Много хора се питат може ли невинни да имат досиета на ДС сътрудници

Господин Борисов, има решение (http://constcourt.bg) на Конституционния съд от 1997 година, което се отнася до предишния закон за разкриване на принадлежност на българските граждани към ДС и което не разрешава обявяването на хора за сътрудници на ДС само по наличието на картон в картотеката или данни в регистрационния дневник, ако няма доказателства за извършена дейност. Това решение важи ли за сегашния закон?

Не, не важи.

Т.е. по сегашния закон вие имате право да обявите принадлежност към ДС на лица, за които няма сигурни данни за извършена от тях дейност в услуга на ДС? Например, не са открити собственоръчно писани от тях сведения, доноси или други безспорни доказателства?

Да, така е. Новият закон значително улеснява работата на комисията и всички го оценяват като по-гъвкав и създаден така, че дава възможност по най-различни белези да се съди дали дадена личност е принадлежала към тези структури или не. Изброявам какво включва обикновено една проверка:

- има регистрационни дневници – в тях са нанесени стриктно данните за дадено лице

- има специализирани картони, т. нар. “картончета”, върху които се нанася движението на личността като сътрудник и времето, през което тя е била сътрудник

- има и протоколи. Понеже откриваме, че много документи са унищожавани масово, било през 1990 година със заповедта на министъра, било в други регламентирани или нерегламентирани моменти, но там, където е било регламентирано, поне остават протоколи за мотивите за унищожаването на делата.

От органите, с които си сътрудничим според този закон, наред с наличните документи пристига и едно придружително писмо, в което лицата са назовани с техните агентурни имена. Например: “има протокол за унищожаване на еди-кое си дело, но лицето Хикс Игрек Зет е по нашите регистри агент еди-кой си”... и ние, когато се произнасяме, имаме основания или да кажем за дадено лице, че то е сътрудничило, или пък че нямаме достатъчно данни, но лицето фигурира в регистрите. Това го уточняваме като изброяваме наличните документи и накрая пишем “липсват други данни по член 25, т. 3”

Значи по този закон може да обявите и хора, за които няма категорични данни, тоест не сте виждали резултатите от тяхната дейност – например писани от тях сведения, а разполагате само с данни за тяхно картотекиране в системата или евентуално и протоколи за унищожени дела?

Можем, да. Имаме право, защото законът предполага, че това, че те присъстват в регистрите, е достатъчно основание за наличие на дейност, това са следите, които са останали от тази дейност.

Да, но в това решение на КС се казва, че от представените по делото инструкции и заповеди на бившата ДС се вижда че, цитирам:

“Картотекирани и регистрирани са били не само действащите сътрудници, но и лица, подготвяни за вербовка, както и лица, чиято вербовка не се е състояла (чл. 50 от Инструкцията за оперативния отчет на ДС-1-20 (20.I.1978 г.)”. И още: “Картотекирани и регистрирани остават и сътрудниците, които са изключени поради предателство към органите на бившата Държавна сигурност, за нечестно сътрудничество или отказ от сътрудничество. Очевидно всички тези лица не могат да бъдат еднозначно определени като лица, "доставяли информация" по смисъла на сътрудничеството.” Как ще коментирате това? Възможно ли е да има регистрирани в картотеките лица, които са отказали сътрудничество или пък само са били подготвяни за вербуване, но това по някаква причини се е осуетило?

Възможно е да има и такива случаи, за които се споменава в това решение на КС, но те са твърде малко, защото, ако се проследят инструкциите, има и обратни случаи – например, в Първо главно управление са прикривани действащи вече агенти в “дела за разработка”. По този начин са ги прикривали от другите служби – уж, че вербуването още не е осъществено. Имало е и такава практика. И в този смисъл, играта на службите е наистина много тънка, когато са искали да прикриват сериозния си агентурен апарат.

Вие твърдите, че ако има такива случаи, заведени в регистрите, но несъстояли се или провалени опити за вербуване, те са много малко. Но в решението на КС се твърди, че “броят на такива случаи едва ли е малък, като се има предвид, че оперативните служители са се стараели да отчитат повече "картотекирани” сътрудници", тъй като това е било основен показател за тяхната дейност”.

Възможно е да има и различни голи самоинициативи, когато е трудно да се установи състояло ли се е или не действително завербуване. От друга страна пък в някои инструкции изрично е казано, че движението на агентите е строго следено от началника на оперативния работник – сиреч, ако оперативният работник докладва дадено лице, трябва при извършването на самото агентурно привличане да присъства и неговият началник и обикновено това е подробно описано в протокола - присъства и капитан еди-кой си, той зададе тези въпроси, говорихме еди-какво си..

