"Политико": Кристалина Георгиева пасва за генерален секретар на ООН

Авторитетното американско издание "Политико" представя в сряда интервю от Вашингтон със заместник-председателя на Европейската комисия Кристалина Георгиева, в което разглежда възможността тя да оглави ООН.

Икономист по образование, Кристалина Георгиева притежава качества, с които да докаже защо жена скоро би могла да оглави ООН – институция със 70-годишна история, която е имала 8 мъже на поста генерален секретар, отбелязва "Политико".

Жените са малко над 50 процента от населението на планетата, така че рано или късно това ще се случи, казва Георгиева, която е еврокомисар по бюджета и човешките ресурси, пред изданието във вторник.

За 62-годишната българска обаче това може би е повече от теоретичен въпрос, отбелязва "Политико".

Мандатът на Бан Ки-мун изтича в края на 2016 г. и мнозина се надяват на раздвижване в ООН, а името на Кристалина Георгиева се споменава като възможен негов наследник. Особено тази седмица, когато тя се среща във Вашингтон и Ню Йорк с ръководители на тинк-танкове и високопоставени международни представители, с които говори за бежанската криза и системата за хуманитарна помощ.

Извън опита ѝ като бивш вицепрезидент на Световната банка и втори мандат еврокомисар – и репутацията ѝ на уважаван администратор – тя също така пасва на друго условие: изборът на генерален секретар традиционно става чрез ротация на различните региони в света и според наблюдатели сега е ред на Източна Европа.

Освен това наблюдатели и лобистки групи, които настояват да се избере жена начело на ООН, посочват Кристалина Георгиева като една от кандидатурите, обсъждани за този пост.

Запитана директно дали ще се кандидатира, тя възразява през смях: "Споменаването на името ми е голяма чест за мен, но аз имам работа, която отнема цялото ми внимание и я върша. Моята философия в живота винаги е била да върша работата, която ми е възложена".

Дори и да се кандидатира, Георгиева не е сигурен фаворит. Вече има друга българска, обсъждана като номинация на страната за генерален секретар на ООН и съвсем не е ясно дали регионалната политика, включително настроението на Русия, ще работят в полза на Георгиева, отбелязва "Политико". И допълва, че тя може да се докаже като силен кандидат, като се има предвид опитът ѝ в управлението на ключови части от системата на ЕК, според експерти в ООН.

"Мисля, че да си член на ЕК е изцяло политическа работа", казва Едуард Мортимър, който бе директор на комуникациите на бившия генерален секретар на ООН Кофи Анан. "Това означава, че тя има достатъчно голям опит в международната система и е трябвало да отстоява позициите си в рамките на комисията при разясняването и прилагането на европейската политика към други части на света."

Георгиева в момента е във Вашингтон за срещата на групата ООН за хуманитарно финансиране, чийто съпредседател е заедно с Султан Назрин Шах от Малайзия.

Кристалина Георгиева също така трябва да накара американските официални представители да разберат, че Европа е изправена пред наплив от бежанци от Близкия Изток и Северна Африка, точно в момент на финансова криза.

Но нейната работа в групата на ООН и предложенията ѝ се възприемат като ударна реч на кандидат, който иска да поеме институция, за която мнозина смятат, че е превзета от корупция и неефективност.

Кристалина Георгиева иска не просто по-голяма координация, а по-голямо сътрудничество между международните агенции, донори и национални правителства, и се оплаква от "конкурентна неефективност". Тя също така казва, че международните организации трябва да професионализират и стандартизират своите счетоводни и одиторски механизми.

"Донорите ча част от проблема. Донорите финансират тази конкуретна неефективност", казва тя и допълва: Донорите трябва да опростят и обобщят своите изисквания, да предоставят дългосрочно финансиране за дългосрочни кризи и да намалят целевото финансиране.

Георгиева казва, че най-голямата промяна трябва да е свиването на разликата между хуманитарната помощ и помощта за развитие.

Най-важната препоръка, която ще направим, е за връзката между хуманитарната помощ и помощта за развитие, допълва тя. Това пространство трябва да се трансформира, казва българският еврокомисар.

"Политико" разказва, че Кристалина Георгиева е станала еврокомисар през 2010 г. по стечение на обстоятелствата, след като първата българска кандидатура на Румяна Желева се е провалила при изслушването в Европейския парламент и са се чули обвинения за корупция по неин адрес. Портфолиото на комисар по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакция при кризи е било считано от мнозина като непрестижно и просто като начин ЕК да изпълни задължението си да даде на всяка страна членка някакъв ресор.

Кристалина Георгиева обаче преоткри тази позиция и бе смятана за една от звездите в Еврокомисията, оглавявана от Жозе Манеул Барозу, споделят източници от Брюксел.

"Тя наистина сграбчи работата и спечели признание. Хората, които се занимават с хуманитарни операции, се възхищават от нейната ангажираност да помага на страдащите. Тя беше много умела в намирането на пари в периода на финансовата криза, когато хуманитарните фондове пресъхнаха", коментира Ричард Гоун от Европейския съвет за външна политика.

Няма абсолютно никакво съмнение, че тя би могла да ръководи ООН организационно и именно това е необходимо, като се има предвид, че хуманитарната система е толкова претоварена, казва Гоун. Според него Кристалина Георгиева има харизма, но все още е разглеждана като технократ.

През 2014 г. Кристалина Георгиева стана зам.-председател на ЕК по бюджета и човешките ресурси в момент, когато бюджетът на ЕС достигна нови висини – 159 млрд. долара. Само месеци след като пое работата, тя беше в състояние да договори нарастване на бюджета за 2014 г. с няколко милиарда и беше честен посредник в процеса, твърдят започнати.

Според слуховете в ООН, репутацията на Георгиева като компетентен и здравоработещ човек е голям плюс. Преди да влезе в ЕК, тя прекарала около 15 години в Световната банка, където се е издигнала до вицепрезидент. В определен период тя е отговаряла за Русия и е живяла в Москва, където се е срещала с Путин и оттогава следи страната отблизо.

Кристалина Георгиева казва, че независимо от нарастващото напрежение и руската демонстрация на сила в Сирия, комуникацията и волята за преговори трябва да останат отворени:" Ние трябва да говорим едни с други...Дори по време на Студената война вие всъщност активно създавахте възможности за комуникация. В началото на века беше по-лесно, сега може би е по-трудно, но ние трябва да правим това".

Към момента не е ясно дали правителството на Путин би видяло нейната работа в ЕК и Световната банка като нещо позитивно или негативно. Според някои това, че сега е в Брюксел, а преди е била във Вашингтон, потенциално я дисквалифицира в очите на Русия, която е член на Съвета за сигурност на ООН и има право на вето при гласуването на новия генерален секретар.

"Политико" отбелязва, че по време на срещите си във Вашингтон Кристалина Георитева е внимателна в коментарите си за Русия.

Традиционно генералният секретар на ООН се избира от Съвета за сигурност и по-точно от постоянните му страни членки. Но все повече страни членки на ООН и външни играчи настояват за по-прозрачен избор.

В същото време коалиция от ръководители на неправителствени организации, бивши представители на ООН и около 60 национални правителства настояват сериозно да се разгледа възможността за избор на жена начело на ООН.

По ирония на съдбата, потенциална спънка за номинацията на Георгиева е друга българка- генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова. "Политико" отбелязва, че Бокова е била посочена като потенциален избор на страната през юли 2014 г., при падането от власт на социалистическото правителство.

Предстои страните членки на ООН да внесат номинации за генерален секретар и настоящият български министър- председател засега не дава сигнали коя от двете жени предпочита.

"Политико" отбелязва, че Бокова е уязвима, включително заради семейната ѝ обвързаност с бившето комунистическо управление. Баща ѝ (Георги Боков-бел.ред.) е бил главен редактор на главния пропаганден вестник на комунистическата партия и секретар на Централния комитет на БКП.

Изданието допълва, че освен Георгиева, сред споменаваните кандидатури за генерален секретар на ООН са Катрин Лагард (директор на Международния валутен фонд), Мишел Бачелет (президент на Чили), Хелън Кларк (бивш премиер на Нова Зеландия), Весна Пусич (външен министър на Хърватия).