Кой ще литне първи: Откритият "Месершмит" от Втората световна война или новият изтребител?

МО не се справи и с поправителния, проектът за купуването на нови военни самолети крие много подводни камъни

Кой ще литне първи: Откритият "Месершмит" от Втората световна война или новият изтребител?

Самолет "Месершмит" от Втората световна война бе открит край Самоков, докато правителството за пореден път рестартира проекта за купуването на нов тип боен самолет. Съвпадението на двете събития резонно влезе във военния фолклор, формулирайки въпрос с повишена трудност: "Кой ще литне по-скоро: "Месершмит"-ът или новият изтребител за ВВС?“

 

Приемането на проекта от правителството бе придружено с вече традиционното през последните повече от 10 години обещание, че има налице политическа воля да бъде избран бързо и безпристрастно новият самолет, който трябва да замени съветските машини МиГ 29.

 

За разлика от предишните опити този път проектът е придружен от реалистична финансова рамка, но пък крие много подводни камъни, които в един или друг момент могат да предпоставят победителя или да доведат до поредния провал.

 

Стари или нови? По-скоро стари.

 

Проектът е разделен на два етапа, в които трябва да бъдат купени общо 16 изтребители – нови или втора ръка. Засега се говори за първия етап, по време на който трябва да бъдат купени най-малко 8 машини за 1.8 млрд. лева с ДДС.

 

Министерството на отбраната вкара проекта в Министерския съвет за втори път. Миналата година парламентът върна стария проект за доработване с мотива, че в него по формални причини се изключва офертата на Португалия и САЩ за втора ръка F-16 заради това, че не се предлагала опция за разсрочено плащане.

 

Още по време на парламентарната проверка експерти предупреждаваха, че в проекта се предлага избор между нови и употребявани самолети, който е много труден.

 

Сега казусът се повтаря, като се искат оферти и за нови, и за стари изтребители. Предварително обаче е ясна огромната разлика в цените, както и че част от потенциалните кандидати не са по българските възможности.


Ключова част от проекта е изрично записаното изискване: "Предвид факта, че придобиването на допълнително количество самолети от същия тип и в същата конфигурация след 6 -7 години ще е съпроводено със значителни трудности и рискове, следва да се използва възможността, в случай, че цената на самолетите и оборудването го позволява, за закупуване на по-голям брой самолети през първия етап в рамките на предварително определената финансова рамка за този етап".

 

Това автоматично навежда на мисълта, че МО ще се насочи към купуването на стари изтребители, тъй като цената им е значително по-ниска и може да позволи купуването на повече изтребители.

 

Проектът предвижда да се поискат предложения от САЩ за новопроизведени бойни самолети F-16 блок 60 (или 70) и F/A–18E/F Super Hornet, както и за употребявани F-16, модернизирани до варианта OFP М6, и втора ръка F/A–18E/F Super Hornet. Ще се искат и оферти от Португалия и САЩ за втора ръка F-16 MLU, а от Израел – за употребявани F-16 C/D.

 

От Франция се очаква предложение за нови и употребявани Dassault Rafale, от Италия – за втора ръка Eurofighter Tranche 1, от Германия за за нов Eurofighter, а от Швеция за нови Gripen C/D.

 

Намерението на МО да иска оферти за нови Super Hornet и Eurofighter е безсмислено, тъй като това са мощни и модерни машини, чиято покупка, а още повече експлоатация и поддръжка, затрудняват далеч по-богати от България страни. Само преди няколко месеца министърът на отбраната Красимир Каракачанов призна, че България няма пари и за самолети Dassault Rafale. Много съмнително е дали е възможна и сделка за нови F 16.



Румен Радев тества изтребител Rafale във Франция

От новите машини най-голям шанс имат изтребителите Gripen на шведската корпорация "SAAB", която е активна в България и следи от дълго време плановете за покупка на нов изтребител. По неофициална информация вероятно "SAAB" може да си позволи да предложи повече от 8 самолета в тази цена.

