Най-оспорваното от Изборния кодекс остава с леки трикове за туширане на недоволство

Управляващите вкарват президента в казус да решава дали избори и референдум да са в един ден

#ИскамДаГласувам, #стигатрИКове

Четирите партии от управляващото мнозинство се договориха да прекроят някои от най-оспорваните промени в Изборния кодекс, предизвикали гражданско недоволство и протести. Ограничението българите в чужбина да могат да гласуват само в посолствата и консулствата ще може да бъде разхлабено. Специален избирателен район "Чужбина" обаче няма да се създава. В опит да се спасят от критиките от популярния шоумен Слави Трифонов, управляващите предприеха "хитроумния" трик да прехвърлят на президента решението за насрочване на избори и референдум в един и същи ден, докато в самия Изборен кодекс няма да има изричен текст по въпроса.

От разпространената по-късно стенограма на разговорите става ясно, че президентът най-вероятно ще наложи вето върху текстове, ограничаващи гласуването на българите зад граница и на провеждането на референдуми и избори в един ден. Дилемата на премиера е дали, при евентуалната ревизия на тези текстове от парламента да не излезе, че го е страх от Слави Трифонов или че ГЕРБ са се поддали на натиска на "умните и красивите" (т.е. протестиращите).

Лидерите на четирите подкрепящи правителството формации съгласуваха "отстъпките" на среща във вторник с участието на премиера Бойко Борисов, който още преди ден даде сигнал за отстъпление от приети и предстоящи за приемане промени. Борисов прехвърли на Патриотичния фронт (ПФ) отговорността за поправки в закона, подкрепени от ГЕРБ, оправдавайки се с нуждата от стабилност на управляващата коалиция.

В срещата не участва партия ДСБ, която е в опозиция на правителството, но останалите им колеги от Реформаторския блок (РБ) подкрепиха договорените корекции. Премиерът напусна срещата без каквито и да е коментари.

Задължителното гласуване остава. Една от най-скандалните поправки, според която онези, които не са упражнили вмененото им като задължение право, ще бъдат заличавани от избирателните списъци, също се запазва, но с корекцията, че това ще се случва едва след второто неучастие на избори, а не след първото.

На срещата е обсъдено и как да бъдат зачитани гласовете на тези, които решат в бюлетината да подчертаят квадратчето "Не подкрепям никого”. Те ще бъдат отбелязвани като действителни, но тези гласове няма да влизат в базата, която ще се използва, за да се формира 4-процентовата бариера за влизане в парламента, което би ударило по-малките партии. Този текст от закона, критикуван най-вече за това, че бетонира ГЕРБ, ДПС и БСП, все е още не е обсъждан и окончателно приет в пленарната зала.

Лидерите на партиите от мнозинството се разбраха гласуването в чужбина да бъде в консулствата и посолствата. Т.е. текстът, предизвикал най-голямо напрежение, остава, но с предложената от Реформаторите корекция в една държава да могат да се откриват до 50 секции, а не да се гласува само в дипломатическите и консулските представителства. В преходните разпоредби на закона ще се запише, че се допускат изключения.

Предизборната кампанията няма да бъде съкратена до 21 дена, а ще си остане 30. Следващата "отстъпка" е, че социологическите проучвания по време на кампанията няма да бъдат забранявани (както обясни Борисов, на него лично не му пречели, защото не ги четял).

Няма да бъдат забранявани и местните коалиции за местни избори, но пък тези няма да могат да се кръщават с някакви свои имена, а ще се изписват названията на участващите в тях формации.

"Всичко, свързано с местна коалиция – ще се даде възможност да се регистрира местна коалиция, като се изброяват партиите и формациите, които подкрепят и формират тази местна коалиция, без да се изписва наименованието, както досега беше практика – като "Местна коалиция за бъдещето на Несебър". Това е формата и начинът да знаем кои са партиите, които подкрепят и формират тази местна коалиция, за да ограничим възможността на тези корпоративни и икономически коалиции, които се създават", обясни шефът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, представяйки "текстове, по които намираме общ консенсус."

Една от постигнатите договорености обаче създава рискове от объркване на процедурите при насрочване на изборите. Миналата седмица парламентът гласува да отпадне задължението за едновременно провеждане на национални избори и референдум, ако такива се падат в една и съща година. Това означава, че референдумът на "Шоуто на Слави" няма е заедно с президентските избори наесен, а най-вероятно ще бъде насрочен за лятото, когато хората са във ваканция.

Както обясни Цветан Цветанов, партиите са застанали зад идеята решението дали референдум и национален вот да са "2 в 1", да се взима от президента: "От компетенцията на президентската институция ще бъде дали референдумите да съвпадат с националните избори. Регламентът ще бъде уреден в преходните и заключителни разпоредби на Изборния кодекс."

Новият регламент обаче практически не може да бъде изпълнен, тъй като държавният глава не може да насрочва избори за президент – това прави НС. Така депутатите влизат в странен казус за допитването, инициирано от "Шоуто на Слави", и президентските избори тази есен.

Ако текстът бъде приет и в пленарна зала, Росен Плевнелиев ще трябва да реши дали референдумът да се проведе с изборите за президент, които пък трябва да насрочи парламентът.

Потърсени за коментар, депутати от ГЕРБ отказаха да разяснят как точно ще приведат този текст в действие.

Друга "отстъпка" към българите в чужбина е свързана с електронното гласуване. Ако бъдат намерени технически възможности, в изборния закон ще бъде записано, че експерименталното машинно гласуване ще бъде в минимум 500 секции. В действащия кодекс е в до 500 секции, обясни "нюанса" Цветан Цветанов. Ще се търси и вариант за машинно броене на бюлетините.

Въвеждането на електронния вот е по-дълъг процес, уточни съпредседателят на РБ Найден Зеленогорски. Преди седмица той заедно с колегата си Радан Кънев, лидер на ДСБ, се обявиха единно срещу прокарани от ГЕРБ промени в Изборния кодекс, които не отговорят на програмната декларация за съвместно управление. Зеленогорски обясни надълго и нашироко възраженията си срещу задължителното гласуване. Очевидно обаче съгласуването на позициите между четирите управляващи партии с Борисов ще даде алиби на депутатите от РБ, които са лоялни на правителството, да не създават повече проблеми.

#ИскамДаГласувам, #стигатрИКове

Междувременно в социалната мрежа "Фейсбук" се организира протест срещу приетите промени в Изборния кодекс. Той е насрочен за 18.30 часа пред парламента. Според организаторите единствената дума за поправките е арогантност - "правят гласуването задължително, отхвърлят район "Чужбина", слагат тежки бариери пред гласуването на сънародниците ни зад граница, забраняват провеждането на избори и референдуми заедно, бранят статуквото, анонсираха, че ще "опраскат" електронното гласуване чрез прибързаното му въвеждане и вероятен дирижиран провал още през тази година.

"#ИскамДаГласувам, #стигатрИКове. Припомняме на депутатите, че суверенът ги е изпратил там, където са сега, и всеки опит технически да орежат правомощията му няма да остане без последици", предупреждават организаторите на протеста.

Споделяне
Още по темата
Още от България