Текущият излишък в бюджета се дължи предимно на забавени или неосъществени проекти и по-малко – на преизпълнение на приходите. Това призна в интервю за БНР председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова.
За поредна година хазната отчита натрупан солиден текущ излишък. Към края на септември той е близо 2.7 млрд. лв. В същото време в понеделник финансовото министерство обяви, че очаква годината да приключи с излишък от 590 млн. лв. вместо с планирания дефицит от 1.1 млрд. лв. Това значи, че планирани разходи за около 1.7 млрд. лв. няма да се случат, а средствата ще останат във фискалния резерв.
Причината за излишъка са неосъществени капиталови разходи, стана ясно от думите на Стоянова. По-конкретно, става дума за планираните, но неосъществени за втора поредна година военни проекти за покупка на кораб и нов тип боен самолет, проекти на регионалното министерство, а също и забавени европрограми. Според официалните сметки на финансовото министерство капиталовите разходи се очаква да приключат с неизпълнение от около 1.3 млрд. лв.
"Това са множество проекти от различните министерства, които по списък казват, че ще разплатят до края на годината и които Министерството на финансите няма как да знае дали ще се случи или не. Тук, за съжаление, трябва да отбележим, че почти по всички оперативни програми има изоставане вече за трета година. Предвидените съфинансирания от бюджета не могат да се случат и това също остава в икономия. Всички тези икономии, направени през годините 2017-2018 г., ще бъдат похарчени вероятно в 2019 г. и 2020 г., в края на програмния период", коментира Менда Стоянова пред БНР. По думите ѝ "това е просто един бюджетен цикъл, а не нещо, което е правено нарочно или с някаква цел".
Както тази, така и миналата година правителството търпи критики, че съзнателно трупа огромен текущ излишък (който през 2017 г. достигна около 2.4 млрд. лв.), който се изхарчва набързо през ноември и декември, и то по пера, които не са били предварително планирани. Например миналата година 1 млрд. лв. в последния момент бяха пренасочени към програмата за саниране.
За да няма повторение на практиката, наскоро президентът Румен Радев поиска харченето на излишъка в последните месеци на годината да стане с решение на парламента, а не на правителството. От Министерството на финансите обаче са категорични, че въпросът не трябва да минава през парламента, защото излишъкът няма да бъде разпределен за допълнителни разходи, а ще остане като плюс в хазната.
Досега премиерът Бойко Борисов винаги се е хвалил, че излишъкът идва от борба с контрабандата и добра работа на приходните администрации, но сега управляващите признават, че водещата причина са забавени разходи.
Все пак, приходите също имат известен принос за излишъка. Очакваното изпълнение на данъчно-осигурителните приходи е с около 940 млн. лв. повече от предварително заложеното. При корпоративните данъци преизпълнението е със 110 млн. лв., при ДДС – с 260 млн. лв., а при социалните и здравните осигуровки – с 286 млн. лв. Акцизите се очаква да бъдат събрани съобразно плана и при тях няма да има надвишение.
Менда Стоянова коментира проекта за Бюджет 2019, като подчерта, че бюджетът не може да реши въпроса с доходите, а само с плащанията към пенсионерите, социално слабите и работещите в бюджетния сектор.
По думите ѝ увеличението на заплатите в държавния сектор е необходимо, защото от 2009 г. не е правена актуализация. Бизнес цикълът бил силен, а и мярката косвено би повлияла и върху повишението на средната работна заплата.
Междувременно, финансистът Любомир Дацов коментира пред "Блумбърг ТВ", че ръстът на разходите в Бюджет 2019 в размер на 5.8 млрд. лв. може да изглежда голям като абсолютна стойност, но всъщност той възлиза на около 7%, колкото се очаква да бъде и номиналният растеж на БВП през 2019 г. Дацов принципно подкрепя увеличението на работните заплати в бюджета, като според него основният проблем е ниският икономически растеж, който се движи около 3.6-3.7%.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
1 коментар
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Добро утро МФ, опозиция и журналисти,
излишъка не е следствие на икономическия разтеж и работата на приходната агенция. Винаги през последните години се залагат по-ниски приходи и неизпълними разходи за какво ли не. Вследствие на този счетоводен приом, в края на годината се разпределя излишък на нашите хора. Искам да съпоставите извадените на светло от движение Боец,
НЕСЪБРАНИ ОТ ВЛЕЗЛИ В СИЛА РЕВИЗИОННИ АКТОВЕ НА НАП В РАЗМЕР НА 16,3 млрд лв. ЗА ПОСЛЕДНИТЕ 17г. включително през всичките тези години …
е имало бюджетен излишък. С две думи НАП не събира по 1 млрд лв. на година и въпреки това има излишък от поне 1 млрд лв. за съответната година.