 

Като фаворит в последните седмици се оформя офертата на Израел. Хърватска договори с Израел покупката на 12 употребявани изтребители Ф-16C/D за около 420 млн. евро и подобна оферта влиза в българските възможности.

 

Вторият етап на проекта – под въпрос

 

Реализирането на втория планиран етап на проекта, в който да бъдат закупени още изтребители до достигането на общата планирана бройка – 16, е много съмнително и това се признава индиректно и от авторите на проекта.

 

Според тях основният риск е липсата на достатъчно пари проектът да се осъществи на един етап. Подобна възможност би осигурила със сигурност и по-добри финансови параметри за България, но от проекта не става ясно дали има анализ, колко средства биха били достатъчни за подобна опция.

 

Освен това не е ясно дали няма да намалеят възможностите за придобиване на самолети от същия тип и конфигурация след 6 - 7 години. Ако пък се стигне до купуването на различни машини, това много ще оскъпи проекта.

 

В същото време със закупуването на само 8 нови изтребители, военната ни авиация няма да успее да се справи със задачите си след свалянето от въоръжение на старите съветски изтребители бъдат. Така и агонията във Военновъздушните сили ще продължи.

 

Според анализите на ВВС, за охраната на въздушното ни пространство, са необходими от 16 до 20 изтребители.

 

Следващите ще платят сметката

 

Основната тежест по изплащането на първия транш самолети ще се падне след 2020 година, когато вероятно ще управлява друго правителство.

 

ГОДИНА 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 ОБЩО
СУМА В МЛН. ЛВ. 100 100 100 260 240 200 100 300 300 100 1800

 

Освен това предполагаемите годишни разходи за интегрирана логистична поддръжка се очаква да бъдат от порядъка на 30-40 млн. лева, които след третата година ще са от бюджета на Министерството на отбраната и не са част от проекта.

 

Финансовата рамка е съгласувана с финансовото министерство и ако бъде одобрена от парламента, ще доближи проекта до успешен край.

 

Въпреки това не се знае какво ще стане с него при промяна на управлението. Лидерът на БСП Корнелия Нинова отсега се обяви срещу харченето на толкова много пари за оръжие. Няма да е прецедент евентуална промяна в параметрите на проекта, в случай, че сделката не бъде сключена от настоящото правителство.

 

Дори и да има сделка обаче, следващите управляващи биха могли да поискат предоговарянето ѝ. Това направи и първото правителство на Бойко Борисов, което отказа част от поръчаните хеликоптери и товарни самолети.

 

Индустриалното сътрудничество – плюс или минус?

 

В проекта като изискване се залага предлагането на програма за индустриално сътрудничество. Основното изискване е потенциалният доставчик да осигури максималното възможно ниво на "независимост при оперирането и поддръжката на самолетите в България".

 

Това ще бъде безспорен плюс, но освен това ще се вземе предвид и предлагането на дългосрочно коопериране с българската индустрия и изграждане на способности в областта на сигурността и отбраната в България.

 

Около включването на подобни програми в проектите обаче има сериозен дебат, тъй като е възможно по един или друг начин те да оскъпят основния продукт или да размият критериите на конкурса.


Ще има ли нови самолети?

 

В крайна сметка обаче основният въпрос около проекта е ще се случи ли той въобще. Според много анализатори и наблюдатели е твърде вероятно и това правителство да не сключи договор за нов тип изтребители, както постъпиха най-малко пет предишни кабинета.

 

В тази посока е и системното и методично осигуряване на милиони левове към Русия за поддръжката на старите съветски и несъвместими с НАТО изтребители МиГ 29.

 

Миналия месец бе одобрена поредната порция за руската корпорация РСК МиГ от 26 млн. лева.

 

На този фон военните са категорични, че модернизация на съветските МиГ-29, която допуска военния министър Красимир Каракачанов, би струвала повече, отколкото купуването на нови самолети.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари