"Нито един не е признал доброволно, че е бил информатор"

Съдбите на жертвите и доносниците на Държавна сигурност често са свързани в продължение на десетилетия. Болезнените разкрития около нобеловата лауреатка Херта Мюлер сочат още, че доносниците нерядко сами са и жертви, припомня Дойче Веле и разказва историята на един такъв доносник.

В романа си "Atemschaukel" носителката на Нобеловата награда за литература Херта Мюлер описва съдбата на хиляди румънци от германски произход, депортирани в съветските трудови лагери след януари 1945 година. Главен герой е нейният съратник и писател Оскар Пастиор. Херта Мюлер пише романа заедно с него, а след смъртта му през 2006 година довършва произведението сама. Сега се оказа, че Пастиор е бил сътрудник на Секуритате.

Директорът на института за германска култура и южноевропейска история към Мюнхенския университет Щефан Зинерт е открил писмената декларация, с която младият тогава Оскар Пастиор се задължавал да сътрудничи на Секуритате под псевдонима Щайн Ото. Щефан Зинерт обаче не спира дотук. Той проучва и разкрива и това как се е стигнало до тази декларация.

Едно донесение за седем години

Оскар Пастиор попада в полезрението на Секуритате по време на престоя си в затвора заради писани от него антисъветски стихове. На 8 юни 1961 година той е бил принуден да подпише декларация за сътрудничество. Зинерт твърди, че Оскар Пастиор е дал сведения за едно единствено лице. Въпреки това, през всичките изминали години Оскар Пастиор не направил нито веднъж опит сам да прекрати дейността си на доброволен сътрудник на Секуритате, за да се освободи от огромното душевно бреме.

Описват Пастиор като фин и ненатраплив човек и като "живото олицетворение на хуманизма". Така го нарече "Франкфуртер Рундшау" по повод смъртта му преди 4 години. Това се случи по време на Франкфуртския панаир на книгата през 2006, а три седмици по-късно му бе присъдена най-голямата литературна немскоезична награда "Бюхнер".

За хората, които познаваха Оскар Пастиор, това сякаш не бе изненада - той си отиде от този свят също така тихо и незабелязано, както беше живял - преди да доживее награди и почести.

Досието на Оскар Пастиор показва вездесъщата мрежа на Секуритате, от която никой не може да се измъкне. Според наличните данни обаче Оскар Пастиор е предал информации само веднъж и то за един-единствен човек. Затова пък винаги се опитвал да не вреди на другите. Но Пастиор сякаш не прави и опит да се откъсне от Секуритате или да ѝ се опълчи активно. Сподвижници на Пастиор смятат, че писателят е бил притиснат от Секуритате поради страха му да не стане публично достояние неговата хомосексуална ориентация и да не бъде подложен на унижения заради това. Страхът на хомосексуалния мъж, както и страхът от нов затвор, са направили от Пастиор идеалната жертва за изнудване от страна на службите.

Службите винаги намират "слабото място"

Обвързването на Пастиор с репресивния апарат на комунистическа Румъния е класически случай за виновния без вина герой. Той поставя въпроса колко време е необходимо на една страна, на една нация, за да преодолее спомена за диктатурата.

В същия дух се изказа и носителката на Нобелова награда за литература Херта Мюлер, която на страниците на румънския вестник "Романя либера" за пореден път разкритикува връзките на много писатели с бившата тайна служба Секуритате.

"Нито един не е признал доброволно, че е бил информатор на Секуритате", казва Херта Мюлер.

През изминалите години имаше много разкрития за автори от кръга на опозиционната писателска група Банат, които са били информатори на Секуритате. Най-фрапантният случай е този с поета Вернер Зьолнер, който по време на конференция в Мюнхен през 2009 година официално оповести, че е бил сътрудник на Секуритате. Докъде точно се е простирало сътрудничеството на Пастиор с тайните служби засега не може точно да се установи...