А възможен ли е следният случай, който ми бе препредаден. Един човек в продължение на 15 или 20 години отказва сътрудничество. Опитват се да го склонят да сътрудничи срещу възможността да го пуснат в чужбина и да се види със свои близки – “невъзвращенци”, както ги наричаха тогава. През всичките тези години, мине, не мине време, на него му предлагат възможността да замине срещу обещание за сътрудничество. Той отказва, сменят се различни агенти, препредават си го един на друг, по всяка вероятност цялата тази дейност е регистрирана, отчетени са и евентуални разходи по нея. Човекът, макар, че не е герой, все пак устоява на натиска и отказва. Възможно ли е днес неговата морална победа да се превърне в позор, ако името му изскочи в регистрите, защото в продължение на години тези оперативни работници са се опитвали да го накарат да склони да им сътрудничи?

Аз допускам, че е имало такива случаи, но едва ли с такава продължителност на опит за приобщаване. Службите имат различни подходи, които са основани на предварително проучване на лицето, което готвят за вербовка, на неговото минало, настояще, поведение, за неговите слаби и силни страни, евентуално извършени от него грешки в миналото или на базата на това, че са установили какви желания или амбиции има. Например, вие работите във външнотърговска организация и идва човек, който ви се представя, че е от външното министерство, казва че иска да говори с вас по работа, да речем, във връзка с някакъв детайл и накрая на разговора ви казва: „Виждам, че владеете добре материята, бихте ли оказвали сътрудничество на нашите служби, да речем, от научно-техническото разузнаване?”

Има хора, които веднага се огъват, има хора, които искат да си помислят, има разни случаи, но ако човек е с нагласа да пътува в чужбина или да расте в кариерата си, почти никога не отказва. Аз не знам те какво си мислят, когато поемат такъв ангажимент, но е факт, че малцина са тези, които отказват. И в някои случаи след поредица от срещи и опити офицерът от ДС докладва, че лицето е непригодно, не може да бъде използвано. През това време си се отчитат разходи - примерно, разписки, че бил черпил някого си с кафе и т.н.

Понякога лицето привидно се съгласява, но хитрува и те го засичат, че не дава точна информация, защото го проверяват по няколко линии и го следят. Например, в началото те обикновено му прикрепват друг агент, който да следи за лоялността му и се връща като обратна връзка дали лицето действително предава надеждна информация. Но такава дълга периодика аз не съм срещал в моята скромна досега практика. Възможно е за 10-20 години да има 4-5 опита, но то е било с видими прекъсвания.

Изглежда, тази дейност се е реактивирала, когато този човек е подавал молба за паспорт, за да отиде да види семейството си. Но през всичките тези години той отказва сътрудничество и възможно ли е сега, например, да се окаже, че му е било водено дело с поредица от оперативни работници, които са отчитали някакви разходи и името на този човек да излезе в регистрите?

Има и такива възможности. Аз също не очаквах такава пъстрота в тази огромна тоталитарна машина. Невероятни са възможностите, интерпретациите, количеството разработвани хора, може да има и такива случаи, нищо не е за изключване. Но когато се разгледат внимателно документите, тогава по различни белези се открива дали е имало или е нямало действителна дейност на такова лице или е било само опит за вербуване.

Има и случаи, когато човек привидно се съгласява, но мълчи, не дава сведения, не идва на срещите или казва, че няма време, или пък си измисля други предлози и службите се връщат към него посредством друг оперативен работник и това може да става неколкократно, да кажем поради неговата перспективност. Има всякакви случаи, така че не изключвам и случаи като този, който ми описахте.

А как е възможно хората, чието име изскочи в регистрите, но са убедени, че никога не са предавали никакви (нито устни, нито писмени) сведения и не са сътрудничили, да защитят доброто си име?

Много граждани си задават тези въпроси. На практика никой не може да оспори документите, ако той е влязъл в даден регистър. Ако си включен в регистър и са унищожени документите, в които, например, има данни, че службите по някакви причини са се отказали да те завербуват, няма как да го докажеш. Но смятам, че законът, това е мое лично мнение, е добър, защото дава възможност най-после да се сложи край на безкрайното вадене на малки порции на разни досиета и да се приключи с тоя безкраен тормоз и създаване на неспокойствие в обществото. Имали сме много дискусии на тази тема и аз лично съм съветвал тези хора, за които няма други данни, освен в регистрите, че винаги биха могли в публичното пространство да обявят и своето становище. Това е единствената възможност морално да получат ...

Колко души ще им повярват? И съмнението остава.

Но пък от друга страна и обратното не е убедително, защото има една огромна част от българското общество, която е съществувала в регистрите и е служила на ДС. Тогава къде е истината?

Допускам, че по-голямата част от хората, които са регистрирани в тези картотеки и дневници, действително са сътрудничили по един или друг начин. Но ако една много малка част, дори да има стотина души, дори да са, ако щете и само 10 -15 човека, които не са сътрудничили, смятате ли, че е оправдано в името на това да бъде осветена по-голямата част - на действителните негодници, да бъдат стъпкани в калта имената на стотината или дори на десетината невинни?

Не е оправдано, но вие знаете, че отварянето на тия архиви е един от големите нерешени проблеми. След време ще излезе и истината защо не е бил решаван толкова дълги години. Но нерешаването му в продължение на толкова години създава едно безкрайно неспокойствие в нашето общество.

И, може би, сега това е един от последните влакове, които хващаме, за да се изчисти това минало, да се отвори най-после този архив, да се види какво има в него...Виждате, че законът няма никакви лустрационни текстове, никой не е пратен на съд, никой не е преследван. Ако сте забелязали, ние обявяваме един човек за сътрудник на ДС, те след 3-4 дни го правят министър или заместник-министър.

Виждате ли огромната разлика? Моралното осъждане ще засегне единствено хора с морал, а не лишени от такъв. Лично аз хиляда пъти предпочитам на десетки негодници да не им бъдат обявени имената, отколкото да бъде обвинен несправедливо дори един-единствен невинен човек.

Не мога да не се съглася. Явно е, че при изпълнението на този закон ще има и ощетени хора. Не мога да не се съглася с вас. Но каква е алтернативата? Имаше предложения да не ги отваряме тия архиви, да ги унищожим... Ако трябва да изгорим архива, който съдържа 50-годишна история, за да се запазят десетина чисти имена от опетняване...

Архивите трябва да се отворят и дума не може да става за унищожаването им - това е престъпление. Архивът трябва да е достъпен за изследователи, той съдържа не само доноси, а и много нормативни документи, от които на българското общество ще му станат ясни много неща – например за каква и чия “сигурност” е работила бившата Държавна сигурност. Аз имах предвид, че този закон все пак допуска възможността хора, които случайно са попаднали в тези регистри, да бъдат окепазени, без да имат право да се защитят. И си задавам въпроса: не е ли е по-редно да се обявяват само хората, за които няма съмнения, че са извършвали дейност в услуга на ДС? И дори да се публикуват всички документи по делото им, да се качат на интернет и да са достъпни и за изследователска работа. А за хората, за които няма безспорни доказателства, не трябва да се бърза с осветяването им, докато не излязат такива доказателства.

Абсолютно съм съгласен. Ние изпълняваме закона, какъвто е, но той може да бъде подобрен и ако общественото мнение наложи на законодателя да внесе допълнителни разпоредби, ние ще се съобразим с това. Защото досега предишните закони даваха и много лостове за манипулация и укриване на истината, знаете, че това е четвъртата поред комисия...

Помня че първата комисия на Тамбуев не получи сведение от МВР за Жан Виденов, че е бил сътрудник на ДС, а обяви за агенти старите земеделци, минали през лагерите, защото са подписали някакви декларации.

Законът беше такъв, че позволяваше различни манипулации, не са виновни членовете на комисиите за това, но законът им е давал възможност да предпочетат, да прецизират, да замълчат, докато ние сме само един инструмент на законодателя... И ние също ще носим едно клеймо, ако нещо не е както трябва.

И на нас не ни е много приятно да посочваме кой е сътрудничил на ДС, особено без да знаем в какви условия е бил поставен, за да стане такъв. Като мине време и приключим работата, с нас много хора няма да искат да разговарят, защото това, с което се занимаваме, е неприятно за мнозина. Но пък нашата работа дава възможност да се добие представа как е работила тази тоталитарна машина, как е държала в покорство обществото, да се види структурата ѝ.

Вие все още не разполагате с архива, защото нямате сграда. Тоест вие все още не можете да гарантирате, че когато поискате сведения за дадено лице, на вас спецслужбите ви дават абсолютно всички папки и документи. Така ли е?

Да. И сме предвидили, че когато успеем да вземем архива при нас, което сигурно ще стане след необходимите ремонтни дейности... (знаете, че току-що получихме сграда, но ще отнеме време преди да се настаним там). Сигурно в края на годината или началото на следващата вече ще можем да вземем архива и тогава ще направим отново преглед на всички документи и ако има други данни, всичко ще бъде изнесено. Ще се постараем максимално този архив да бъде достъпен в най-голяма степен. Решили сме, че каквото и да ни струва, ще се преборим за това архиво-хранилището да е подходящо и да има необходимите условия за изследване на архива.