Избори по ченгеджийски сценарий

Избори по ченгеджийски сценарий

Държавата се залетя като по улей за бобслей към предсрочни избори, които се очертават под знака на ченгеджийски интриги, задълбочаваща се икономическа и политическа криза, съчетани със задкулисно дирижирани протестни искания за смяна на конституционната и политическата система. Парламентът прие в четвъртък оставката на кабинета, подадена от Бойко Борисов ден след изявлението му, че не смята да се оттегля, защото "последиците ще са катастрофални".

Сякаш за да самосбъдне това си "пророчество", в последното си изявление пред парламента премиерът в оставка обяви сензационно, че Ахмед Доган е поръчвал атентат срещу него. Борисов се позова на разузнавателна информация и дори настоя Народното събрание да я провери преди разпускането си, макар да е почти сигурно, че подобно обвинение едва ли може да бъде категорично доказано и Доган да бъде изправен на съд.

Но съвършено ясно е, че оттук нататък медиите ще се занимават с това разкритие, както и с папката "Лале", за чието разсекретяване призова Бисеров. Става дума за разработка на спецслужбита за връзката на сръбската организирана наркопрестъпност с български криминални среди, в която се виждало как представител на подземния свят, разстрелян преди няколко години, казва: "Бойко взе парите".

Предизборният дебат се хлъзва по добре познатия ни кален ченгеджийски терен, в който силни са явните и неявни държатели и приносители на "тайни", за чиято достоверност простосмъртните цивилни могат само да гадаят.

Кой ще спечели от всички предстоящи "разкрития"? Със сигурност това няма да е истината. Нито пък гражданите. За пореден път преди избори се вдига удобна топка за разпалване на етнически страсти и сблъсъци, от която отново ще възползва партията на Доган, за да консолидира електората си. Другият печеливш са националистическите формации във всевъзможните им разновидности, които вече яхнаха общественото недоволство срещу високите сметки за ток и набързо го трансформираха в искания за смяна на политическия модел, за недопускане на сегашните парламентарни партии да властта, за промяна на конституционния ред.

Преди два дни Борисов каза, че няма да подаде оставка, макар това за него да е "най-изгодният ход". След като го изигра в сряда, за кратко се създаде впечатление, че това наистина е така – от виновен и отговорен за създалата се кризисна ситуация, той се превърна в неин мъченик и герой. Вместо да трупат негативи до юли, когато щяха да са редовните избори, ГЕРБ се измъкват със сравнително висок рейтинг и някакви шансове да спечелят нов мандат.

ГЕРБ се измъкват, но проблемите остават и това бе посочено, макар и не в прав текст, от президента Росен Плевнелиев, който от днес нататък става най-важната фигура в държавата. Плевнелиев се ангажира при предстоящите консултации да няма никакви задкулисни договорки, както и че към служебното правителство ще работи обществен съвет. Но при разпуснат парламент и служебно правителство, чиято основна задача е да организира изборите, изходът от кризисната ситуация е крайно неясен.

ГЕРБ може да води само един разговор – ние строим зали и магистрали, всички предишни са виновни. Отскоро обаче срещу тях скандират тълпи, които въобще не се вълнуват от това. Те искат национализация, изгонване на западните фирми от България, искат анархия под формата на екстравагантни идеи, незнайно откъде подсказани им, за "управление чрез кръгли маси по исландски модел".

Недоволството срещу политическата класа може да бъде експлоатирано от екстремистки формации и задкулисните им кукловоди за по-нататъшни провокации и ескалация на общественото напрежение.

Ако към това добавим една доза етническа провокация с бомбастичен ченгеджийски привкус, се получава "чудесна" рецепта за перфектен хаос и заглушаване на всеки смислен разговор.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари