Комисия или агенция – борбата с корупция ще е пак по старому

За приликите и разликите между проектите на ГЕРБ и БСП

Комисия или агенция – борбата с корупция ще е пак по старому

ГЕРБ и БСП са водени през последните месеци от обща цел – да пробутат на обществото идеята, че създаването на нова институция за борба с корупцията по върховете на властта е върховно усилие на политическата воля. С решението на БСП да пише свой законопроект, алтернативен на подготвяния от Министерството на правосъдието, управляващи и опозиция (със спорадични намеси на президента по темата) влязоха в надпревара чий проект е по-антикорупционен и коя партия е по-антикорупционна.

Какви са приликите и разликите между проектите на ГЕРБ и БСП? Какво и как ще се промени, ако бъде одобрен единият или другият модел на антикоруционен орган?

Важните прилики се забелязват с отсъствието си. Двете най-големи партии, както и президентът, осъзнато бягат дори от възможността да се дискутира създаване на независима прокуратура с борба с корупцията по румънски модел, тъй като това би засегнало интересите на главния прокурор Сотир Цацаров. Бяга се и от темата за деполитизация на Висшия съдебен съвет, който назначава съдиите и прокурорите, тъй като това ще засегне интересите на самите партии. От тук следва първият принципен въпрос: какъв точно е смисълът от създаването на нов антикорупционен орган, при положение, че и в момента държавата има няколко такива (без да става дума за всичките антикорупционни стратегии, планове, съвети и пр.)

Още една свръховластена институция

ГЕРБ и БСП си представят структура, която ще проверява/разследва всички корупционни афери на властта. Двете партии предлагат дори вербуването на граждани за целите на тази кауза.

БСП се фокусира върху създаването на разследващ орган, който да разполага със "специални разследващи агенти", създавайки нещо като смесен модел между ДАНС и ГДБОП. Социалистите искат всяко несъответствие между декларираното имущество и реалното положение да се разследва. ГЕРБ обявява, че "разследване" е твърде силна дума и предлага думата "проверка". Партията на Бойко Борисов държи да се "проверяват" само на несъответствия над 20 000 лв.

ГЕРБ и БСП приемат, че антикорупционната институция трябва да приема за сигнал неподписана публикация в медиите. Тук основната разликата между двете партии е, че ГЕРБ е против приемането на анонимни сигнали за корупция от граждани, докато БСП ги допуска.

Извън тези не особено драматични разлики, ГЕРБ и БСП си представят едно и също нещо - нова репресивна държавна структура, която ще ползва тежката артилерия на полицейските правомощия, за да громи корупцията. И двете партии предлагат институцията да се превърне в четвъртия орган в държавата, който да използва специални разузнавателни средства след прокуратурата, МВР и ДАНС. Тя ще може да ползва и всички други способи за оперативно-издирвателна дейност като изземване, белязване, наблюдение, внедряване на агенти, оперативни комбинации и пр.

...И всичко пак стига до Главния

Дори антикорупционните "агенти" да си свършат перфектно работата и да "заковат" корумпирания високопоставен служител, то папката им ще отиде пак в нереформираната прокуратура, функционираща по сталински модел. Прокуратура, която е структурирана да работи според волята на недосегаемия си началник, ще е адресатът на цялото това усилие. Тя ще доработва делото и ще го защитава в съда, защото няма кой друг. И всичко това ще се случва при пълно отсъствие на институционални гаранции, че делото изобщо ще стигне съда, тъй като прокуратурата е безотчетна. А съдът ще е назначен от Висш съдебен съвет, в който половината изборни членове са функция на партиите в парламента.

Критиците на румънския модел биха казали, че гаранции липсват и в северната ни съседка. Това е донякъде е така, но румънският модел със сигурност решава проблема на България с всевластния и безотчетен главен прокурор и отговаря на въпроса кой носи отговорността за провалено корупционно дело. Факт е, че румънският модел обединява усилията на разследващите полицаи и прокуратури под една шапка. Докато в България отговорните институции продължават да се роят.

От тази гледна точка незаобиколим въпрос е какво ще правят занапред антикорупционното спецзвено на Цацаров и ГДБОП. Създаването на новата институция е откровено признание за провала на политическото ръководство на МВР да накара ГДБОП да разследва високите етажи на властта. То е признание и за провала Цацаров, който преди две години формира антикорупционното звено към Софийската градска прокуратура. Тогава целта бе да се отбие натискът за създаване на прокуратура по румънски модел. Същото се случва и сега с инициативата за новия антикорупционен орган.

Каквито и структури да се слеят в новата институция, проблемът с носенето на отговорността не само няма да се реши, а ще се задълбочи. Защото и сега с корупцията се занимават МВР и прокуратурата, които ще продължат да го правят и занапред, защото това е част от конституционните им задължения. Сега към тях ще се присъедини трета институция с подобна цел и право да подслушва. Корупцията вероятно вече трепери.

И така се стига до другия основен въпрос. Кои от сега съществуващите институции да се слеят? ГЕРБ предлага сливане на Комисията за борба с конфликта на интереси, БОРКОР, Комисията за конфискация, отдела на Сметната палата, който се занимава с декларациите на високопоставените служители, отдела в ДАНС, който разследва корупцията по върховете на властта. БСП е против сливането на Комисията за конфликта на интереси и Комисията за конфискация с аргумента, че те работят нещо съвсем различно и нямат място там. За другите три структури има съгласие.

Тежка конюнктура

До тук изглежда, че почти по всички точки ГЕРБ и БСП биха могли да се разберат, без да правят тежки компромиси. Има една тема обаче, по която разминаването е пълно - кой да назначава ръководството на новата институция.

БСП предлага председателят да се назначава от президента, а тримата зам.-шефове да се избират от парламента с квалифицирано мнозинство. ГЕРБ настоява председателят да се избира от парламента, а след като веднъж е избран, той да предложи на Народното събрание останалите четирима членове на ръководството. Аргументът на ГЕРБ е, че България все пак е парламентарна република.

ГЕРБ държи на парламентарен избор, защото може да си осигури парламентарно мнозинство, а БСП държи на президента, защото има президент. Другата "съществена" разлика е, ГЕРБ нарича новия орган "комисия", а БСП – "агенция". Макар че БСП предлага разследващи функции за агенцията, не предвижда в нея да влязат представители на прокуратурата, като ѝ отрежда основно да събира информация и да прави качествени разследвания, които да предава на прокуратурата. Делата ще се гледат в спецсъда.

След разговорите си с различни организации на магистрати и адвокати, социалистите ще имат финална среща с президента Румен Радев по законопроекта, преди окончателно да го утвърдят. Радев активно лансира тези по отношение на бъдещата нова структура, но и до днес не е обявил ясно пред обществото какви точно са идеите му. Той говори за нужда от "нов, единен и независим орган, който да затвори цикъла информация - сигнал - разследване – обвинение", което в разрез с идеите и на ГЕРБ, и на БСП.

Цялото политическо усилие с антикорупционния закон прилича на нарочна стрелба по грешна мишена. Трудно е да си представим, че партиите в настоящия парламент, които са солидарно отговорни за аферата "КТБ" и трайното процъфтяване на модела "КОЙ", ще се прострелят не в крака, а направо в главата, ако създадат закон и механизъм за разнищване на корупцията, в която са се оплели.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?