Какво стана с бившите комунистически страни?

Две са причините, които ни карат да изтръпваме при споменаването на термина комунизъм. Този термин обаче обединява в себе си събития, случили се в продължение на голяма част от 20 век в Източна Европа и в други краища на планетата.

Една от причините е, че обществата в тези държави бяха сериозно засегнати от споменатия феномен. Икономическото разорение, презрението към всичко, което прилича на демокрация и особено положението на изравненост, отричащо всякакво право на самоизява.

Втората причина е, че под този термин се крият два вида комунизъм, много различни помежду си. Ако в съветското пространство властваше производството от азиатски тип, в Централна Европа и на Балканския полуостров се видя отражението от налагането на формули, които носеха в себе си отзвука от предишните режими. В Китай традицията оказа влияние върху развитието на комунизма. С по-голяма или по-малка активност във всички тези страни се очерта модела на противопоставяне на западното географско пространство.

Сценарият на събитията от периода 1989-1991 г. може да се обедини в три категории. Първата се отнася до кризата в СССР, разпокъсан на 15 държави с безкрайни и дълбоки проблеми: слабо развити демокрации, мафия, крехък социален мир. Общото впечатление е, че тези страни затъваха все повече в мизерия през последните 10 години, така че в момента, с Путин или без него, перспективите пред тях са изпълнени с несигурност.

Доста по-благоприятна е панорамата в Централна Европа и на Балканския полуостров, където се срещат и доста развити страни като Чехия, Словакия, Унгария и Полша. Има обаче и по-деликатни страни като България и Румъния. Във всички , независимо напреднали или не, често се срещат проблеми, свързани с натрупването на напрежение сред населението, с високата степен на бедност и идеализацията на предполагаемите предимства, които ЕС би донесъл на тези страни. Съвсем различна е ситуацията в бившите югославски републики, които в миналото бяха обединени под общ федерален скиптър. С изключение на Словения, тези републики носят последствията от насилственото разпадане на голямата държава и от остатъците на етнически национализъм, характерен за политическия елит.

В третата категория се нарежда Китай. Особеният модел на тази страна винаги е бил обект на много дискусии. СССР и Китай бяха много различни, било само заради различното международно положение на едната и на другата държава.

В бъдеще ще се говори все повече за пораженията на комунистическия режим в засегнатите държави. Каквито и да са фактите обаче, много трудно можем да повярваме на тезата, че схемата за края на историята означава, че и комунизма ще изчезне от лицето на планетата. Няма да е никак чудно, ако някой от многобройните проблеми на глобализацията и преди всичко растящата бедност, създадат предпоставки за възраждането на комунизма. Освен това, трябва да припомним, че комунизмът е просто потомък на западната политическа философия.

По БТА

© Copyright Mediapool