече за нея?

Мария Сутич е единствената жена, която за такъв дълъг период попада в чета, при това на водач на въстанието. Мария Сутич е от Пазарджик и се жени за далматинеца Иван Сутич, който по това време работи по строежа на железницата край Белово. Затова семейството се заселва в Белово. Kогато Хвърковатата чета на Георги Бенковски минава през града, по-скоро мъжът ѝ решава, че ще се присъедини към четата, а тя го последва. Нейната история е описана отново в "Записките по българските въстания" от Захари Стоянов. Тя прекарва дни наред с с въстаниците и попада в няколко сражения с тях.

Първоначално ѝ е непонятно къде е попаднала. Като една жена е по-капризна и трудно свкиква с новото си положение. Но в хода на дните, прекарани в четата, всъщност те се превръщат в едно голямо семейство. Има разказ за трогателен момент, в който тя споделя храната си с въстаниците, които вече са останали без трохичка хляб. Нейното присъствие в четата е гледано от някои с лошо око, защото се смята за лошо знамение и е имало предложения тя да бъде убита или да бъде изолирана, за да не носи нещастие, но не се стига дотам. Нейната история е много вълнуваща, защото показва силата на женския дух и смелост. Тя е хваната по време на сражение на четата при едно село близо до Тетевен. Заедно с мъжа ѝ са затворени в Черната джамия в София. Това е сегашната църква "Свети Седмочисленици", която известно време е функционирала като затвор. Благодарение на чуждото поданство на мъжа ѝ, който се води австро-унгарски поданик, те са освободени от затвора и се връщат към своя нормален живот в Белово, а после в Пазарджик.

Фотография на Мария Сутич от младите ѝ години, Сн. РИМ-Пазарджик

За нея имаме най-пълен и подробен разказ като жена, която дълго време е пребивавала в чета. Имаме откъслечни сведения за други жени, които са участвали в единични сражения, включително и за самата Райна Княгиня. Имаме такива сведения за друга от знамевезките – Гана Найденова от Клисура, която също участва в единични сражения в Зли дол. Редица други жени са правили всичко, което им е било по силите, за да дадат своя принос в отвоюването на свободата.

Кои са другите впечатляващи истории за жените във въстанието, които не бива да забравяме?

Има най-различни. Например историята на Цана Козинарова от Клисура е един трагичен пример за женското участие във въстанието, защото когато разбира, че ще бъдат обсадени и нападнати от османските войски, тя хвърля себе си и всичките си деца в кладенец и жертва своята челяд, за да не попаднат в ръцете на враговете, които да издевателстват над тях.

Имаме много примери за подобна геройска саможертва. Например в Перущица, където ние знаем за съдбата на Кочо Честименски заради стихотворението на Иван Вазов, Спас Гинев също жертва себе си и цялото си семейство. Той извършва това по молба на своята съпруга, която го моли да отнема живота на децата им, за да не попаднат в ръцете на башибозуците.

Това са много тежки истории, но и те трябва да бъдат разказани.

След като има толкова много истории на жени, извършвали геройства по време на Априлското въстание, защо обществото ги споменава по-рядко?

За съжаление, жените винаги са някак встрани от големия исторически разказ. Радвам се, че покрай юбилея може да поговорим за тях и да припомним техния подвиг. Трябва да сме благодарни на самите тях, че част от тях са оставили своите спомени и са запазили в историческата памет участието им във въстанието. Райна Княгиня пише своя автобиография, но по-кратки спомени пише и Цвята Зографска от Панагюрище. Гана Найденова също разказва за ролята си, както и Елена Грънчарова. Разбира се, техните истории са по-кратки и не са под формата на книга, както прави Райна Княгиня, но дори тези кратки редове, които самите те са ни оставили, са една отлична отправна точка да чуем гласовете им, да се обърнем назад и да предадем този разказ, който да продължи напред във времето, да бъде опора, пример и символ на героизъм и отдаденост.