(М)истерията около българското културно наследство

От близо месец насам сме свидетели на ескалиращата активност в медиите по темата за българското културно наследство – частните колекции, иманярството, нелегалните канали за износ на антики и др. Дори на неизкушените в тази сфера прави впечатление, че напоследък четем, слушаме и гледаме едни и същи лица. Двама-трима колекционери, директор на национален музей, двама археолози. И тъй като дискутираната тема е изключително важна, реших да се включа в дебата. Не само, защото имам какво да кажа като специалист в тази област, но и защото имам своя гражданска позиция. Защото смятам, че когато авторите публикуват дадена информация, трябва да си дават сметка за съпътстващата отговорност. И защото уважението към читателя, слушателя или зрителя се изразява чрез качеството на предлаганата му информация.

Удивляват ме публикациите, в които се твърди, че при обира на Историческия музей във Велико Търново са изчезнали ценности на стойност 14 милиона евро. Че началната цена на тракийски шлем, предложен на аукцион в САЩ, е 500 000 долара. Или че най-скъпо се продава въоръжението от древността, като в него се включват върховете на копия. Удивляват ме, защото не посочват:

- Как е определена стойността на изчезналото от Великотърновския музей, след като по-голямата част от него нито фигурира на снимка, нито някога е било оценявано;

- Какъв е този тракийски шлем, оценен на половин милион долара? Дори един бегъл преглед на тръжните цени по света през последните десет години показва, че и да е имало шлемове, оценени над 100 000 долара, рядко някой ги е купувал. Обичайните цени за подобен род ценности, обикновено бронзови, са няколко пъти по-ниски.

Що се отнася до върховете на копия, по принцип те не се предлагат на големите търгове, тъй като са едни от най-масово откриваните антични предмети не само у нас, но и при археологически разкопки в цяла Европа.

Не разбирам защо се публикува неточна и непълна информация. Всеки, който желае да научи нещо повече по въпроса, може да го направи от извора: каталозите на редица аукционни къщи са в Интернет пространството, други могат да бъдат свободно закупени.

Единственото, което вероятно постигат подобни публикации, е засилването на интереса на иманярите, които често са цитирани като източник на информация, при това достоверен. Абсолютно необосновано дори иманярската терминология, обяснимо отсъстваща от речниковия запас на повечето българи, навлиза в дебата:  цитира се, че се изкупуват прясно открити иманета в малки и голeми гърнета “първа проверка” и “втора проверка”, че по родните полета работят неуморни “бригадири” и техните копачи, че има едва ли не цяла гилдия дилъри, йерархично подредени по-строго и от масонските ложи.

А твърденията, че по четири канала се изнасят археологически предмети от България, както и че в Ню Йорк живеят четирима големи български дилъри, навсякъде по света биха възбудили силно професионалния интерес на полиция, прокуратура и следствие. Освен това всеки що-годе мислещ читател би се запитал: щом експертите от МВР са толкова добре информирани, защо досега не са предприети мерки за пресичане на тези канали и задържане на участниците в тях?

По подобен начин се третира и темата за частните колекции. Споменават се само 4-5 имена, а никой не говори и не пише за стотиците колекции в цялата страна, събирани от най-обикновени граждани, често в продължение на повече от две поколения. И ако учените вземат думата, много от тях биха признали, че за своите изследвания многократно са ползвали тези сбирки, особено в областта на нумизматиката, като източник на ценна информация. Такава е и световната практика. Която също е рядко споменавана в средствата за масова информация, въпреки направените напоследък сериозни проучвания на европейското законодателство в сферата на културното наследство. Други странно подминавани теми са нарастващото производство на копия и фалшификати на антични оригинали в България, както и социалните и етническите аспекти на иманярството в страната.

Изглежда основното, което се търси от авторите в популярните печатни издания, е клюката, интригата. Непредубеденият читател остава с впечатлението, че всеки втори българин е експерт по проблемите на културното наследство, запознат с тайните на аукционите и музейното дело. И се пита защо все още не е започнал да копае и той някъде из земята българска или да регистрира аукцион в Ню Йорк..

А ако оставим емоциите настрана и се обърнем към прагматизма, ето някои теми за дискусии по същество:

- Как да бъде управлявано занапред българското културно наследство;

- Как да се регламентира едно действено публично-частно партньорство в тази сфера;

- Кой и в какъв срок да регистрира сега съществуващите музейни и частни колекции;

- Как да се регламентира създаването на легален вътрешен пазар и неговото ефективно функциониране;

- По какви критерии и от кого да се извършва експертно-оценителната дейност, необходима както на музеи и други обществени институции, така и на множество граждани.

За да покажем на Европа и света, че освен да търгуваме с всичко ценно у нас, можем и да го опазваме и използваме, както подобава на една цивилизована страна в 21 век.

Валентина Григорова-Генчева е началник отдел “Злато и нумизматика” в Първа инвестиционна банка. Дипломирана като специалист по стара и средновековна история в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Доктор на историческите науки от Фрибургския университет, Швейцария. Бивш заместник-ръководител на археологическите разкопки на Френския археологически институт в Аргос, Гърция. Член на Международната асоциация на професионалните нумизмати. Автор на публикации по нумизматика, археология и история на медицината.

Споделяне
Още по темата
Още от България