Какво се крие зад плана на Борисов

Какво се крие зад плана на Борисов

Борисов е свикнал да е част от политическия театър. И винаги иска да играе ролята на добрия екшън герой. Напоследък обаче определено влезе в ролята на "лошия", като при това го изобрази доста убедително. От изпълнението му се получи нещо средно между Макбет и Хамлет, поставени на неподправен уличен жаргон. Нашият Макбет заприлича на човек, който има вина, съзнава я и страда заради нея. Към терзанията на съвестта му се прибави и хамлетовска екзистенциална колебливост: да бъде или да не бъде, да подаде оставка или не. Три пъти за последните десетина дни изнася монолози от рода на "to be or not to be". Но резултатът не беше впечатляващ: хората така и не започнаха да му съчувстват.

И ето го най-новия опит на Борисов да се превърне от "лошия" в "добрия" герой: премиерът обяви, че иска да свика Велико народно събрание, което да промени конституцията в следната посока:

  • да се намалят депутатите от 240 на 120;
  • да се създадат два отделни съдебни съвета за съдии и прокурори;
  • да се намалят мандатите на главния прокурор и на председателите на върховните съдилища;
  • да се въведе индивидуална конституционна жалба.

Планът е прост

Борисов изложи тези идеи като реверанс към исканията на протестиращите и на младото поколение. Но зад благородния замисъл прозира всъщност Путинов план: да се промени конституцията така, че един определен човек да остане максимално дълго на власт.

Планът е прост. Първо: с него Борисов печели технологично време. Процедурата за свикване на ВНС трае минимум пет месеца: най-малко два са необходими за обсъждане на предложението за ВНС, а след разпускането на обикновеното НС подготовката за избори ще отнеме около три месеца. Ако ГЕРБ събере 120 гласа за предложение за ВНС в началото на септември, това предложение вероятно ще бъде разгледано чак през ноември или дори декември. А ако се съберат 2/3 мнозинство подкрепа зад предложенията на ГЕРБ, тогава изборите ще са най-вероятно към март. Тоест, и в най-спешен порядък да се действа, правителството на Борисов почти ще изкара мандата си.

Второ и дори по-важно: Борисов иска да прокара смесена избирателна система за ВНС - половината от депутатите да се избират мажоритарно. При спадащия рейтинг на ГЕРБ това е единственият начин управляващата партия да получи електорален бонус, тъй като мажоритарната система изкривява резултата силно в полза на най-голямата партия. Нещо повече: неудобни партии като "Демократична България" по този начин автоматично ще са ощетени, тъй като ще получат по-малко места, отколкото при пропорционална система. Е, има и риск за Борисов, ако в страната се наложи вот "всички срещу ГЕРБ". В такъв случай партията му може и да бъде изметена. Но той явно е готов да поеме този риск.

Най-голямата слабост на плана "ВНС" е, че промените, които Борисов предлага, всъщност не изискват ВНС. За намаляването на депутатите от 240 на 120 е спорно дали изобщо е необходимо ВНС, а за разделянето на ВСС на два отделни съвета е съвсем безспорно, че такава необходимост няма. Не е изключено също така при приемането на промените да се вкарат и размиващи идеи: например реформите да влязат в сила след изтичане на мандата на главния прокурор. Разбира се, крайната дума ще е на самото ВНС, но то все пак е ограничено да се произнася само по въпроси, повдигнати в искането за промяна на конституцията.

Може би най-важното за Борисов е, че планът "ВНС" обещава да измести центъра на обществените дебати. Такива са поне надеждите на премиера. Протестите са антикорупционни: те са за това дали Борисов е взимал определени отплати, дали е казал определени неща, дали има определени имоти и т.н. Вместо отговори на тези въпроси, Борисов предлага конституционни дебати.

Това изместване на фокуса би било възможно само заради част от публиката - представители на интелигенцията, които са се притеснили какво ще стане след Борисов. Едни страдат, че за двата месеца служебно правителство евроатлантическата ориентация на страната може да бъде променена от президента Радев. Други се терзаят от възможна политическа нестабилност по време на криза (все едно че сега сме в политическа стабилност). Истината е обаче, че тези хора просто свикнаха с Борисов и очевидно са готови да продължат да плащат цената на неговите гардеробни скелети и задкулисни договорки.

В този смисъл сме изправени пред парадокс: част от интелигенцията безпричинно се отказва от принципното си задължение да удържа публичните норми в защита на обществения интерес. Тя сякаш предпочита да крепи едно очевидно порочно статукво - просто по навик. Или заради нерешителност и неувереност, че е в състояние да роди нещо по-добро.

Всяка публика си заслужава представлението

В обобщение: театърът, в който Борисов играе "лошия", продължава по две причини. Едната е битова и това са свързаности от различен вид: ГЕРБ-ДПС, ГЕРБ-СИК и неговите производни и т.н. Другата причина е отказът на част от интелигенцията да изпълнява публичните си задължения. Няма държави, в които премиерът толкова дълго да е бил в нормативна безтегловност. Да не се знае дали е казвал определени неща или не е. Дали е вземал определени отплати за 700 милиона пропуснати ползи за държавата или не е. Дали е свързан с определени имоти или не е. И така нататък. Допускането на такава безтегловност е възможно само със съучастието на хора, които имат авторитет да образоват и формират общественото мнение в страната. А това съучастие те могат да рационализират по всякакви начини, включително и с обещания за ВНС и промяна на конституцията.

Всяка публика си заслужава представлението. Но ако поредното младо поколение бъде предадено, като му се обясни, че "иначе не може", или пък като му бъде предложена подмяна - било то и Велика народна подмяна, тогава България не я очаква нищо добро.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари