Историческата комисия с Македония може да не заработи отново

Общата комисия между България и Северна Македония, която трябва да изчисти спорните исторически въпроси, може да не заработи отново. Това предупреди съпредседателят ѝ от българска страна проф. Ангел Димитров.

"От македонска страна работата на комисията бе едностранно прекратена с аргумент, че трябва да се съобразяват с предсрочните избори през април. Те отказват да се срещаме повече и да разговаряме. Остава големият въпрос дали през май ще се възстанови работата на комисията, как ще се възстанови и дали въобще ще се възстанови", каза проф. Димитров.

Българските представители в комисията твърдят, че македонците са отказали да се събират преди предсрочните избори в страната. Комисията не успя да стигне до съгласие за Средновековието и за историческата личност на Гоце Делчев. Представители на Северна Македония в комисията са започнали да оспорват и постигнатия по-рано компромис за цар Самуил като български владетел. Тепърва предстои и периодът на Втората световна война, който се очертава като най-спорен. Македонските представители обаче поискаха комисията да си вземе почивка. Освен това настояват в нея да влязат и чуждестранни експерти, което не се приема от българска страна.

"Досега колегите твърдяха, че работят без политически натиск и сега изведнъж се оказа, че работата на комисията е вътрешнополитически проблем за нашата млада съседка", коментира проф. Димитров пред БНТ.

"В момента съм песимист, че ще има промяна в работата на комисията", каза той.

Сегашният премиер Зоран Заев показа, че е готов на компромиси с България и Гърция, но след като страната му не получи покана за начало на преговорите с ЕС, е подложен на силен натиск в страната си. За пролетта са планирани предсрочни избори. Другата голяма партия ВМРО – ДПМНЕ е срещу досегашната политика на македонските власти и ако поеме управлението се очаква коренна промяна.

Българското правителство не успя да се възползва от ситуацията в Северна Македония, за да постигне желания резултат в напредъка на двустранните отношения. Вместо това представители на управлението периодично разпалват с коментарите си безсмислени медийни войни в Скопие, които се използват успешно от противниците на сближаването и изчистването на споровете между двете страни.

Комисията бе създадена съгласно Договора за добросъседство от 2017 година и напредъкът в работата ѝ се контролира от българското външно министерство, което обаче предпочита да пази дипломатичен тон. За сметка на това вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов продължава с провокаторските си коментари, които са много удобни за антибългарските сили в Скопие.

През последните две седмици историческите скандали бяха изместени от споровете дали има македонски език. БАН излезе с позиция, че официалният език в югозападната ни съседка е писмено-регионална норма на българския език. Българската реакция бе в отговор на приетата от Академията на науките и изкуствата в Скопие "Харта за македонския език", според която официалния книжовен език на Република Северна Македония e отделен самостоятелен език.

"Позициите за т.нар. македонски език са добре известни. Комисията не се занимава с езиковите въпроси. Не трябва да се вглеждаме в подобни случки, защото се напластява напоследък политическо напрежение между двете страни", отбеляза проф. Димитров.

Македонският президент Стево Пендаровски коментира преди няколко дни, че "становището на българските академици, че не съществува македонски език, е анахронизъм за 20 и 21 век, в който живеем". Премиерът Зоран Заев от своя страна посочи, че е "недопустимо през 21 век да отваряме въпроси за идентичността".

Един напълно излишен спор

Българският историк Стефан Дачев посочи пред македонското електронно издание МКД, че това е един напълно излишен спор.

"Фразата от Декларацията Костов-Георгиевски от 1999 г. и договора Борисов-Заев от 2017 г. "според Конституцията на Република Македония" винаги е оставала отворена вратата за българското твърдение, че "македонски език" е единствено термин от правния мир, а не някаква да речем "обективна реалност". Иначе в езикознанието по света съществуват различни мнения. За Хайнц Клос българският и македонският са две стандартни норми, които в предлитературния си период са на практика един език. В някои лингвистични енциклопедии наистина се говори за диалектна разновидност на българския. На трети места се описва една обща българо-македонска диалектна среда. Има и езиковеди, които твърдят, че макар и да е по-близък до българския, отколкото до сръбския, македонският е все пак различен и от двата. Като отделен и самостоятелен език през годините са го разглеждали Петър Драганов, Антоан Мейе, а от 30-те години Андре Вайан, Самуил Бернщейн и др. Има и специалисти, които смятат, че езикът трябва да се нарече "българо-македонски", с две отделни и равноправни норми. Всички тези мнения на чуждестранни авторитети БАН и МАНУ четат изцяло избираемо", посочи той

Той отбеляза, че работата на историческата комисия засега е незадоволителна.

Какви са притесненията на македонските историци?

"Това не е и толкова неочаквано. Предполагаемите експерти в нея не могат да работят като пренебрегнат не само политиката, но и общественото мнение в двете държави, политическия дневен ред на двете общества, както и нагласите и дълбоко вкоренените разбирания за миналото сред техните колеги в София и Скопие. Дори ми се струва, че особено македонските експерти са повече притеснени от мнението на техните колеги в Института за национална история и Университета в Скопие, отколкото за мнението на обществеността", посочи той.

"Българските историци пък бяха толкова самонадеяни в началото, та чак се учудваха какво се мотаят македонските им колеги, та не приемат тяхната единствено вярна гледна точка за миналото. А има и още един фактор, може би. Ролята на историческите "династии" в двете държави. Смесената комисия, не на последно място трябва да констатира, че нечий дядо или татко, историк или езиковед, са лъгали по определени проблеми в миналото, и то съвсем преднамерено".

Има и нещо положително

"Но все пак, като че ли имаме и някакви положителни развития. Когато бях през юни 2018 г. в Скопие, тогава все още се говореше на всички равнища, че учебниците по история "няма да се пипат". Сега поне вече и в двете общества се знае и се говори открито, че едно от нещата, които прави комисията е да преразгледа и българските, и македонските учебници по история. С други думи, можем да кажем, че вече дебатът е не дали трябва да се пипат и променят учебниците ни, а какви точно трябва да са тези промени".

"В България също нещата вече са много различни. Много български историци си мислеха, че с българските учебници всичко е наред и македнците трябва да ги препишат до 1944 г. Тази убеденост мисля вече е сериозно разклатена. Това са малки и като цяло твърде скромни стъпки, но все пак са някакви стъпки в правилната посока".

Цялото интервю на Стефан Дачев може да се прочете в сайта Маргиналия.