Каква военна помощ можем да окажем на Украйна и кой да пази собственото ни небе

С напредването на руската инвазия в Украйна, на дневен ред излязоха два въпроса от военен характер. Първият е с каква военна помощ може да се включи България в общите усилия на западните държави за въоръжаване на Украйна. А вторият: как ще се охранява българското въздушно пространство при положение, че страната ни разчита само на старите съветски МиГ 29, които се поддържат от Русия.

Вторият въпрос всъщност е много по-сериозен, защото дори на 18-та година след влизането в НАТО, въоръжението на Българската армия продължава да зависи от Русия. До месеци ключови звена от въоръжените ни сили може да излязат от строя заради принудителното скъсване с Москва.

Песимистичните прогнози са, че до края на годината България може да остане без бойна авиация, радари и други системи.

Каква военна помощ може да изпрати България?

Решенията относно военната помощ за Украйна се взимат на съюзно ниво в НАТО и ЕС, като правителството е много внимателно в коментарите си по темата. До момента няма официално потвърждение, че България е изпратила военна помощ.

България няма възможност да предостави изтребители МиГ 29 или щурмовиците Су-25, защото НАТО не си позволява подобна подкрепа – поне засега, а и страната ни няма достатъчно летящи машини.

България, обаче, има възможности да окаже много важна помощ и да реагира най-вече със стрелкови боеприпаси за "Калашников" и други, средства за близък бой, боеприпаси за танкове и оръдия, РПГ, евентуално противозенитни реактивни комплекси, коментираха военни експерти пред Мediapool.

Украинската армия познава тези системи, а и те са относително лесни за употреба.

Мунициите и оборудването може да се вземат от армията, след което да се попълват липсите с българско производство.

"Форматите, в които се обсъжда военна помощ за Украйна, са съюзните формати - НАТО и ЕС", коментира военният министър Драгомир Заков във вторник пред БНР.

Кой ще пази въздушното ни пространство?

Преди ден президентът и върховен главнокомандващ Румен Радев поиска да се предприемат "неотложни мерки" за осигуряването на охраната на въздушното ни пространство от български самолети с български екипажи.

Това обаче към момента е много трудно и експерти коментираха пред Mediapool, че е практически невъзможно.

България продължава да разчита само на старите съветски изтребители МиГ 29, за да пази небето си. Поддръжката им обаче минава през Русия и след започването на войната в Украйна не е ясно как ще се осигури ремонта на машините.

Като опции вече отпадат Русия, Украйна и Беларус. Ремонтни дейности на този вид самолети се извършват и в Полша, но поляците разчитат да взимат ремонтни комплекти от Русия, така че животът на нашите МиГ 29 е с все по-ограничени времеви рамки.

Към момента България разполага с 14 машини, от които летят по-малко от половината. Поне според официалната информация, а практиката е неофициалната да е още по-тревожна.

Става все по-ясно, че България трудно може да ги използва до 2030 година, каквито бяха плановете досега.

В същото време заради пандемията производството на поръчаните от САЩ и вече платени изтребители F-16 се бави.

На каква помощ може да разчита България?

Съюзниците, най-вече САЩ, могат да разположат в България повече изтребители F-16 и в тази посока се работи, но проблемът е, че няма подготвени български пилоти, техници и други специалисти по веригата.

Български пилоти вече се обучават за F-16, но са много малко.

Усвояването на нова платформа изисква две години в най-оптимистичния случай.

Така че България няма алтернатива освен да разчита на помощ за Аir Policing от други държави в НАТО. В този смисъл популистки изказвания, че България сама трябва да си охранява небето, са много безотговорни.

И други проблеми

Скъсването на зависимостта на българската армия от Русия бе проспано от няколко правителства и сега това ще струва много скъпо.

Според няколко източника на Mediapool до края на годината България може да остане без бойна авиация, но и без радари.

Това налага да се форсира проектът за закупуването на нови 3D радари, който е на стойност около 300 млн. лева. Проблеми обаче ще има и с всички останали системи, които са свързани с Русия, а те не са малко в армията.