Следователно бюджета е с излишък при приемането му, е поне с 2 млрд лв. Кой през последните 20г. прави бюджета на държавата ?
Като се размера на данъчни приходи, който събира НАП за 2017г. е 19,932 млрд лв., а съответно данъчни приходи, който събира НАП за 2001г. е 13,467 млрд лв. Това са данните от приетите закони за бюджета на РБ за съответната година. Разликата за 17 г. от 6,465 млрд лв. се дължи на увеличение на БВП за съответните години, а не от пдобрата работа на НАП, освен това както споменах по горе,
ИМА ЗАЛОЖЕН ИЗЛИШЪК ОТ 2 млрд лв. НА ГОДИНА, НО ДОКАТО В ПРЕДХОДНИТЕ ГОДИНИ, ВСЕ ПАК НАП Е РАБОТИЛ ЕФЕКТИВНО И Е УСТАНОВЯВАЛ (но не събирал установените от НАП данъци) ПО 1 млрд лв. НА ГОДИНА. ТО СЕГА НАП ДРАСТИЧНО Е НАМАЛИЛ БРОЯ НА РЕВИЗИИТЕ, КОЕТО ОЗНАЧАВА ЧЕ НЯМА ДА ИМА ТАКИВА РЕВИЗИОННИ АКТОВЕ С РАЗКРИТИЯ НА НАП.
ПРЕЧИНИТЕ ЗА ТОВА СА СЛЕДНИТЕ:
- ТЕКУЧЕСТВОТО НА ДАНЪЧНИ СПЕЦИАЛИСТИ Е НАД 10 % месечно, в НАП непрекъснато има конкурси за назначаване на служители, които бройки се запълват с нови кадри, без опит, а следващия месец отново напускат стари служители с опит и знания. В момента за 1 г. Състава на НАП е подменен с 50% нови кадри, този факт е първия огромен проблем в НАП.
- Следствие на това, ръководството на НАП приема, рекламира и налага новата политика за работа на институцията, която се изразява в следното -
1. ПРАЩАНЕ НА ПИСМА ЗА ДОБРОВОЛНО ВНАСЯНЕ НА ДАНЪЦИ.
2. СЪЗДАВА СЕ СИЛОВА СТРУКТУРА НА НАП В ЛИЦЕТО НА ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ, КОЙТО КАТО БАШИ БОЗУК, ПИШАТ АКТОВЕ ЗА ГЛУПОСТИ НА ВСЕКИ МАЛЪК ТЪРГОВЕЦ, КОЙТО ПРОВЕРЯТ, БЕЗ ГРАМ ЕКСПЕРТНОСТ И ПОЗНАНИЯ И
3. СЪВСЕМ МАЛЪК БРОЙ ЕКСПЕРТИ ИЗВЪРШВАТ ПРОВЕРКИ ЗА ВЪЗТАНОВЯВАНЕ НА ДДС, КОИТО ПОНЕ МАЛКО ДА ПРЕУСТАНОВЯТ ИЗТОЧВАНЕТО НА ДДС.
Тази политика е политика на пожарникара, да се гаси пожар където избухне, но скоро системата ще блокира.
Втория резултат от тази политика, че няма кой да установи данъчни задължения по ревизионни актове. Което води до следното:
1. Няма да има установени и невнесени данъци, като посочените за последните 17г. в размер на 16,3 млрд лв., защото няма кой да го извърши. ТОВА САМО ПО СЕБИСИ ВОДИ ДО МЕДИЕН КОНФОРД НА РЪКОВОДСТВОТО НА НАП. НЕ ВИДЯНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, НЕ СЪЩЕСТВУВАТ - ПРИНЦИПА НА ЩРАУСА.
2. Олигарсите получават спокойствие и данъчен рай. ОТНОВО КОНФОРТ НА РЪКОВОДСТВОТО НА НАП.
3. От този данъчен рай ще се възползва и останалия бизнес, след като установи безконтрола, следствие на доброволността, некадърността и липсата на експертност.
ТОВА Е НОВИЯ БИЗНЕС ПЛАН НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА НАП, РЕЗУЛТАТА ЩЕ Е ТОРМОЗ НА НАЙ-МАЛКИТЕ И ВЪНШЕН ДЪЛГ ЗА ДЪРЖАВАТА.