Местата в университетите намаляват, частният прием остава раздут

Интересите на кандидат-студентите се разминават с приоритетите на държавата

Сн. БГНЕС

Местата в университети ще се свият допълнително и през тази година. Намалението е основно за сметка на специалности, по които има свръх предлагане на специалисти и от няколко години тече процес на свиване на броя на студентите.

"Системата трябва да се научи да работи с по-малко студенти", коментира министърът на образованието Красимир Вълчев.

В същото време се планира увеличение по други направления, в които има или се очертава недостиг на кадри. Проблемът е, че интересите на кандидатите не съвпадат напълно с приоритетите на държавно ниво и по повечето от тях остават незаети места. Тенденцията едва ли ще се промени през предстоящата кандидат-студентска кампания.

Раздут за поредна година е и приемът в частните университети, въпреки че традиционно се запълват половината от определените от правителството бройки. От образователното министерство не предвиждат съкращаване, тъй като за обучението на тези висшисти държавата не дава пари, а студентите носят отговорност за инвестицията си.

Преди месеци образователният министър коментира, че се обмисля таван за бройките в частните университети. Идеята беше обявените свободни места в тях да не надхвърлят с повече от 15% реализирания през предходната година прием. Това обаче явно няма да се случи за новата учебна година.

Приемът в числа

Свободните места за първокурсници, които университетите ще обявят за следващата учебна година, ще са около 53 000. В това число влиза платеното от държавата обучение (37 000 места), бройките в държавните училища, за което не се отпускат субсидии и таксите са по-високи (7728 места), и бройките в частните университети (8200). Намалението спрямо миналата година е с около 4000 бройки, показват числата в проекта на постановление за определяне на приема във висшите училища.

Места има за около 70% от завършващите гимназия през тази година, което означава, че отново почти всеки пожелал и издържал изпитите би могъл да учи за висшист. Още повече, че от образователното министерство очакват отново около половината места в частните университети да останат свободни, а като цяло в държавните да се изпълни около 90% от приема, както и през миналата година.

Отделно може да бъдат приети около 10 000 магистри след бакалавър и докторанти.

"Приемът е голям, но не по-голям от броя на завършващите", обясни образователният министър.

Вълчев припомни, че е нужна промяна в структурата на висшето образование, тъй като в годините на раздуване на приема и откриването на нови специалности и нови университети, основно частни, влизането във висше училище се масовизира, а търсенето стана нерационално - само заради дипломата за висше. "Търси се по-лесното образование, без математика и висшите училища отговориха с предлагане", добави Вълчев.

Приоритетни, но нежелани специалности

Той припомни, че от няколко години се увеличават бройките за първокурсници по специалности, за които има или се очаква голям недостиг на специалисти. Въпреки това се заемат под 90 на сто от местата.

Така тази година държавата не ограничава приема по осем направления - "Химически науки", "Физични науки", "Математика", "Химични технологии", "Материали и материалознание", "Енергетика", "Религия и теология" и "Педагогика на обучението по". За тях се отпускат толкова бройки, колкото университетите пожелаят. Въпреки това търсенето не се увеличава драстично и местата за първокурсници са близки до миналогодишния прием, за "Религия и теология" дори намаляват заради останалите незаети бройки.

Министърът обясни, че възможностите на държавата да насърчава интереса към тези специалности са свързани с определянето на повече свободни места, с по-добро финансиране и с отпускането на стипендии. Очевидно обаче тези стимули се оказват недостатъчни. Като допълнителен бонус се предвижда студентите в тези направления да се освобождават от такси за обучение. Това ще стане възможно с евентуалното приемане на предстоящи промени в Закона за висшето образование. По принцип таксите за тези специалности са сред ниските именно заради слабото търсене.

Все пак има и приоритетни за държавата направления, по които има увеличение на студентите. Това са "Информатика и компютърни науки", "Компютърна и комуникационна техника", "Педагогика" и "Ветеринарна медицина". Не така стоят нещата с "Педагогика на обучението по...", в която се подготвят учители по отделните предмети. Едва през миналата година приемът по тези специалности е достигнал нивата от 2015 г.

Увеличение все пак е регистрирано при някои от определените за приоритетни специалности. За последните три години приемът на студенти по "Педагогика" например е нараснал със 17 на сто. Приетите в първи курс медици са се увеличили с 10%, фармацевтите - с 28 на сто, специалистите по здравни грижи са нараснали с 6.6%. От медицинските специалности намаление има само при денталната медицина - с 10%.

Хранителните технологии също отбелязват ръст на новоприетите студенти с една четвърт спрямо 2015 година.

Още по-малко

На обратния полюс с драстичен спад на местата в първи курс са направленията, за които се смята, че има свръх предлагане на специалисти, но и свръхтърсене от страна на кандидат-студентите. В това число влиза "Икономиката". Приемът по това направление се е свил с 60 на сто за три години. За новата учебна година отпуснатите бройки за първокурсници са със 17% по-малко в сравнение с миналата година или около 4600 нови студенти.

Голям спад отбелязва и направлението "Администрация и управление". Приемът по него за три години е намалял със 73%. За новата учебна година се планира да се свие с още близо една трета и да се приемат 935 нови студенти.

Новите студенти по "Психология"също са с около една пета по-малко от миналата година, а за три години броят им се е свил наполовина. Същото важи и за направлението "политически науки", в което през новата учебна година ще бъдат приети максимум 410 студенти при 900 през учебната 2015/2016 година.

Новите студенти по "Право" от есента ще са максимум 908 при над 1300 преди три години.

Драстичен спад (с над 52%) има по направлението "Обществени комуникации", в което свободните бройки за новата учебна година са 542.

"Болезнено е за отделните висши училища, които обучават студенти по тези направления, но сме длъжни да провеждаме тази политика за намаляване на приема, защото за други сектори и професии обществената загуба от липсата на кадри ще е много по-голяма", коментира Вълчев.

От думите му стана ясно още, че въпреки намаления прием по тези специалности те остават сред предпочитаните от кандидат-студентите и средно 98% от бройките за социални, стопански и правни науки се запълват.

Нулев прием

И тази година в няколко университета е определен нулев прием по дадени специалности. Това са основно направления, които не са традиционни за даденото висше училище, в които има малко студенти, а оценката за качеството на обучението не позволява увеличаване на бройките. Засегнати са 10 висши училища и специалностите по 8 професионални направления.

Сред тях са "Икономика" в Аграрния университет в Пловдив, три направления във Великотърновския университет - "Туризъм", "Политически науки" и "Национална сигурност", както и "Администрация и управление" и "Туризъм" в Лесотехническия университет.

Нови студенти по "Икономика" няма да приемат и Шуменският университет и Университетът по хранителни технологии в Пловдив. Отпада обучението по "Национална сигурност" във висшите училища в Шумен, Велико Търново и Русе. В Софийския университет няма да се учи "Обществено здраве".

Още по темата
Още от България