В извънредно положение

България е в необявено извънредно положение. Министър-председателят се появява на извънредна пресконференция и съобщава, че ще намали цените на тока. Докладва, че на трите частни електроразпределителни дружества вече са наложени глоби, а на едно от тях в момента се отнема лицензът. Успокоява, че няма да национализира (защото това не било прието в ЕС). Няма да подава оставка, въпреки че му било “най-изгодно“ да направи именно това.

Няколко часа по-късно военните започват да разполагат бронирани машини в центъра на София. Министерството на отбраната уточнява, че не са въоръжени с картечници. МВР се подсигурява с водно оръдие. СДВР мобилизира всичките си служители. Навън излизат жандармерия, полиция, НСО, общинска полиция. На медиите се обяснява, че се вземат мерки по повод традиционната възпоменателна церемония пред паметника на Васил Левски.

Редови граждани трудно успяват да си пробият път до паметника, защото полицейски кордони и инсталирани специално за целта металотърсачи пазят "охранявания периметър".

Полицията трудно удържа народа зад кордоните. Официалните лица стоят с каменни лица и букети в ръце пред паметника и слушат словото на президента, който говори за идеалите, които ни е завещал Апостолът. Правят се, че не чуват гневни викове "Оставка“ и "Мафия“, нито пък освиркванията, с които е посрещнат венецът от името на премиера.

Доскоро кризата се развиваше "нормално". Тук-там ще излязат млади хора и екозащитници да блокират Орлов мост, друг ден ще има немощен доматен протест, недоволни учени ще викат на ларгото... Последните дни обаче промениха картината.

Улиците вече са окупирани от народа. Народът, в който има всякакви хора по възраст, пол, занятие, както е казал поетът. Народът, както си го представя Бойко Борисов, когато преди време се обърна към него с думите "и аз съм прост, и вие сте прости" – вероятно без да има предвид образование, ценз или социална група, а по-скоро нагласа за бързи, лесни и прости решения.

В момента такова лесно и просто решение се оказва разправата с ЕРП-тата. И импровизиран трибунал за нарочени виновници.

Януарските сметки за ток и парно може би наистина са последната капка, преляла чашата на търпението. Но все пак – последната капка. За да прелее от тази последна капка, чашата трябва преди това да е била пълна. И далеч не заради тока. 

И хората в богатите държави не обичат да им вдигат цените на електроенергията, горивата, водата. И в богатите държави (като Канада, например) правителства си отиват заради поскъпване на петрола с два цента. Каква е разликата?

В най-бедната държава в ЕС голяма част от хората са бедни. Някои мизерстват. Семейства, които доскоро някак са връзвали двата края, вече изнемогват. Нямат пари, а и няма към кого да се обърнат за помощ, тъй като техните близки също нямат. Сметките обаче неумолимо пристигат всеки месец. Чувството на обреченост се засилва от убеждението, че няма и справедливост.

Какъв е изходът?

ВМРО, "Атака" и различните им разновидности винаги са насреща с една и съща, по болшевишки проста рецепта – национализация на ЕРП-тата, които имат чужди собственици, изгонване на всички "западни капиталисти" от България, всичко да се даде в ръцете на държавата и българския патриотичен капитал. И много важно - да има виновни, изпратени на съд, а най-добре публичен линч на площада. Ако няма хляб, то поне да има зрелища.

Докато протестите срещу сметките за ток бяха в началото си, правителството видя спасително решение именно в тази рецепта. На прицел бяха взети ЕРП-тата, защото те бяха преценени като подходяща мишена за отклоняване на гнева. Вместо към правителството, недоволството е насочено към чуждестранни дружества, на които внезапно бяха вменени редица вини и срещу които бе изпратено цялото държавно контролно войнство плюс прокуратура, потребителски организации и дори виден митрополит.

За две-три години хората вероятно са забравили, че в началото на мандата също имаше страховити закани на премиера Борисов към ЕРП-тата, съпроводени с проверки на ДАНС, ДКЕВР и прокуратурата. Всичко приключи с глоби от по 1 млн. лева. Ако се съди по цените на тока, от днешна гледна точка положението не се е променило към по-добро, но отговорността за това е на министерството на икономиката и енергийния регулатор. ЕРП-тата би трябвало да са строго контролирани от ДКЕВР, която през изтеклото време не откри нещо особено нередно в дейността им.

За единствена своя вина премиерът признава назначението на регулаторния шеф Ангел Семерджиев, който обаче му бил доведен от уволнения преди година енергиен министър Трайков. Семерджиев бе спешно проверен и разследван от прокуратурата. На едно от ЕРП-тата пък ще бъде отнет лицензът, защото дружеството се е възползвало от законова възможност за възлагане на поръчки, която се използва също и от държавни мастодонти като НЕК, БЕХ и пр.

Никой не казва направило ли си е правителството сметка колко ще плаща държавата, ако се стигне до неустойки и осъдителни присъди при едни бъдещи дела, които ЕРП-тата със сигурност ще заведат. Сметките ще бъдат предявени на следващо правителство и те ще бъдат платени с парите на данъкоплатците, които в момента може би са доволни от това, че властите пипат със здрава ръка.

Друга "победа" е обещанието на премиера за поевтиняване на тока. Той уточни, че решението зависи от ДКЕВР. Но след като всички виждат как премиерът отдавна е поел държавата на ръчно управление, едва ли има съмнения, че обещаното ще се случи. Нищо, че трябва да се погазят и в спешен порядък обърнат с главата надолу правила, регулации и закони. Че спестените на потребителите пари за ток, по един или друг начин ще бъдат платени пак от самите тях, защото цените са калкулирани при строго определени правила и все някой трябва да покрие изчислените вече разходи. Или ще се окаже, че регулациите не са правилни, или не са прилагани правилно, а разходите са други и държавата досега си е затваряла очите? За пазарни принципи въобще не става дума – по подразбиране става ясно, че те са нещо излишно.

Логичното продължение на пресконференцията на министър-председателя е той да определя и съобщава лично цените на тока, парното, водата, природния газ, горивата. Колкото по-абсурдни и крайни са воплите на най-екстремната част от тълпата, несъмнено подгрята от провокативните изстъпления на националисти и патриотари, толкова повече здравият разум ще отстъпва пред здравите сили.

А монополите и картелите, срещу които всички роптаят, ще си останат онова абстрактно зло, за което говорят и властта, и опозицията, но никой не смее да назове по имена, още по-малко да накърни тяхната недосегаемост. И как стана така, че докато десетки хиляди българи загубиха работата си, бизнеса и перспективите си, шепа "назначени олигарси" концентират все повече ресурси, власт и влияние?

Да, чашата на общественото недоволство наистина преля. Но сметките за ток все пак са последната капка. Ако беше само тази една капка, тя нямаше да покрие и дъното.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Какви ще са разследванията на Нова телевизия занапред?